/МК/

Източник: БТА

Кучето ме спаси, ако не беше то, не знам какво щеше да стане, каза пред БТА нападнатият от мечка Димитър Кибарев. Мъжът оцеля при среща с мечка с малко мече в събота.

Кибарев добави, че е ловец и има две ловни кучета – на една и две години. Решил в събота да излезе в гората, за да тренира гончетата. Тръгнал рано сутринта и около 7:20 часа чул шум от долната страна на горския път и видял малко мече, което се качва по един от боровете. В момента, в който се обърнал, видял мечката. „Голямото куче се отскубна от повода и направо скочи към нея. Сборичкаха се за около две-три секунди, след което тя отново тръгна към мен и скочи. Аз паднах и в този момент кучето се върна, захапа я и мечката изчезна“, каза още Кибарев.

От срещата с горския звяр мъжът има само една рана на палеца на дясната ръка, която е обработена в девинската болница. Нараняването е станало, когато се опитвал да избута мечката от себе си. „Виждал съм пет-шест пъти мечки, но толкова близо и да ме нападне – никога. За секунди стана и всичко свърши, кучето ми помогна много, че не се уплаши и то“, допълва още пострадалият мъж. Кибарев посочи, че в района около село Лясково има много мечки, поне десет. 

Много се уплаших, когато синът ми дойде и каза, че се е бил с мечка. И той, и аз треперихме. Превързах му раната и отидохме в болницата в Девин, за да я види лекар и да му бият инжекция, каза майката Виолета. Бащата Юри допълни, че когато бил ловец също е виждал мечки. Синът му много пъти се е срещал с горския звяр, като наскоро видял майка с три малки.

Кметът на село Лясково Асен Диев посочи, че след случката с Димитър хората в селото са притеснени.

Днес по обед служители на Регионалната дирекция по околна среда и води в Смолян направиха оглед на мястото и поставиха фотокапани за проследяване поведението на мечката.  

Източник: БТА

С около 20% се очаква да бъдат намалени средствата за селскостопанската политика в бюджета на Европейския съюз за периода 2028-2034 г., каза зам.-председателят на Групата „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент Станислав Стоянов („Възраждане“) пред представители на медиите във Велико Търново. Той е в града за отворена среща с граждани, придружен от народния представител от партия „Възраждане“ Ангел Янчев.  

Финансовата политика на Европейския парламент се разделя на 7-годишни периоди, като сега сме в края на един от тях, обясни Стоянов. Предстои приемането на новата финансова рамка за следващите седем години, която ще е от 2028 г., но скоро ще влезе за обсъждане. Бюджетът за земеделие е основно перо на Европейския съюз и в тази начална фаза се забелязва около 20 процента намаляване на финансовите средства, което не се нрави на земеделците в цяла Европа, каза той. Това е съчетано с отваряне на пазара на Евросъюза за внос на продукция от трети страни. Пазарът на Европейския съюз се отваря, докато изискванията за земеделските производители стават все по-сложни и оскъпяват земеделското производство, поясни евродепутатът. Стоянов припомни, че пред Европейския парламент бяха проведени няколко протеста и смята, че те ще се засилят, защото това 20-процентно съкращаване на разходите, което се равнява на около 60-70 милиарда евро е сериозно намаление. 

Важно е да знаем, че в старата политика имаше два стълба, единият от които за директните плащания за земеделското производство, а вторият – за развитие на селските райони, подчерта Стоянов. Сега тези два стълба се обединяват в единен земеделски фонд. На практика той ще предостави финансиране чрез национални планове. Като държава трябва да бъдем внимателни какъв национален план ще предложим, защото ефектите ще бъдат за много дълъг период, посочи Стоянов.

Според евродепутата намаляването на средствата за селскостопанска политика се очаква да засегне повече малките и големите производители, а не толкова средните. Той добави, че ефектът ще е още по-сериозен като се прибави и инфлацията, която се наблюдава.  

Стоянов допълни, че парите за земеделие се намаляват с 20 процента, но за „военизиране“ се увеличават многократно. По думите му новият бюджет за 2028-2034 г. предлага около 131 милиарда евро за отбрана, което е около пет пъти повече от сумата в настоящия, като част от средствата се вземат от тези за земеделската политика. 

Стоянов говори и за приемането на еврото в България, като според него то едва ли ще повиши значително инвестициите в страната ни, ще има допълнителна инфлация, а по отношение на Брутния вътрешен продукт вероятно няма да се наблюдава голям икономически ефект в положителна посока. Евродепутатът е на мнение, че трябва да бъдат приети и допълнителни защитни механизми от държавата.

Във връзка с наболелия проблем с водоснабдяването на много селища в страната, Стоянов коментира, че той е от десетилетия насам и решаването му ще отнеме много време. Затова трябва да се изработи план и държавата да има ясна стратегия как това да се случи, като започне работа още сега.

Станислав Стоянов определи вота на недоверие срещу Европейската комисия под председателството на Урсула фон дер Лайен като сравнително успешен и добави, че очаква още такива прояви.

Източник: БТА