Държавни глави, премиери, монарси и 130 чужди делегации са потвърдили присъствието си на погребението на папа Франциск във Ватикана днес, обобщава Франс прес и представя списък на високопоставените гости. Погребалната церемония е от 11:00 ч. българско време (10:00 италианско).

България е представлявана от българския премиер Росен Желязков. Той ръководи делегация, в чийто състав влизат вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на външните работи Георг Георгиев и извънредният и пълномощен посланик при Светия престол Костадин Коджабашев, съобщиха от пресслужбата на премиера на 23 април.

Италия ще бъде представена от президента Серджо Матарела, от премиера Джорджа Мелони и редица политически лидери и ръководители на местни институции.

Останалите гости, според списъка на Франс прес, са, както следва:

ООН: генералният секретар Антонио Гутериш

Европейски институции: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

САЩ: президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания. Бившият президент Джо Байдън също каза, че планира да присъства

Франция: президентът Еманюел Макрон, придружен от съпругата си Брижит и министрите на външните и на вътрешните работи Жан-Ноел Баро и Брюно Рьотайо.

Великобритания: престолонаследникът принц Уилям и премиерът Киър Стармър

Германия: президентът Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерът Олаф Шолц, но не и бъдещият канцлер Фридрих Мерц като част от официалната делегация.

Украйна: президентът Володимир Зеленски намекна, че може и да не присъства на погребението на папа Франциск, но там със сигурност ще бъдат първата дама Олена Зеленска и министърът на външните работи Андрий Сибига

Полша: президентът Анджей Дуда и председателят на долната камара на полския парламент Шимон Холовня.

Унгария: президентът Тамаш Шуйок и премиерът Виктор Орбан

Словакия: президентът Петер Пелегрини

Чехия: премиерът Петър Фиала

Испания: крал Фелипе Шести и съпругата му – кралица Летисия

Белгия: крал Филип, кралица Матилда и премиерът Барт де Вевер.

Швеция: крал Карл Шестнадесети Густав, кралица Силвия и премиерът Улф Кристершон

Монако: принц Албер Втори и съпругата му Шарлийн

Норвегия: престолонаследникът принц Хокон, съпругата му – принцеса Мете Марит, и министърът на външните работи Еспен Барт Ейде

Дания: Кралица Мери

Финландия: президентът Александър Стуб

Нидерландия: премиерът Дик Схоф и министърът на външните работи Каспар Велдкамп

Португалия: президентът Марсело Ребело де Соуза, премиерът Луиш Монтенегро, председателят на парламента Жозе Педро Агиар-Бранко и външният министър Пауло Ранжел

Австрия: канцлерът Кристиан Щокер

Швейцария: президентката Карин Келер-Зутер

Ирландия: президентът Майкъл Хигинс, премиерът Михол Мартин и вицепремиерът Саймън Харис

Гърция: премиерът Кириакос Мицотакис

Република Северна Македония: президентката Гордана Силяновска-Давкова

Румъния: временният президент Илие Боложан

Словения: президентката Наташа Пирц Мусар и премиерът Роберт Голоб

Хърватия: президентът Зоран Миланович и премиерът Андрей Пленкович

Кипър: президентът Никос Христодулидис

Черна гора: Президентът Яков Милатович

Сърбия: премиерът Джуро Мацут

Албания: президентът Байрам Бегай

Косово: Президентката Вьоса Османи

Литва: президентът Гитанас Науседа

Латвия: президентът Едгар Ринкевичс

Естония: президентът Алар Карис

Молдова: президентката Мая Санду

Аржентина: президентът Хавиер Милей, неговата сестра Карина, както и няколко министри, сред които и външният министър Херардо Вертейн

Бразилия: президентът Луиз Инасио Лула да Силва и неговата съпруга Розанжела

Еквадор: президентът Даниел Нобоа

Кабо Верде: президентът Жозе Мария Невеш

Израел: посланикът на Израел във Ватикана Ярон Сидерман

Доминиканска република: президентът Луис Абинадер

Източен Тимор: Жозе Рамос-Орта

Нова Зеландия: премиерът Кристоф Лъксън

Филипини: президентът Фердинанд Маркос-младши

Хондурас: президентката Сиомара Кастро

Индия: президентката Друпади Мурму

Централноафриканската република: президентът Фостен Аршанж Туадера

Ангола: президентът Жоау Лоуренсо

Русия: Олга Любимова, министър на културата

Източник: Offnews.bg

Европа е залята от хибридни заплахи, особено от страна на Москва, откакто започна руската инвазия в Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР), цитиран от БТА.

Официални лица от ЕС и доклади на разузнаването предупреждават за рязко увеличаване на атаките, насочени към дестабилизирането на европейските демокрации. Под прицел са националните избори, инфраструктурни обекти и общественото доверие.

Отбелязва се, че ЕС е все по-загрижен относно руската намеса, която се смята за част от по-широка хибридна кампания на Москва за отслабването на Запада.

На заседание на специалната комисия на Европейския парламент за Европейския щит за демокрация (EUDS) във вторник българският разследващ журналист Христо Грозев подчерта, че хибридната война на Русия далеч надхвърля шпионажа и включва саботаж, кибератаки, дезинформация и организиран хаос.

Според Грозев кампаниите на Москва имат за цел да сеят хаос и объркване и да разпространяват страх. Той изрази оптимизъм, че руските хибридни заплахи могат да бъдат преодолени.

„Разкритите клетки, картографираните мрежи и осъдените шпиони показват, че на тези операции може да се противодейства. Успехът се дължи на сътрудничеството – взаимодействието между журналисти и между държави“, подчерта Грозев.

Войната в Украйна продължава да бъде основна цел за Русия, но в центъра на вниманието ѝ бяха и събития като Олимпийските игри в Париж, националните избори в Румъния, Германия, Молдова и миналогодишните избори за Европейски парламент в целия ЕС.

По време на кампанията си за преизбиране миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да изгради Европейски щит за демокрация, за да се противопостави на заплахите.

Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт отговаря за разработването на инициативата, но комисията все още не е публикувала официално предложение за политика.

През декември Европейският парламент гласува за създаването на специалната комисия на фона на нарастващите опасения от злонамерена намеса в демократичните процеси на ЕС. Комисията има за задача да предложи конкретни решения за укрепване на устойчивостта на блока срещу хибридни заплахи.

През последните месеци много държави в Европа съобщиха за щети по инфраструктурата, включително подводни кабели за пренос на данни в Балтийско море, както и за палежи и предполагаеми операции под фалшив флаг. Разследващите смятат, че зад много от атаките стои Русия.

Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас заяви в годишния си доклад, който бе представен миналия месец, че „манипулирането и намесата на чужда информация е основна заплаха за сигурността на ЕС“. В доклада също така се казва, че през миналата година са проследени дезинформационни атаки срещу над 80 държави и повече от 200 организации.

Преди срещата на външните министри на НАТО в Брюксел през декември чешкият външен министър Ян Липавски заяви, че през 2024 г. в Европа е имало 500 подозрителни инцидента и че близо 100 от тях могат да бъдат приписани на Русия.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg