Свят
„Уолстрийт джърнъл“: Тръмп иска да реши проблем, а Путин поглежда към Петър Велики, Иван Грозни и Екатерина Велика

Войната в Украйна е основна тема в статия на американския в. „Уолстрийт джърнъл“.
Битката за Покровск е показателна за целите на руския лидер Владимир Путин и за проблемите с мирните преговори, пише в. „Уолстрийт джърнъл“.
Когато руснаците най-накрая започнаха да превъзхождат украинците в Покровск през последните седмици, градът се превърна в руини и по улиците се валят тела, се казва в статия на американското издание.
Американският президент Доналд Тръмп призовава двете страни да спрат да се избиват и се опитва да използва преговорите за територия като инструмент за уреждане на конфликта. За Путин залогът във войната е много по-голям от региона в Източна Украйна, където се води по-голямата част от сраженията.
Русия е склонна да понесе огромни човешки жертви в надеждата си да изтощи ресурсите на Украйна и волята ѝ да продължи да се бие. Крайната цел на Путин е да си върне политическото влияние над Киев, да възобнови статута на Русия като велика сила и да си гарантира място в историята, казват експерти по Русия.
„Тръмп се опитва да реши проблем, а Путин, както разбираме, се ориентира във вижданията си към Петър Велики, Иван Грозни и Екатерина Велика. Той мисли имперски“, казва Уилям Кортни, учен и бивш американски посланик.
В скорошните преговори САЩ се фокусираха върху Донбас като елемент от възможно мирно споразумение, като се надяваха, че Путин може да се съгласи на спиране на кръвопролитието, ако Киев се съгласи да отстъпи територии в Източна Украйна.
Късогледото фокусиране върху териториалните въпроси обаче води до подценяване на факта колко е важна за Путин доминацията над Украйна. Месеци преди нахлуването на руските сили Путин написа дълго есе, в което каза, че руснаците и украинците са „един народ“. Той постави под въпрос украинската държавност, като заяви, че Украйна е творение на болшевишкия лидер Владимир Ленин.
„Украйна не е просто наша съседна страна, тя е неделима част от нашата собствена история“, каза той в телевизионно обръщение, направено дни преди нахлуването.
Руският лидер, който е наблюдавал разпадането на Съветския съюз от Източна Германия, където е работил като офицер на КГБ, нарича рухването на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“ – събитие, което има по-голяма важност за руския президент от две световни войни и Холокоста, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.
За Путин и неговото поколение краят на Съветския съюз донесе на една страна, която се виждаше като равна на Америка, бедност и унижение. Американски бизнесмени дойдоха в страната, за да натрупат богатство посредством разпродаването на държавни активи, а същевременно западни политици поучаваха нова Русия по въпросите на човешките права и демокрацията. Москва гледаше безучастно, докато бившите ѝ сателити станаха част от западния лагер, като се присъединиха към Европейския съюз и НАТО.
„Путин води тази война по принципни съображения, за да отмени последиците от Студената войната и за да върне на Русия позицията ѝ на велика сила“, казва Руслан Пухов, основател на базирания в Москва мозъчен тръст по въпросите на отбраната и оръжейната индустрия Център за анализ на стратегиите и технологиите.
Според Русия великите сили имат ресурсите и военната мощ да диктуват условията си на по-малките държави. Това е позицията, която Москва възприе още в първите дни на войната, когато се срещнаха руски и украински преговарящи.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди Тръмп, че амбициите на Путин не се ограничават с придобиването на територии.
Желанието на Тръмп да сключи сделка с Русия не остана незабелязано в Москва. Макар Путин да не е склонен да прави отстъпки в Украйна, Русия се опитва да изкуши американското правителство да отмени санкциите си. Не е съвпадение, че Кремъл натовари ръководителя на руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев да привлече вниманието на съветника на Тръмп Стив Уиткоф, коментира „Уолстрийт джърнъл“.
Истина е, че всеки сериозен дипломатически ход следва да се фокусира върху някои от опасенията на Кремъл по отношение на бъдещето на Украйна и границата с НАТО, казва политическият анализатор и експерт по Русия Самюъл Чарап.
„Същината на въпроса не е в превземането на територии. Необходимо е някакво принципно споразумение по големите въпроси“, пояснява той.
През последните седмици обаче темпото на мирните преговори все повече засилва недоволството на Тръмп, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.
Източник: БТА
Свят
МТИ: Тръмп смята Унгария за надежден партньор, заяви унгарски министър

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разглежда Унгария като надежден партньор и съюзник, заяви унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока, цитиран от унгарската агенция МТИ.
Бока посочи, че мирната инициатива на Тръмп е „единствената сериозна мирна инициатива на масата днес“ и че Унгария я подкрепя с всички налични средства, като се стреми да допринесе за нейния успех.
Коалицията от страни, която се стреми към мир, може да си сътрудничи ефективно, а Будапеща продължава да играе ключова роля в процеса. Среща на върха между Тръмп и руския президент Владимир Путин в унгарската столица „остава на дневен ред“, допълни министърът.
Той отбеляза, че премиерът Виктор Орбан е успял да запази административно регулираните цени на комуналните услуги, благодарение на което унгарските потребители продължават да плащат най-ниските цени в Европа, „въпреки всички интриги и препятствия от Брюксел“.
По думите му Европейската комисия продължава „по напълно ирационален и неоправдан начин“ да настоява Унгария да се откаже от евтините руски енергийни ресурси, но правителството ще се противопоставя на това, докато има подкрепата на избирателите.
Бока заяви още, че доставките на оборудване за атомната електроцентрала „Пакш“ са диверсифицирани. „Всички опасения на Америка относно модернизацията на централата са успокоени. Сътрудничеството с Вашингтон вече включва и развитие на малки модулни реактори“, каза той.
„Важно е Съединените щати да предоставят на Унгария финансов щит, който ще ѝ позволи да парира очакваните през следващите месеци атаки от Брюксел и от международните пазари“, заключи министърът.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МТИ)
Източник: БТА
Свят
Израел е категоричен – никакви турски войски в Газа на фона ново изостряне на отношенията с Анкара

В неделя израелският министър на отбраната Израел Кац и правителствен говорител отново заявиха, че Израел не желае в Газа да бъдат разполагани турски войници като част от бъдещите многонационални мироопазващи сили, които се предвижда да поемат охраната на обществения ред и сигурността от Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ), съобщиха Ройтерс и изданието „Таймс ъф Израел“.
„Турски ботуш няма да стъпи (в Газа)“, каза пред репортери Шош Бедросян, официален представител на канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху.
Израел по-рано изрази резерви към желанието на Турция да играе роля в следвоенна Газа. Някога Израел и Турция бяха близки съюзници, но сега, заради войната в палестинския анклав, започнала преди две години, отношенията между тях са напълно прекъснати и от приятелство те преминаха към открито противопоставяне, като турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито обвини Израел в „геноцид“.
Анкара прекрати търговските си връзки с Израел и затвори въздушното си пространство за полети от тази страна, а в петък издаде заповед за арест на 37 израелски официални представители, сред които и Нетаняху, отново на основание обвинение в „геноцид“. Израел категорично отхвърля обвинението и определи чрез външния си министър Гидеон Саар петъчното решение като „пореден пиар ход на тиранина Ердоган“.
В неделя заповедите за арест коментира и военният министър Кац, който каза, че Турция няма да участва в бъдещето на Газа. Кац помести публикация в Екс, написана на турски и насочена директно към Ердоган; тя включваше карикатура, на която турският лидер е нарисуван застанал сред развалините на Газа, гледащ през бинокъл, чиито стъкла са изрисувани в израелското знаме.
„Вземете си смехотворните заповеди за арест и се разкарайте“, гласи публикацията в превод. „Те са по-подходящи за кланетата, които извършихте срещу кюрдите. Израел е силен и не се страхува. Ще гледате Газа само през бинокъл.“
Авигдор Либерман, бивш министър и лидер на опозиционната дясна партия „Израел Бейтену“ („Наш дом Израел“) написа в Екс, че заповедите за арест „ясно показват защо Турция не бива да има присъствие в ивицата Газа – нито пряко, нито косвено“.
Заповедите за арест включват освен Нетаняху още Кац, израелския министър на вътрешната сигурност Итамар Бен-Гвир и началника на израелския генщаб Еял Замир. В съобщението на истанбулската прокуратура изрично се споменава бомбардировката през март на болница „Турско-палестинска дружба“ в Газа. Държавното обвинение в Истанбул не огласи пълния списък с имената на израелски официални лица, срещу които се издават заповедите за арест, посочва Франс прес.
ТРИЪГЪЛНИКЪТ САЩ – ИЗРАЕЛ – ТУРЦИЯ
Анкара обаче е близък съюзник на САЩ и беше ключов посредник при договарянето миналия месец на прекратяването на огъня в Газа и сделката за освобождаването на заложниците.
Планът на американския президент Доналд Тръмп за мир в Газа предвижда създаването на временни мироопазващи, или стабилизационни сили (Международни стабилизационни сили, International Stabilization Force), чийто личен състав да бъде многонационален и които в бъдещ момент да поемат контрола над палестинския анклав от ЦАХАЛ. Турция също иска да играе роля.
Бъдещето на Газа трябва да остане в ръцете на палестинците, нужно e и да се избягва всякаква форма на поставяне на палестинския анклав под чужда опека, каза турският външен министър Хакан Фидан на пресконференция на 3 ноември след среща с шест мюсюлмански страни в Истанбул.
„Ние се ръководим от принципа, че палестинците трябва сами да се управляват и че те сами трябва да поемат контрола върху сигурността си“, посочи той, цитиран от Анадолската агенция.
По думите на Фидан никой не иска следвоенното устройство на Газа да се окаже нова система на чужда опека.
Освен Фидан в истанбулската среща участваха още колегите му от Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Йордания, Пакистан и Индонезия.
Всички те през септември се включиха в среща с Тръмп в кулоарите на Общото събрание на ООН, само дни преди президентът на САЩ да обяви плана си за спиране на огъня в Газа, отбелязва Франс прес.
По думите на Фидан страните, с които Турция е разговаряла, ще решат дали да изпратят сили в Газа „в зависимост от текста на съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН“, с която ще бъде даден мандат за мисията.
Помолен да коментира израелските възражения срещу разполагането на турски сили в Газа, американският посланик в Газа Том Барак каза по-рано този месец на конференция по сигурността в Бахрейн, че Турция ще участва, отбелязва „Таймс ъф Израел“.
„Спирането на огъня в Газа не би станало факт без Турция“, посочи дипломатът и добави, че отношенията на Турция с „Хамас“ по същество са се оказали от решаващо значение за сключването му, отбелязва израелското издание.
Барак същевременно прояви разбиране към израелските съображения относно Анкара, които по думите му са породени от взаимно недоверие. Въпреки сегашното напрежение, прогнозира дипломатът, отношенията между двете страни ще се подобрят и „с времето, ще видите, ще се стигне до търговско споразумение между Израел и Турция“, пише „Таймс ъф Израел“.
Миналия месец вицепрезидентът на САЩ Джеймс Дейвид Ванс каза, че Анкара „ще има конструктивна роля“ в следвоенна Газа, но добави, че Вашингтон няма да натрапва нищо на Израел.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СТАБИЛИЗАЦИОННИТЕ СИЛИ И ЗАЩО УЧАСТИЕТО ИЛИ НЕУЧАСТИЕТО НА ТУРЦИЯ Е ВАЖНО
Американският държавен секретар Марко Рубио обясни, че сформирането на подобни сили е важно изискване на Израел, който иска многонационална военна мисия да запълни празнотата в сигурността, когато започнат колосалните усилия за възстановяването на Газа, отбелязва „Гардиън“.
Участието или неучастието на Турция в тези сили е съществен въпрос, тъй като тя е от страните, които са готови да предоставят войници за тях, гарант е по плана „Тръмп“ за мир в Газа, а въоръжените ѝ сили са смятани за едни от най-добре подготвените сред мюсюлманските страни. Затова изключването на Анкара би било проблематично, коментира изданието.
Силите вероятно ще бъдат под египетско командване и ще наброяват около 5000 души. Други мюсюлмански страни като ОАЕ и Индонезия обаче, които са готови да участват със свои контингенти, искат първо да видят резолюция на Съвета за сигурност на ООН, като за тях е най-добре тези сили изобщо да бъдат под шапката на ООН.
Последното обаче не се предвижда, а вместо него мироопазващите сили ще съгласуват дейността си с орган, наречен Център за гражданско-военна координация, който ще бъде под американско военно управление, а щабът му ще бъде в град Кирят Гат, Южен Израел. Структурата ще включва още британски, френски, йордански и емиратски съветници и беше официално открита при посещение на вицепрезидента Ванс в Израел. Центърът ще отговаря и за координирането на хуманитарната помощ за Газа.
Освен заради Газа израелско-турските отношения са обтегнати и заради Сирия.
Източник: БТА
Свят
ЕФЕ: Крал Фелипе VI и президентът Си Цзинпин потвърдиха стратегическото партньорство между Испания и Китай

Испанският крал Фелипе VI и китайският президент Си Цзинпин подчертаха силното приятелство и взаимното доверие между двете страни по време на срещата си в Пекин, във втория ден от държавното посещение на испанския монарх в Китай, съобщи агенция ЕФЕ.
Двете делегации, водени от испанския крал и китайския президент, проведоха двустранни разговори, които завършиха с подписването на редица споразумения за стратегическо сътрудничество.
Президентът Си Цзинпин заяви, че в настоящата „сложна и променяща се международна обстановка светът се нуждае от по-конструктивни сили, посветени на мира и развитието“. Той заяви готовността на Китай да работи с Испания за изграждане на всеобхватно стратегическо партньорство „с по-голяма решителност, по-динамично развитие и по-широко международно влияние“.
Си нарече крал Фелипе VI „добър приятел на китайския народ“ и припомни ролята на испанското кралско семейство в задълбочаването на двустранните отношения, започнали с първото държавно посещение на крал Хуан Карлос през 1978 г.
Крал Фелипе VI подчерта, че Испания и Китай „винаги са имали взаимно доверие и уважение помежду си“ и са ангажирани с общото развитие и просперитет. Той определи постиженията на Китай като „забележителни и възхитителни“ и изрази готовността на Мадрид да работи за по-тясно партньорство, което да донесе ползи за двата народа и да допринесе за световния мир и стабилност.
В рамките на срещата бяха подписани 10 документа, включително споразумение за икономическо сътрудничество, меморандум за достъп до китайския експортен пазар и протоколи за безопасност на храните, аквакултурите и борбата с африканска чума по свинете.
Сключени бяха и споразумения, свързани с образованието, астрофизиката, технологиите, както и за научно и културно сътрудничество. Освен това беше подписано споразумение за копродукция на филми и аудиовизуални материали и декларация за насърчаване на преподаването на испански и китайски език на предуниверситетско ниво.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 3 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 3 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 месецаПредседателят на Европейския съвет: Единството между Европа и САЩ е от жизненоважно значение за постигането на траен мир в Украйна
-
Святпреди 3 месецаИракските власти започват ексхумация на погребаните в голям масов гроб, оставен от „Ислямска държава“
-
Обществопреди 3 месецаОбщинската земя в Дупница “поскъпна“ от 0,035 лв. на 0,47 лв. за кв.м
-
Обществопреди 3 месецаБългария вече е част от европейската схема за проверка на получателя
-
Спортпреди 3 месецаУсман Дембеле може да направи още по-силен сезон, сигурен е старши треньорът Луис Енрике
