Опазването на културното наследство изисква да знаем какво имаме и накъде трябва да вървим с него. В случая задачата да представят България в Анкара и да я преоткрият чрез своя проект беше поставена на петима младежи от София, Пловдив, Карлово и Хасково. Публика от 40 техни връстници от 7 държави видя и чу разкази за страната ни, които включваха както прочутото по целия свят розово масло, така и творбите на Кристо и Жан Клод, които промениха представите за заобикалящия ни свят и с това му донесоха малко повече свобода. След това учениците и студентите от България отговориха със същото внимание на другите участници в проекта „Младите за културното наследство“, подкрепен от програма „Еразъм“ на Европейския съюз. 

Ивана Вълчева, Симеон Ангелов, Яна Вутова, Бурчин Садък и Сердар Чалъшкан са били избрани да прекарат една седмица в Анкара измежду стотина кандидати за участие в проекта. Доброто владеене на английски език е бил водещият критерий за изпращането им в турската столица заедно с преподавателя по английски език Мария Ганчева. Сега програмата им преминава в опознаване на културното наследство на Анкара. 

„Знаех сравнително малко за Анкара, но когато дойдох тук, наистина успях да почувствам града. Много ми харесва и ми се иска ние да успеем да направим същото за останалите участници – да им покажем България такава, каквато не са я виждали и да им дадем възможност да я усетят“, разказа пред БТА ученичката от Американския колеж в София Яна Вутова. 

„Това е възможност за хора на моята възраст. Имах интерес да посетя Турция и по-специално Анкара. За първи път съм тук и много ми харесва. Всеки ден виждам нови и нови неща. Чрез този проект успяваме да се опознаем. Разбираме се чудесно. Надяваме се участниците да запомнят нещата, чрез които им представихме България и някой ден да я посетят“, каза ученикът от Софийската математическа гимназия Симеон Ангелов. 

Студентката по компютърни науки в УНИБИТ Ивана Вълчева видя в културното наследство на Анкара прилики с България. 

„Когато отидохме в Стария град ми беше много интересно да видя сградите. Приличаха ми на тези в етнографските комплекси в България“, каза тя. 

За Бурчин Садък от Карлово, която участва в трети проект по програма „Еразъм“, това е възможност да разбере повече за хората през бита им. 

„Когато си в една стая с толкова много хора от толкова много различни държави, без значение дали искаш или не, научаваш толкова много неща за тях и ги опознаваш като хора и народ. Това сближава хората“, смята Бурчин. 

Част от групата беше и председателят на Народно читалище „Кемал Ататюрк“ в Пловдив – Сердар Чалъшкан, който вече има богат опит с проекти по програма „Еразъм“. Този в Анкара е шестнайсетият поред, в който участва. А за ръководителя на групата Мария Ганчева целта е младежите да бъдат мотивирани да учат повече, за да могат да пътуват. 

„Като учител по английски език се опитвам да ги мотивирам да учат чужди езици, свързвайки ги с културата и обществото, както и да ги насърчавам да пътуват“, обясни преподавателката в Центъра за чужди езици в София. 

Турският домакин на младежите от седемте държави е сдружение „Седем континента“. Сътрудничеството с България вече има своята 10-годишна история с общо 100 участници, които през годините са били част от различни техни програми. Сред партньорите на сдружение „Седем континента“ са Софийският университет „Св. Климент Охридски, както и гимназии от София и Пловдив. Доц. д-р Реджеп Йълмаз е един от нейните представители, които придружават младежите им по пътя на опознаването на Анкара. 

„Специално този проект е посветен на опазването на културното наследство. Най-напред започваме с това какво е движимо и какво е недвижимо културно наследство“, каза той. 

„Опитваме се да образоваме младите и да ги ангажираме с това. Първата ни задача беше да направим галерия. Чрез тази задача всеки от тях трябваше да осъзнае какво е ценно в неговата страна и да го пресъздаде. Виждам, че когато представят своята собствена страна, те се вълнуват още повече. Затова търсят още повече информация за нейното културно наследство. По този начин дори самите те научават нови неща“, разказа доц. д-р Реджеп Йълмаз. 

Проектът е също така възможност за преодоляване на предразсъдъци между държави, които имат политически различия или рани, останали от миналото. 

„Тук се срещат и младежи от държави, за които ни е известно, че имат политически различия. Това им помага и да победят предразсъдъците. В началото това се усеща и са студени един към друг, но се опитваме да преодолеем това чрез различни техники и виждаме, че има резултат. Организираме културни вечери, в които децата представяте фолклора и кухнята на техните държави. Тези, които сме от Балканите виждаме, че много често те си приличат. Виждаме и как се смеем на едни и същи неща“, подчерта доц. д-р Реджеп Йълмаз. 

Според него тези проекти са важни и по още една причина – поведението на младежите казва много повече за случващото се в една страна, отколкото политиците. 

„Когато искаш да разбереш причинно-следствените връзки за случващото се в дадена страна, ти не получаваш информацията от високопоставените личности в нея. Получаваш я през разказите на младежите и начина, по който те се държат. И разбираме какво се случва по отношение на политиката и образованието в тези страни“, каза представителят на сдружение „Седем континента“. 

Проектът за опазване на културното наследство ще продължи до 6 август. Всички участници вярват, че ще си тръгнат от Анкара с близо 50 нови приятели от целия свят. А следващият проект, по който сдружение „Седем континента“ ще работи с младежи от България, е посветен на медийната грамотност. 

Източник: БТА

Румъния, която силно зависи от външно финансиране заради прекомерно високия си бюджетен дефицит, смята да използва активно програмата за отбрана на ЕС SAFE (Security Action for Europe – SAFE), за да продължи някои ключови инвестиции, чието финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) удари на камък.

Става дума за две магистрали, които правителството в Букурещ се надяваше да завърши със средства по НПВУ, но страната изгуби финансирането по този инструмент заради закъснения в строителството и проблеми с обществените поръчки, информира румънската секция на Радио Свободна Европа.

В контекста на предоговарянето на НПВУ с Европейската комисия министърът на европейските фондове Драгош Пъслару съобщи миналия месец, че участъци от изграждащите се автомагистрали А7 и А8 са изключени от финансиране по НПВУ и ще трябва да се търсят средства от другаде. 

Министерството на транспорта побърза да намали напрежението и увери, че за вече изградените участъци от тези магистрали няма да бъдат връщани пари, а завършването им пак ще стане с европейски средства, но по други програми, писаха румънски медии.

Миналата седмица Румъния внесе в Европейската комисия приоритетите си по програмата за отбрана на ЕС SAFE, която е на обща стойност 150 млрд. евро. Сред проектите, предложени от Румъния, които не се отнасят до отбранителната индустрия, са черноморското пристанище Констанца и две магистрали, които свързват Румъния съответно с Украйна и с Република Молдова.

Диджи 24 уточни, че става дума за 118 километра от магистрала „Молдова“ (A7), която трябва да свърже южния град Плоещ със североизточния Сирет (на границата с Украйна), и близо 90 километра от „Магистралата на обединението“ (A8), свързваща централния град Търгу Муреш със североизточния Яш (до границата с Република Молдова).

Властите в Букурещ аргументираха предложенията си за финансиране на пътищата в контекста на неотдавнашните предупреждения на еврокомисаря по транспорта Апостолос Дзидзикостас, че настоящата инфраструктура на ЕС не позволява ефективна отбрана в случай на евентуална руска инвазия.

На фона на икономическите трудности на Румъния с прекомерния бюджетен дефицит и все по-голяма задлъжнялост, премиерът Илие Боложан напомни, че осигуряването на поток от инвестиции е от ключово значение за поддържане на финансовия баланс и икономическото развитие.

Специализираният сайт Економедия посочи, че заемите по програмата SAFE са по-благоприятни за страни като Румъния (чийто кредитен рейтинг е „ВВВ-“), тъй като на страната би ѝ излязло по-скъпо, ако търси финансиране на международните пазари. 

SAFE ще предлага дългосрочни заеми с максимален срок от 45 години и гратисен период от 10 години за погасяване на главницата.

В същото време заемите ще бъдат гарантирани от бюджета на ЕС, което означава, че на държавите членки няма да им се наложи да изваждат допълнителни средства впоследствие.

Друго предимство на използването на SAFE е, че държавите членки няма да плащат данък добавена стойност (ДДС) при покупки, пише Економедия.

Заемите ще се отпускат въз основа на национален план за инвестиции в отбранителната индустрия, одобрен от Европейската комисия, а средствата могат да бъдат използвани до 31 декември 2030 г.

Правителството в Букурещ уточни, че румънският пакет съдържа проекти, които се отнасят до отбраната, предложени от Министерството на отбраната, но и проекти за военнно-гражданска инфраструктура, каквито са транспортните коридори. 

Премиерът Илие Боложан заяви, че предложенията от военен характер са класифицирани, но по отношение на тези от граждански характер уточни, че става дума за магистралите, които достигат до границите с Молдова и Украйна.

Програмата SAFE

Планът „Готовност 2030“ на Европейската комисия, в който SAFE е ключов стълб, има за цел да ускори поръчките, да подсигури веригите за доставки и да стимулира производствените линии, като насърчава държавите членки да обединят покупките си в определени способности, които се смятат за приоритетни.

Европейският съюз иска да бъде в състояние да се защити сам, ако е необходимо, срещу агресор. Войната в Украйна и новият подход на САЩ към политиките за сигурност принудиха европейците да си извадят някои поуки, пише Економедия.

Покупките включват боеприпаси, системи за дронове и за борба с дронове, въздушна отбрана, проекти за военна мобилност и други.

Съгласно Регламента SAFE държавите членки имат срок до края на ноември 2025 г. да подадат заявления за заеми.

Страни извън ЕС също могат да участват в съвместните покупки, но няма да могат да получават заеми.

Правителството на Илие Боложан уточни по повод изпратените от Румъния предложения за финансиране по програмата SAFE, че става дума за проекти, които са били определени от работна група, съставена по силата на решение на Върховния съвет за национална отбрана от 30 април т.г. Близо 70 процента от включените проекти се отнасят до закупуване на военно оборудване, което да развива националната отбранителна индустрия, а останалите 30 процента са за увеличаване на военната мобилност чрез развитие на транспорта и логистичната свързаност, посочи правителството в прессъобщение.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА