Министерският съвет одобри проект за присъединяване на България към Европейския център за върхови постижения за гражданско управление при кризи, базиран в Берлин, Германия. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет (МС).

Основна роля на Центъра е да подпомага подобряването на способностите за укрепване на гражданското управление на кризи в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО). Центърът е доставчик на услуги, който подкрепя своите 24 членове и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) при изпълнението на техните ангажименти в рамките на Гражданския пакт за ОПСО. Центърът развива партньорство и с НАТО, уточниха от МС.

Присъединяването към Центъра ще засили способностите на страната за управление на граждански кризи в рамките на ОПСО. Членството в Центъра ще допринесе за улесняване на обмена на добри практики между членовете, както и предоставяне на персонализирани съвети и експертиза. Присъединяването на България ще допринесе за по-доброто изпълнение на ангажиментите на страната ни по Компакта за засилване на гражданското измерение на ОПСО, посочиха още от правителството. 

Темата за сигурността в ЕС и укрепването на демокрацията бе обсъдена преди ден от представители на институциите и експерти. Виждаме съществуващите и потенциалните алианси като най-добрата ни защита в този фрагментиран свят, заяви по време на събитието премиерът Росен Желязков. Ние сме на предната линия на НАТО и ЕС както срещу конвенционалното, така и срещу хибридното напрежение. Тази позиция ни дава специална роля – да свързваме региони и да изграждаме демократични партньорства, посочи той. 

Парламентът реши на второ четене Българският лекарски съюз (БЛС) да кани за участие представители на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по време на преговорния процес по Националния рамков договор (НРД), когато преговорите се отнасят до дейностите, извършвани от тях. Вносител на предложението е Министерският съвет.

Промяната в Закона за здравното осигуряване подкрепиха 152 депутати – 61 от ГЕРБ-СДС, един от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), 31 от „Възраждане“, 22 от „ДПС – Ново начало“, 15 от „БСП – Обединена левица“, 16 от „Има такъв народ“, трима от „Алианс за права и свободи“ и трима, които не членуват в парламентарни групи. Един депутат от „ДПС-Ново начало“ гласува „против“. 17 депутати от ПП-ДБ и седем от „Морал, единство чест“ (МЕЧ) – „въздържал се“.

Чрез приетата днес промяна ще бъде изпълнено изискването, свързано с Националния план за възстановяване и устойчивост, и ще се създаде законова регламентация да бъде чуто мнението на професионалистите по здрави грижи в хода на преговорния процес по националните рамкови договори, пише в мотивите на вносителя.

Маргарита Махаева от „Възраждане“ предложи в поправката да бъде записан и Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, но залата отхвърли предложението. Костадин Ангелов от ГЕРБ – СДС обясни, че преди да бъде направена тази поправка, трябва да има промяна в Закона за лечебните заведения, според който лекарските асистенти нямат възможността да извършват дейности в лечебните заведения. Ангелов посочи, че е поел ангажимент да бъде дадена такава законова възможност на лекарските асистенти. 

НРД се подписва за срок от две години. В документа се посочват договорените между БЛС и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) цени и обеми, по които работят лекарите в извънболничната и болничната помощ. Рамкови договори с НЗОК подписват и лекарите по дентална медицина. Фармацевтите договарят с НЗОК ред и условия, по които работят и се заплаща дейността на аптеките. В момента се водят преговори за нов НРД между БЛС и НЗОК.