Как се стигна до отлагане

Искането за отлагане, инициирано от българските евродепутати и основно от докладчика в сянка Ивайло Вълчев (ИТН/ ECR) и подкрепено от техни колеги, беше мотивирано от твърдения, че ключови елементи от черновата на доклада и компромисни изменения са изтекли към Северна Македония още преди приключването на преговорите между докладчиците в сянка. „Докладът отразява само това, което македонската страна иска да чуе, пренебрегва проблемите, констатирани в последния доклад от 2022 г., включително и последните събития, свързани със законодателни действия срещу български клубове в Северна Македония, процеса срещу Любчо Георгиевски и други“, коментира за „Капитал“ Ивайло Вълчев.

Конкретен пример за изтичане на техническа информация е изказване на министър-председателя на Северна Македония Християн Мицкоски от 1 юни. Той публично заявява, че е запознат предварително с доклада в големи подробности и дори знае кои предложения на евродепутати няма да бъдат приети в окончателната му версия.

Подобни твърдения са изключително обезпокоителни. Пример според Вълчев е искането му по време на вътрешна техническа среща между докладчици за включване на думата „съвременен“ при споменаването на „македонски език и идентичност“ – предложение, целящо привеждане на текста в договорения вече европейски компромис от 2022 г. – и светкавичната реакция на македонските власти веднага след това. Не помагат и твърденията на Мицкоски, че неговото правителство е „работило по този доклад в продължение на 11 месеца заедно с докладчика Томас Вайц“, за да се стигне до „положителен за тях резултат“.

Премиерът на РСМ по собствените му думи е дал указания всички политически дейци в страната „да се обединят и да започнат да звънят на своите сестрински партии, които имат свои депутати в Европейския парламент“ („Зелените“ са едни от тях). Източници в Европарламента потвърждават, че РСМ е мобилизирала своите политически ресурси в тази посока. В свое изявление пред медиите Мицкоски освен това упрекна българските евродепутати, че се „опитват да предизвикат остра реторика“ от страна на Скопие. „Ние няма да го направим“, каза Мицкоски, позовавайки се на желанието на РСМ за добросъседски отношения. Но веднага след това обвини България, че продължава да практикува „политиката на живковизма“.

Източник: Капитал

Срив на акциите на Toyota Industries

Акциите на Toyota Industries се сринаха с до 13%, след като Toyota Group обяви сделка за изкупуване на компанията за 4.7 трлн. йени (33 млрд. долара), с цел тя да бъде свалена от борсата. Предложената цена на акция (16 300 йени) беше значително под борсовата стойност отпреди обявяването, което предизвика недоволство сред инвеститорите. Сделката е част от тенденцията за разплитане на дългогодишни кръстосани акционерни участия между японските компании под натиска на регулаторите. Въпреки първоначалната негативна реакция анализатори смятат, че в дългосрочен план преструктурирането може да донесе по-добра възвръщаемост на капитала и по-ясен фокус върху растежа.

Volvo отчита спад в продажбите и планира съкращения

Volvo Cars отчете спад от 12% в глобалните продажби за май, като понижението при електрифицираните модели е с 20% на годишна база, включително 27% спад при електромобилите. Общите продажби за годината до момента са с 8% по-ниски спрямо 2024 г., въпреки лек ръст при plug-in хибридите. Компанията обяви съкращения на около 3 хил. служители, предимно в офис позиции, като част от мащабна програма за намаляване на разходите на стойност 18 млрд. шведски крони. Напоследък Volvo се сблъсква с предизвикателства като слабо търсене на електромобили, високи оперативни разходи и заплахи от нови мита в САЩ.

Източник:
Reuters

Cohere търси над 500 млн. долара ново финансиране

Канадската AI компания Cohere се стреми да набере над 500 млн. долара при оценка между 5.5 и 6.5 млрд. долара, за да настигне конкуренти като OpenAI и Anthropic. За разлика от тях, Cohere се фокусира върху корпоративни клиенти и поверителност, без да предлага потребителско приложение, и развива отворени езикови модели като Aya. Въпреки че е удвоила годишните си приходи до над 100 млн. долара, компанията изостава от американските лидери по растеж и пазарна стойност. В същото време пазарът става все по-конкурентен с нови стартъпи, които създават AI приложения с бърза възвръщаемост.

Източник: Капитал

Икономическият план на Мерц бележи промяна в политиката на страната, която доскоро беше еталон за фискална дисциплина в ЕС. Експортно ориентираната германска икономика – която вече изпитва затруднения заради конкуренцията от Китай и нарастващите енергийни разходи, отбелязва минимален растеж през последните три години. Икономисти предупреждават, че новите заплахи от 50-процентови американски мита върху европейски стоки биха могли да тласнат икономиката към свиване още тази година.

През третото тримесечие на 2024 г. корпоративните инвестиции в Германия в заводи, машини и превозни средства са с 9% под нивата отпреди пандемията, сочат данни на германската банка за развитие KfW. За сравнение, в САЩ те са с 11.5 пр- пункта по-високи, а в ЕС като цяло – с 1 пр. пункт повече за същия период.

Публичните и частните разходи за научноизследователска и развойна дейност също изостават в сравнение с други държави: докато Германия е увеличила инвестициите в интелектуална собственост с 11% спрямо преди пандемията от Covid-19, САЩ са с ръст от 36%, а Франция – с 27%, включително в области като изкуствения интелект, сочат още данните на KfW.

Източник: Капитал