/ГГ/

Източник: БТА

Нарастващата готовност на израелските медии да правят критични анализи на хуманитарната криза в Газа почти се изпари през последните седмици, след като въоръжената групировка „Хамас“ публикува видеоклипове с двама изтощени и недохранени израелски заложници.

След като в края на юли кадри с умиращи от глад жители на Газа предизвикаха международно възмущение, някои израелски печатни издания и телевизии започнаха да предават новини за влошаващите се условия в анклава, призовавайки за по-активни действия за предоставяне на хуманитарна помощ.  

Йонит Леви, главният водещ на новините на телевизия „Дванадесети канал“, нарече на живо в ефир хуманитарната криза в Газа „морален провал“, а ректорите на някои университети и председателят на Световния център за възпоменание на Холокоста „Яд Вашем“ призоваха правителството да помогне на гладуващите жители на Газа.

В хода на продължаващата от 22 месеца война израелските медии до голяма степен бяха фокусирани върху травмата и въздействието, които атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. оказаха върху жителите на Израел. Тогава по израелски данни бяха убити около 1200 души и 251 бяха взети за заложници. Основен фокус на медиите беше съдбата на заложниците и жертвите, дадени от израелската армия. Някои израелци приветстваха изказването на Леви и поредицата материали, в които се обсъждат условията в Газа, като доказателство за готовност да се проучи въздействието на войната върху палестинските цивилни. 

Но настроенията в Израел рязко се изостриха на 31 юли, когато „Хамас“ публикува видео с измършавял 21-годишен израелски заложник на име Ром Браславски, който плаче от болка. Три дни по-късно последва друго видео с 24-годишния Евиатар Давид, който казва, че е бил принуден да изкопае собствения си гроб. Видеата, които по думите на палестински източник са имали за цел да покажат ужасяващото въздействие на забраната за хуманитарни доставки в Газа, имаха обратен ефект и сложиха край на нарастващата симпатия в Израел към цивилните в Газа. 

Групировката „Хамас“ бе осъдена из целия свят и хиляди демонстранти в Израел излязоха по улиците, за да поискат незабавно връщане на заложниците. В Газа все още има около 50 заложници, но се смята, че само около 20 от тях са живи.

Ури Дагон, заместник-главен редактор на „Израел Хайом“, най-разпространявания израелски вестник, заяви, че докато „Хамас“ държи заложници в Газа, израелците „не са способни да преживеят болката на другата страна“. „Знам, че звучи ужасно, но това е истината“, добави той. 

Дагон обвини чуждестранните медии, че се поддават на „една кампания на лъжи“ относно глада в Газа. Въпреки че неговият вестник беше публикувал материали за глада там, Дагон подчерта, че вината е на „Хамас“. Той запита защо чуждестранните медии, които са публикували снимки на измършавели жители на Газа, не са отделили същото внимание на сърцераздирателните кадри с Евятар Давид. „Предлагам на старшите редактори от международната преса да се замислят върху себе си и едва след това да коментират поведението на израелската преса“, каза още Дагон. 

ОТРИЧАНЕ НА ГЛАДА 

Анкети от периода непосредствено след 7 октомври 2023 г., показващи, че повечето палестинци одобряват атаката, извършена от „Хамас“, породиха гняв в Израел. Трайно недоволство предизвикаха и видеа с жители на Газа, които се струпват около заложниците непосредствено сред атаката, снимат ги с мобилните си телефони, плюят ги и ги бият.

Харел Чоев, старши изследовател в центъра „Моше Даян“ към Телавивския университет, специалист в областта на медиите и палестинското общество, каза, че заради подобни инциденти за много израелци е трудно да изпитват съчувствие към хората в Газа. 

Израел отказва достъп на международни медии до Газа. Поради това тези медии разчитат на палестински журналисти и много израелци нямат голямо доверие към това, което отразяват. Някои се позовават на липсата на свобода на пресата в Газа при авторитарното управление на „Хамас“.

„Не мисля, че в Газа има глад“, каза Орит Маимон, 28-годишен адвокат от Тел Авив. „Не вярвам ситуацията там да е идеална или много добра, но не мисля, че има глад“, добави той. 

Здравното министерство на Газа казва, че от началото на войната 222 души, включително 101 деца, са починали от глад и недохранване.

Свързаната с десницата телевизия „Дванадесети канал“ през последните седмици се посвети на изготвянето на репортажи, които поставят под съмнение съобщенията за гладуващи деца. 

Някои израелски медии реагираха гневно, след като на първа страница на британския в. „Дейли експрес“ бе публикувана снимка на дете с отдавна съществуващ здравословен проблем. 

Базираният в Йерусалим мозъчен тръст Израелски институт за демокрация този месец публикува резултатите от анкета, която сочи, че 78% от израелските евреи смятат, че страната им полага значителни усилия, за да предотврати страданието сред палестинците. Едва 15% от респонентите са на мнение, че Израел може да направи повече и е решил да се въздържа. 

Израелската офанзива прави опасно журналистическото отразяване на ситуацията в Газа. Според браншовата организация Палестински журналистически синдикат от ноември Израел е убил повече от 230 журналисти в Газа.  

Агенция Ройтерс не успя да потвърди тези данни чрез независим източник. 

Израел отхвърля обвиненията, че целенасочено атакува журналисти и казва, че много от убитите са членове на въоръжени групировки, използвайки журналистическата работа като прикритие. 

Израелската армия в неделя заяви, че е убила журналист от „Ал Джазира“ при въздушен удар. Армията обвини 28-годишния Анас аш Шариф, че оглавявал клетка на „Хамас“. Аш Шариф приживе отхвърляше тези обвинения, а правозащитници казаха, че той е бил атакуван заради журналистическата си дейност. 

По данни на здравните служби в Газа от началото на израелската военна кампания в Газа са убити над 61 000 палестинци.

КРИТИКИ СРЕЩУ ПРАВИТЕЛСТВОТО 

Резултатите от анкети, проведени в хода на войната, показват, че около 70% от израелската общественост иска Израел да сключи споразумение за освобождаване на заложниците, дори и това да означава незабавно прекратяване на войната. 

Няколко израелски медии разкритикуваха правителството на премиера Бенямин Нетаняху, че не е успяло да върне заложниците у дома или да изготви ясен план за Газа след приключването на конфликта. 

Сред най-откритие критици е левият в. „Хаарец“, който публикува и значително количество материали за страданието в Газа, включително и разследвания за армейските операции. 

(Със съкращения)

(БТА)

(Превод от английски език: Николай Велев)

Източник: БТА

Руските и беларуските въоръжени сили се подготвят да проведат съвместни стратегически военни учения през периода 12-16 септември, съобщи днес ;инистерството на отбраната на Беларус, цитирано от Ройтерс.

Целта на ученията е да се отработят възможностите на Русия и Беларус за „гарантиране на военната сигурност на Съюзната държава и готовността им да отразят възможна агресия“, каза генерал-майор Валерий Ревенко, цитиран от министерството.

Съюзната държава Русия – Беларус е алианс без вътрешни граници между двете съседни държави, посочва Ройтерс.

Украинският президент Володимир Зеленски  предупреди по-рано тази година, без да дава подробности и да привежда доказателства, че Русия „подготвя нещо“ в Беларус това лято под прикритието на рутинни военни учения.

В интервю за сп. „Тайм“ беларуският президент Александър Лукашенко каза миналата седмица, че е решил да премести мястото на провеждане на съвместните военни учения далеч от западните граници на Беларус с европейските държави, поради опасенията за сигурността, изразени от Полша и балтийските държави.

Лукашенко нарече твърденията, че Беларус ще използва ученията за нападение срещу балтийските страни и Полша „пълна безсмислица“.

Генерал-майор Ревенко каза, че руско-беларуските учения „са използвани като претекст за продължаваща милитаризация“ на съседните държави членки на НАТО, като даде за пример предстоящите съвместни учения на НАТО в Полша, в които ще участват най-малко 34 000 военнослужещи.

Беларус, която е най-близкият съюзник на Русия, е в обтегнати отношения със западните си съседи и Украйна, след като Москва използва белоруската територия като плацдарм за сухопътната си офанзива срещу украинската столица Киев, предприета през февруари 2022 г., посочва Ройтерс.

Източник: БТА