Икономика
Украинският парламент гласува изменения в бюджета, с които увеличава разходите за отбрана

Върховната рада (парламентът на Украйна) прие днес изменение в държавния бюджет за 2025 г., с което увеличава разходите за отбрана с допълнителни 7,7 млрд. долара (около 324,7 млрд. гривни). Законопроектът беше подкрепен от 297 депутати, съобщиха украинските медии, предава Ройтерс.
Украйна, която продължава да се защитава срещу руската инвазия, насочва значителна част от бюджета си към военни цели, като до голяма степен разчита на чуждестранно финансиране и подкрепа от международни партньори, отбелязва агенцията.
Най-големият дял от новите средства ще бъде отпуснат за Въоръжените сили на Украйна – 210,9 млрд. гривни (приблизително 5 млрд. евро). За производство и закупуване на оръжия и боеприпаси се отделят 99,1 млрд. гривни (2,3 млрд. евро), а за Националната гвардия – 8,1 млрд. гривни (190 млн. евро), съобщава агенция Украинформ.
Също така ще бъдат отпуснати допълнителни 4,3 млрд. гривни за закупуване на дронове чрез Държавната служба за специални комуникации и защита на информацията, 1,3 милиарда за Службата за сигурност на Украйна, 918 милиона за Държавната специална транспортна служба, 83 милиона евро за Държавната гранична служба, 28,8 милиона евро за военното разузнаване към Министерството на отбраната и 8 милиона евро за Службата за външно разузнаване.
Финансирането ще бъде осигурено чрез международна помощ в размер на 294,3 млрд. гривни, включително 6 млрд. гривни безвъзмездна помощ по Европейския инструмент за възстановяване, както и чрез съкращения на невоенните разходи за 10,4 млрд. гривни и допълнителни приходи от данъци в размер на 20 млрд. гривни вследствие на увеличените военни възнаграждения през ноември и декември.
Източник: БТА
Икономика
Инфлацията в Канада се ускорява до 2,4 на сто през септември на фона на търговско напрежение със САЩ

Инфлацията в Канада е нараснала неочаквано през септември, достигайки 2,4 на сто на годишна база спрямо 1,9 на сто през август, съобщи днес статистическата служба на страната (Statistique Canada), цитирана от Франс прес. Ръстът е отчетен на фона на „интензивни“ търговски преговори между Отава и Вашингтон.
Според статистическата служба основният двигател на повишението са цените на хранителните стоки, които са нараснали с 4 процента в магазините. На месечна база потребителските цени са се увеличили с 0,1 на сто.
Напрежението между Канада и Съединените щати се задълбочава, след като президентът Доналд Тръмп наложи мита върху ключови канадски стоки – мярка, която оказва натиск върху икономическата активност, отбелязва АФП. „Митата засягат много аспекти от икономиката, включително инфлацията“, посочва в коментар статистическата служба.
Търговско споразумение между Отава и Вашингтон относно вноса в САЩ на стомана, алуминий и енергия може да бъде сключено преди предстоящата среща между Марк Карни и Доналд Тръмп в края на месеца по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) в Сеул, посочва в. „Глоуб енд мейл“.
Попитан днес по темата, канадският премиер нито потвърди, нито отрече скорошно споразумение: „Ще видим“, каза той пред журналисти, като допълни, че „в момента се водят интензивни преговори“.
Въпреки че анализаторите очакваха ръст на инфлацията през септември, равнището ѝ от 2,4 на сто бе над техните прогнози.
„Потребителските цени отбелязаха изненадващо силен ръст през септември, но основните инфлационни показатели сочат, че няма сериозни поводи за притеснение“, коментира икономистът в канадското сдружение за финансови услуги „Дежарден“ (Desjardins) Ройс Мендес.
Според него централната банка на страната – „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada) – вероятно ще намали основния лихвен процент още следващата седмица, позиция споделена и от анализатора на Си Ай Би Си“ (CIBC) Андрю Грантъм. „Общият индекс на потребителските цени (CPI) се повиши по-бързо от очакваното, но основната инфлация остава достатъчно умерена, за да оправдае понижение от 25 базисни пункта“, посочи Грантъм.
Източник: БТА
Икономика
Глобалното обезлесяване се забавя, но горите остават под натиск, показва доклад на ФАО

Обезлесяването се е забавило във всички региони на света през последното десетилетие, показва Глобалната оценка на горските ресурси за 2025 г. (FRA 2025) на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Докладът, който се публикува на всеки пет години, беше представен днес по време на пленарното заседание на Глобалната инициатива за наблюдение на горите (GFOI) в Бали, Индонезия, съобщи ФАО.
Според най-новите данни горите покриват 4,14 милиарда хектара – около една трета от сушата на планетата. Докладът отчита положителна тенденция в забавянето на темпа на обезлесяване, но подчертава, че годишната загуба от 10,9 милиона хектара остава прекалено висока. Повече от половината от горите по света вече са обхванати от дългосрочни планове за управление, а една пета попадат в рамките на законово защитени територии.
В доклада обаче се отбелязва, че горските екосистеми по света продължават да са изправени пред предизвикателства, като настоящият темп на обезлесяване от 10,9 милиона хектара годишно все още е твърде висок.
Горите са важни за продоволствената сигурност, местния поминък и осигуряването на възобновяеми биоматериали и енергия. Те са местообитание за голяма част от световното биоразнообразие, спомагат за регулирането на глобалните въглеродни и хидрологични цикли и могат да намалят рисковете и последиците от суша, опустиняване, ерозия на почвата, свлачища и наводнения.
„Глобалната оценка на горските ресурси е най-изчерпателната и прозрачна световна оценка на горските ресурси и тяхното състояние, управление и ползване, обхващаща всички тематични елементи на устойчивото управление на горите. Данните, които тя дава, служат за множество цели – от информиране на световната общност за състоянието на горите и промените в тях до подкрепа на решения, политики и инвестиции, свързани с горите и екосистемните услуги, които те предоставят“, пише в предговора към тазгодишното издание генералният директор на ФАО Ку Донгю.
Ключови констатации
Площ на горите: горите покриват 4,14 милиарда хектара, или 32 процента от световната площ на земята, което се равнява на 0,5 хектара на човек. Близо половината от световните гори се намират в тропиците.
Намаляваща нетна загуба: годишният темп на нетна загуба на гори е спаднал от 10,7 милиона хектара през 90-те години на миналия век до 4,12 милиона хектара през 2015 – 2025 г.
Обезлесяване и разширяване: обезлесяването се е забавило до 10,9 милиона хектара годишно през 2015 – 2025 г. в сравнение със 17,6 милиона през 1990 – 2000 г. Темпът на разширяване на горите също е намалял – от 9,88 милиона хектара годишно през 2000 – 2015 г. до 6,78 милиона през 2015 – 2025 г.
Естествено възобновяващи се гори: те представляват 92 на сто от общата горска площ (3,83 милиарда хектара). Въпреки че са намалели с 324 милиона хектара между 1990 и 2025 г., темпът на нетна загуба се е забавил значително. Най-значителният спад (през последното десетилетие) е наблюдаван в Африка и Южна Америка, докато Европа регистрира увеличение на естествено възобновяващите се гори.
Първични гори: първичните гори покриват най-малко 1,18 милиарда хектара – около една трета от отчетената горска площ. Загубите продължават, но темпът е намалял наполовина в сравнение с началото на 2000-те години.
Засадени гори: засадените гори представляват около 8 на сто от общата горска площ, покривайки приблизително 312 милиона хектара. Площта им се е увеличила във всички региони от 1990 г. насам, но в световен мащаб с по-бавни темпове през последното десетилетие.
Биомаса и въглерод: световният горски запас се оценява на 630 милиарда кубически метра. Запасите от въглерод в горите са се увеличили, достигайки 714 гигатона.
Защитени територии: около 20 процента от горите (813 милиона хектара) са в законно установени защитени територии, което е увеличение с 251 милиона хектара от 1990 г.
Планове за управление: повече от половината от горите по света (2,13 милиарда хектара или 55 процента от общата площ) са обхванати от планове за управление, което е с 365 милиона хектара повече от 1990 г.
Нарушения: пожарите засягат средно 261 милиона хектара земя годишно, почти половината от които са залесени. През 2020 г. насекоми, болести и тежки метеорологични условия са повредили около 41 милиона хектара гори, главно в умерените и бореалните райони.
Собственост: седемдесет и един процента от горите в света са публична собственост, 24 процента са частна собственост, а останалите са под друга или неизвестна собственост.
Цели на управлението: около 1,20 милиарда хектара (29 процента от горите) се управляват предимно за производство, а 616 милиона хектара – за многократно ползване. Допълнителни площи са определени за опазване на биоразнообразието (482 милиона хектара), опазване на почвите и водите (386 милиона хектара) и социални услуги (221 милиона хектара).
Глобално, съвместно усилие
Глобалната оценка на горските ресурси за 2025 г. обхваща 236 държави и области. Оценката е резултат от процес, ръководен от отделните страни, като официално номинирани национални кореспонденти от 197 държави и области предоставят данни, подкрепени от над 700 експерти от цял свят. Докладът се възползва и от тясното сътрудничество с партньорски организации, което намалява тежестта на докладване и подобрява съгласуваността.
Събраната информация подпомага мониторинга на международните ангажименти, включително Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., Парижкото споразумение за изменението на климата, Глобалната рамка за биологично разнообразие Кунмин-Монреал и Стратегическия план на ООН за горите 2017 – 2030 г.
Източник: БТА
Икономика
Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович ще се срещне с Ван Вънтао за намиране на решение за износа на редкоземни елементи

Еврокомисарят за търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович заяви днес, че е поканил в Брюксел китайския министър на търговията Ван Вънтао. Поканата цели да бъдат предприети „спешни решения“, след като Пекин затегна контрола върху износа на редкоземни елементи, предаде Ройтерс.
„Министър Ван Вънтао прие тази покана, така че нашите екипи ще се включат в диалога (за намирането на решение) относно контрола върху износа, който бе допълнително ограничен след Срещата на върха ЕС-Китай, от 24 юли“, заяви Шефчович на пресконференция.
ЕС не търси търговска ескалация, но ситуацията поставя сянка върху отношенията между Брюксел и Пекин, каза Шефчович, допълвайки, че бързото разрешаване на създадената ситуация е от съществено значение.
/БП/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието