Турция действа с визия, която позволява справяне с всеобхватни, сложни и дълбоко болезнени кризи, като същевременно защитава както собствената си сигурност, така и споделеното бъдеще на човечеството, казва турският президент Реджеп Тайип Ердоган в статия, публикувана в „Нюзуик“. Това предаде специално за БТА Анадолската агенция.

Трайният призив на Турция, вкоренен в принципа, че „светът е по-голям от пет“, надхвърля обикновената критика на настоящия глобален ред и въплъщава визия за колективното бъдеще на човечеството, заяви Ердоган.

Коментарите му бяха направени в статия, публикувана в „Нюзуик“ в понеделник, съобщи ръководителят на Дирекцията по комуникации към турското президентство Бурханеттин Дуран в турската социална медийна платформа „Ен Сосял“.

Ердоган заяви, че конфликтите, беззаконието, тероризмът, пандемиите, климатичните кризи и нарастващите несправедливост и неравенство оказват огромен натиск върху настоящия международен ред на фона на продължаващата поредица от увеличаващи се предизвикателства.

„Турция действа с визия, че без да прави компромис с подхода си към външната политика, съсредоточен върху принципите на справедливостта, мира и солидарността, тя се справя с всеобхватни, сложни и дълбоко болезнени кризи, като същевременно защитава както собствената си сигурност, така и споделеното бъдеще на човечеството“, заяви той.

ООН, основана след Втората световна война за запазване на мира и сигурността, сега „за съжаление“ не е в състояние да изпълни тази основна мисия на фона на днешните предизвикателства, подчерта турският президент.

Съветът за сигурност на ООН, създаден на принципите на справедливост и равенство, видя как вземането на решения по регионални и глобални кризи е сведено „до волята и интересите на едва пет държави“, добави той.

„Тази несправедлива структура, която е сред основните източници на безизходиците на нашето време“, спешно се нуждае от реформа, за да може ООН отново да функционира като ефективен център на мултилатерализма, верен на своите основополагащи принципи, и да предлага справедливи решения на глобалните предизвикателства, добави той.

В условията на намаляващата ефективност на ООН и все по-сложните геополитически предизвикателства, Анкара е превърнала диалога и посредничеството в крайъгълен камък на своята външна политика, заяви Ердоган, като подчерта, че Черноморската зърнена сделка е пример за този ангажимент и е донесла осезаеми ползи както за регионалната, така и за глобалната сигурност и стабилност.

От Кавказ до Африка и от Близкия изток до Балканите, Турция продължава да носи отговорността да търси справедливи дипломатически решения на конфликтите и да работи за изграждането на траен и справедлив мир, отбеляза той.

Подходът на Анкара към дипломацията се простира отвъд разрешаването на конфликти и обхваща хуманитарните проблеми, каза той, като отбеляза, че позицията на страната като един от водещите световни доставчици на хуманитарна помощ отразява отговорността, която ѝ е поверена от нейната „дълбоко вкоренена история и ценности“.

В тази връзка президентът потвърди ангажимента на Турция към ролята ѝ на водеща сила в развитието на глобалната солидарност.

„Продължаващата израелска окупация и зверствата, извършвани в Газа, са едно от най-сериозните изпитания за съвестта на човечеството“, заяви Ердоган.

„Това изпитание завършва със срам за цялото човечество, като се започне с участниците в международната система. Деца и жени загиват, докато милиони са лишени дори от най-необходимото“, заяви той, като припомни трайните усилия на Анкара за постигане на прекратяване на огъня, осигуряване на безпрепятствен поток от хуманитарна помощ и съживяване на перспективите за решение с две държави.

Над 100 000 тона помощ, доставена от Турция в Газа, представляват само една от мерките, предприети от страната, за да облекчат страданията на „нашите братя и сестри, борещи се с глад под нечовешката блокада на Израел“, подчерта Ердоган.

Турският президент призова световната общност да заеме „по-решителна и искрена позиция“ на фона на страданията, пред които са изправени палестинците.

„Истината, за която упорито и смело се застъпвахме, е очевидна за пореден път: Справедлив мир е постижим само чрез създаването на суверенна палестинска държава, основана на границите от 1967 г., с териториална цялост и Източен Йерусалим за столица“, заяви Ердоган.

„Това е от съществено значение за трайния мир и стабилност в Близкия изток“, каза той.

Като повтори призива на Анкара към страните по света да „признаят държавата Палестина“, Ердоган заяви, че признаването на Палестина е най-силният отговор на потисничеството, окупацията и блокадата.

Турция поздравява страните, които наскоро обявиха решението си да подкрепят тази кауза, и очаква от тях „да останат твърди в позицията си и да превърнат ангажиментите си в конкретни стъпки“, добави той.

Относно Сирия, Ердоган заяви, че възстановяването и реконструкцията на страната са жизненоважни за осигуряване на стабилност в целия Близък изток, като заяви, че „Сирия е друга важна страна за регионалната стабилност“.

Интересите на сирийския народ трябва да бъдат основно съображение при всички решения относно бъдещето на Сирия, подчерта той, като добави, че трайна стабилност и мир могат да бъдат постигнати само чрез зачитане на колективната воля на всички сирийци, без да се предоставят специални привилегии на която и да е конкретна секта или група.

Турция остава ангажирана с отстояването на териториалната цялост и политическото единство на Сирия, както е последователно потвърждавано на всички платформи, заяви още президентът.

Анкара отхвърля всякакви действия, които игнорират волята на сирийския народ или служат като платформа за сепаратистки движения и терористични групировки, заяви Ердоган.

Той отбеляза, че трайните решения на предизвикателствата, пред които Сирия е изправена през последните 14 години, изискват насърчаване на „стабилен държавен и обществен ред“, основан на съвместна сигурност и колективна отговорност.

Въз основа на „болезнения си опит“, Турция вярва, че бъдеще, основано на истина, справедливост и солидарност, може да бъде постигнато само чрез споделена воля, подчерта президентът.

Като напълно осъзнава тази отговорност, Анкара ще продължи да насочва човечеството към справедливо и достойно бъдеще, добави Ердоган.

Източник: БТА

В Деня на независимостта на България в Българския културно-информационен център  в Скопие беше открита изложбата на Лъчезар Бояджиев „Градско бленуване“. 

„Честит ден на независимостта! През 1908 година в Търново, използвайки тогавашното международно положение, България обявява своята независимост. В следващите месеци с активна дипломация и лобиране тази независимост е призната от Великите сили, което показва, че нашата дипломация може да постига успехи. Оттогава е отминало много време и много исторически премеждия – и ако погледнем – в нито един исторически момент България не е била по-богата, по-влиятелна, по-добре международно позиционирана. Нашата задача от тук нататък е само да я развиваме“, каза посланикът на България в Република Северна Македония Желязко Радуков, приветствайки присъстващите в закритата галерия на Българския културно-информационен център дипломати, представители на изкуството, гости.

Директорът на Българския културно-информационен център Антония Велева посочи, че авторът Лъчезар Бояджиев е показал със своята работа мащаба на творческото си мислене, а кураторът на изложбата Ана Франговска го определи като „творец от изключително висок ранг, един от най-силните интелектуални творчески фигури в съвременното изкуство в региона и извън него“, а работата му е „между критичната ирония и визионерското въображение“.

„Градско бленуване“ представя два от най-значимите цикъла на Лъчезар Бояджиев – „Утопични решения за дистопични градове“ (2007–2024) и „Обществен мащаб, частен размер“ (2022–2024). В рамките на едно пространство те се срещат като общо поле на идеи за градската среда, паметниците и ролята на изкуството в обществото.

Ироничните комбинации между двата цикъла създават ново „градско бленуване“ – така изложбата превръща утопиите и паметниците в поетични декларации за „концептуализъм с човешко лице“ и приканва зрителя към едновременно емоционален и интелектуален диалог за бъдещето на градовете, съобщават от Българския културно-информационен център в Скопие. 

Художникът Лъчезар Бояджиев посочи, че не за пръв път е в Скопие, а през миналата година е участвал в творческата колония в с. Галичник в Северна Македония.

„Този цикъл е постоянно пространство, обхваща темата как личното може да се обвърже с общественото. Радвам се, че съм художник и че темите, които ме занимават, са интересни, важни и за други хора“, посочи той.

Интересите на автора на „Градско бленуване“ са към проблемите на екологията, градските утопии, мястото на художника и изкуството в живота в целия свят. 

По-рано Бояджиев се срещна със студенти от Факултета по изкуствата към Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие.

Източник: БТА

Частен колекционер, който е чуждестранен гражданин, е постигнал споразумение с гръцкото министерство на културата за доброволното връщане на 86 гръцки антики, съобщи АНА-МПА специално за БТА, като се позова на днешно изявление на министерството.

Древните артефакти са от различни региони на Гърция и обхващат широк времеви диапазон – от ранния неолит до късния елинизъм.

Според министерството на културата артефактите включват неолитни женски фигурки от натуралистичен тип, мраморни фигурки и вази от ранния цикладски период, керамика от микенския период, бронзови фигурки от геометричния, архаичния и елинистическия период, бронзови шлемове от различни видове, бронзови и сребърни съдове (съответно от видовете хидрия, ойнохое и лекитос), бронзови огледала, важни образци на атическа чернофигурна и червенофигурна керамика, мраморна стела, глинени фигурки и златни погребални венци от елинистическата епоха.

Министърът на културата Лина Мендони заяви: „Министерството на културата с голямо задоволство приветства 86 гръцки антики, които бяха репатрирани до мястото, което ги е създало. Това конкретно репатриране е продукт на нашето сътрудничество с друг частен колекционер в чужбина, който доброволно върна тези доказателства за нашето културно наследство. Пожелавам и се надявам, че други колекционери на гръцки антики ще последват този пример. Че ще си сътрудничат с нас и ще върнат колекциите си на естественото им място. За Гърция и Министерството на културата всяко връщане, особено доброволното, доказва, че все повече граждани по света сега смятат за необходимо да върнат културните ценности в страните си на произход“.

След приключване на процеса на документиране и записване предметите ще бъдат разпределени по подходящ начин в музеите в цялата страна.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА