Понижаването на ДДС за всички острови с под 20 000 жители „коригира една голяма несправедливост по отношение на северния и южния егейски район“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на посещение в село Ацики на остров Лимнос в четвъртък, предаде АНА-МПА.

Той говори пред местните жители за отраженията от намаляването на данъците върху малките селища и отдалечените егейски острови след влизането в сила на планираните мерки от 1 януари 2026 г.

Коментарите на Мицотакис се отнасят за обявеното намаляване с 30 процента на ДДС за островите в северния Егейски регион, префектура Еврос и Донеканезите, които имат до 20 000 жители според последното преброяване от 2021 г. 

Мярката, която включва 19 острова, беше обявена от гръцкия премиер по време на речта му при откриването на Международния панаир в Солун на 6 септември заедно със серия данъчни облекчения, възлизащи на общо 1,6 милиарда евро.

В. „Катимерини“ уточнява, че островите, които ще се възползват от намаляването на ДДС с 30 процента, са Самотраки, Лимнос, Агиос Ефстратиос, Псара, Инусес, Икария, Фурни, Липси, Тилос, Агатониси, Калимнос, Патмос, Халки, Кастелоризо, Нисирос, Сими, Астипалая, Карпатос и Касос. Мярката включва и малките островчета, които принадлежат към споменатите общини.

Това означава, че за тези места стандартната ставка на ДДС, която е 24 процента, ще бъде понижена на 17 процента, намалената ставка, която е 13 процента, ще спадне на 9 процента, а най-ниската ставка от 6 процента ще бъде понижена на 4 процента, посочва в. „Вима“. По този начин както стоките от първа необходимост, така и услугите ще станат по-достъпни за местните жители, отбелязва изданието.

Намалена ставка на ДДС вече се прилага от 2018 г. за пет егейски острова – Хиос, Лерос, Самос, Лесбос и Кос, които поддържат центрове за прием на мигранти, напомня „Катимерини“. Разширяването на мярката има за цел да подкрепи по-широк кръг от гранични райони, които са изправени пред остър демографски натиск, географска изолация и по-високи разходи за живот.

Представяйки в детайли мярката, Министерството на националната икономика и финанси заяви по-рано този месец, че тя е разширена с включването на още острови, за да се подкрепят жилищните дейности и бизнеса. Отбелязва се, че годишният разход за мярката се оценява на 25 милиона евро.

По време на срещата си с жители на остров Лимнос гръцкият премиер Мицотакис спомена и за планираното премахване на Единния данък върху собствеността (ENFIA) за населените места с по-малко от 1500 жители, което ще влезе в сила на два етапа, започвайки от 1 януари 2026 г.

„Смятам, че предприехме много значима инициатива за нашите малки населени места – под 1500 жители, за премахване на ENFIA в рамките на две години – нещо, което засяга всички населени места и села на острова, с изключение на град Мирина. Вярвам, че това е нещо, което гражданите ще видят и оценят през следващите две години“, заяви премиерът в село Ацики.

Единният данък върху собствеността (ENFIA) е въведен през 2014 г. и се отнася за всички имоти в страната, включително сгради, парцели или земи, като се определя на базата на площта и характеристиките на съответния недвижим имот. Размерът на данъка, който обикновено варира от 2,5 евро до 16,25 евро на квадратен метър, се изчислява на 1 януари всяка година, отбелязват местни медии.

В. „Катимерини“ уточнява, че от 2026 г. данъкът върху собствеността ENFIA ще бъде намален на 50 процента, а от 2027 г. ще бъде напълно премахнат за основните жилища в малките населени места с под 1500 жители.

Министърът на националната икономика и финансите Кириакос Пиеракакис уточни, че отпадането на този данък за населените места с до 1500 жители ще облагодетелства около 1 милион граждани, информира в. „Прото тема“.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА

Правителството на Черна гора отговаря на 67,25% от критериите за откритост, което го поставя на трето място в региона по отношение на откритост и прозрачност, след правителството на Република Северна Македония и Министерския съвет на Босна и Херцеговина (БиХ), предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на резултатите от проучване на Центъра за демократичен преход ((ЦДП, CDT)).

Заместник-изпълнителният директор на ЦДП Милена Гвозденович каза, че според Регионалния индекс за откритост правителството на Република Северна Македония постига 77,32 процента, Министерският съвет на Босна и Херцеговина – 73,72 процента, а правителството на Сърбия – 54,74 процента.

В прессъобщението на ЦДП се обяснява, че Регионалният индекс за откритост е аналитичен инструмент, който измерва колко отворени са институциите в Западните Балкани към гражданите и обществото.

Според Гвозденович изследването потвърждава, че политиката на откритост в Черна гора все още се прилага произволно, без стратегическа визия и ефективни механизми, които биха гарантирали откритото и прозрачно поведение на институциите.

„Законодателният процес остава непрозрачен и е ясно, че правителството не желае по-голямо участие на гражданите в процесите на вземане на решения“, посочи Гвозденович.

Тя каза, че големите икономически проекти и ключови решения са белязани от подчертана непрозрачност, което е особено видимо в случаи като споразумението с Обединените арабски емирства, търга за дългосрочна концесия на летище и проекта Веле Бърдо.

Гвозденович добави, че забавянето на приемането на новия Закон за свободен достъп до информация демонстрира липсата на политическа воля на настоящото правителство за подобряване на прозрачността на публичната администрация.

Тя предупреди, че някои от най-важните решения и политики са били взети по време на телефонни сесии, което предполага умишлено избягване на обществеността и медиите, тъй като подобни сесии може да бъдат насрочени бързо и по всяко време.

„Премиерът и някои министри рядко дават интервюта, а когато го правят, обикновено това е избирателно, фаворизирайки близки до тях медии. Подобен подход ограничава достъпа до информация и подкопава прозрачността на изпълнителната власт“, ​​заключи Гвозденович.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА