Решението на правителството на Черна гора да въведе визов режим за турски граждани от 30 октомври доведе до напрежение в отношенията с Анкара, разочарование сред турската диаспора и значителен спад в броя на пътниците по въздушните линии между двете страни, съобщава в свой материал Радио Свободна Европа.

Сега всички турски граждани, които желаят да влязат в Черна гора, трябва лично да подадат заявление за виза в посолството или консулството на страната в Турция. Министерството на външните работи на Черна гора не е обявило официално сроковете за издаване на визите, нито статистика за броя на вече подадените заявления.

Решението на Подгорица дойде изненадващо, след като дълги години гражданите на Турция можеха да пътуват в Черна гора без визи. То бе мотивирано от инцидент в Подгорица, при който местен жител беше ранен след физическа схватка, първоначално приписана на турски граждани. По-късно полицията уточни, че извършителите са турчин и азербайджанец, но въпреки това правителството не промени позицията си и запази визовия режим, определен като „временна мярка“.

Първите последици вече са осезаеми – от летищата на Черна гора потвърдиха, че след 30 октомври се наблюдава „значителен спад“ в броя на пътниците по маршрутите между Черна гора и Турция, съобщава РСЕ. Макар че „Еър Монтенегро“ и „Търкиш Еърлайнс“ не са отменили своите полети, нискотарифната компания „Пегасъс Еърлайнс“ временно прекрати линиите между Анкара и Подгорица, както и между Измир и Подгорица, поне до 29 ноември. В същото време се запазва връзката между Подгорица и летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. Според данни на летищните власти през последните години въздушният трафик между двете страни е бил около 400 000 пътници годишно.

Решението за визите предизвика недоволство сред турската общественост и особено сред черногорската диаспора в Турция. Президентът на Асоциацията на черногорските емигранти в Турция Адил Йозузун заяви пред РСЕ, че въвеждането на визи е било „изненада и разочарование“ за емигрантската общност. Той подчерта, че макар да разбират необходимостта Черна гора да хармонизира визовия си режим с Европейския съюз в рамките на процеса на присъединяване, решението е било взето „прекалено бързо и без преходен период“.

Черногорски експерти също предупреждават, че решението е взето прибързано и без консултации с бизнеса, посочва местното издание „Радар“. Турските граждани имат над 14 000 компании в страната и са инвестирали повече от 90 милиона евро за осем месеца, което представлява една пета от всички чуждестранни инвестиции. Туризмът също е засегнат – броят на пристигащите от Турция е спаднал рязко още в първите дни след въвеждането на визите.

Анализатори определят ситуацията като „атмосфера на линч“ и симптом на по-дълбока обществена криза, подхранена от политически речи и дезинформация, подчертава изданието. Решението на правителството поставя под въпрос както икономическите интереси на Черна гора, така и нейната европейска ориентация, тъй като хармонизирането на визовата политика с ЕС трябваше да се извърши постепенно, а не под натиска на улицата, коментират анализаторите.

Според Йозузун е необходимо поне на притежателите на имигрантски карти – хора с черногорски произход, живеещи в Турция – да се позволи безвизов достъп до страната, тъй като те „поддържат живи културните и икономическите връзки между двете държави“. Йозузун напомни, че в Турция живеят около 6000 души с официални имигрантски карти, но общият брой на хората с черногорски произход се изчислява на около 250 000. Той изрази надежда, че Черна гора няма да възприема Турция „през призмата на исторически предразсъдъци“ и че отношенията между двете страни няма да се политизират.

Турският посланик в Подгорица Баръш Калкаван също реагира остро на решението, като предупреди, че Анкара може да въведе реципрочни мерки.

„Очаквам решението за въвеждане на визи да бъде оттеглено. Ако това не се случи, Турция ще бъде принудена да предприеме съответни стъпки. В Турция живеят 250 000 души с черногорски корени и те ще трябва да понесат последиците от това“, заяви посланикът, цитиран от РСЕ.

Калкаван подчерта, че турските инвестиции в Черна гора само за първите осем месеца на годината надхвърлят 100 милиона евро, а турските авиокомпании са превозили над 250 000 пътници по маршрутите с Черна гора. Миналата година над 160 000 турски туристи са посетили страната, а около 13 400 турски граждани постоянно пребивават в нея, като са основали близо 10 000 компании.

По данни на Черногорската здравноосигурителна каса над 1000 пациенти от страната са се лекували в турски клиники през миналата и тази година, което е струвало на държавата почти шест милиона евро. Само от началото на годината до 29 октомври 436 черногорски здравноосигурени лица са били изпратени за лечение и диагностика в клиники в Турция, посочва черногорското издание „Виести“. Разходите за преглед и лечение в Турция за десетте месеца на тази година възлизат на 2 270 205 евро.

От страна на черногорските власти официален коментар засега липсва. Министерството на външните работи не е отговорило на запитванията на Радио Свободна Европа за интереса на турски граждани към получаване на визи или продължителността на процедурата. На правителствения уебсайт е публикуван списък с изисквания – попълнен формуляр, паспорт, снимка, доказателство за целта на престоя, покана от лице или организация в Черна гора, доказателства за настаняване, финансови средства и медицинска застраховка. Заявленията се проверяват от Министерството на вътрешните работи и Агенцията за национална сигурност преди издаване на визата.

Въпреки уверенията на властите, че визовият режим е временен и технически, анализатори предупреждават, че решението може да има дългосрочни последици. Според тях въвеждането на визи в момент на нарастващ икономически обмен и туристически поток между двете страни може да охлади отношенията, които досега се развиваха динамично.

Икономисти в Подгорица отбелязват, че Турция е сред десетте най-важни външнотърговски партньори на Черна гора и ключов инвеститор в сектори като строителство, енергетика и туризъм.

„Всеки дипломатически жест, който затруднява движението на хора и капитали, носи икономическа цена. В случая тя вече започва да се усеща“, коментира експерт по международни отношения пред местни медии.

Докато официална Анкара настоява визите да бъдат отменени, а Подгорица запазва мълчание, турската диаспора и бизнесът изразяват надежда, че решението ще бъде преразгледано. Според тях именно общата история, културните връзки и икономическите интереси изискват прагматичен подход, който да запази традиционно добрите отношения между двете държави, заключава РСЕ.

Източник: БТА

Хърватия, в сътрудничество със Световната организация по туризъм на ООН, ще създаде Център за изследвания и развитие на устойчивия туризъм в Загребския университет, който ще служи като научна платформа за развитие и иновации в тази област, съобщи в петък министърът на туризма Тончи Главина, предаде агенция ХИНА.

Министърът обяви плана по време на церемония, на която бяха избрани девет финалисти за първата Хърватска награда за устойчив туризъм, създадена в сътрудничество със Световната организация по туризъм на ООН. Наградата ще бъде връчена по време на Хърватските дни на туризма в Дубровник в края на ноември.

„В Хърватия имаме много експерти по устойчив туризъм, както в сектора, така и в академичната общност, и ние сме една от малкото страни в Европа и извън нея, които вече имат всеобхватна правна рамка за това. Важно е туристическата индустрия да се развива устойчиво, което означава в съответствие не само с икономическите нужди, но и с нуждите на местните общности, за да им осигури по-висок стандарт на живот и хармонично съжителство с туризма“, каза Главина.

Ректорът на Загребския университет Степан Лакушич заяви, че Хърватия се позиционира като лидер в устойчивия туризъм, което ще означава не само по-силен туристически сектор в бъдеще, но и значителни спестявания и защита както на пространството, така и на местните общности.

„Изследванията също ще бъдат важни и университетът може да допринесе много в тази област. Чрез споделяне на опит и знания чрез Центъра за изследвания и развитие на устойчивия туризъм, нашите учени ще имат допълнителни възможности за сътрудничество с международни колеги“, каза Лакушич.

Той също така обяви, че се очаква центърът да отвори врати в сградата на университета до края на тази година.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/С-АМ/

Източник: БТА