Прилагане на т.нар. право на надежда за кюрдския лидер Абдуллах Йоджалан, който изтърпява доживотна присъда на остров Имралъ край Истанбул от 1999 година заради терористична дейност, са поискали членовете на прокюрдската партия ДЕМ в парламентарната комисия по разоръжаването на Кюрдската работническа партия (ПКК).

ПКК, която наскоро реши да се саморазпусне, е обявена за терористична организация от Анкара, САЩ и ЕС, а според голяма част от общественото мнение в Турция на съвестта на нейния лидер – Абдуллах Йоджалан – лежат над 40 хиляди жертви в конфликта. 

В изявлението, направено пред комисията, което публикуваха в медиите представителите на ДЕМ Гюлистан Кълъч, Мерал Данъш Бешташ, Сарухан Оруч и Дженгиз Чичек, се посочва, че „г-н Йоджалан се стреми да гарантира, че този процес (процеса на разоръжаване на ПКК) ще протича гладко. В решение от 18 март 2014 г. се посочва, че правото на надежда трябва да бъде приложено. Това е и изискване на закона“, заявяват още те.

Какво означава „право на надежда“?

“Право на надежда” е регламент, отнасящ се до положението на затворниците, осъдени на доживотен затвор, които нямат право на условно освобождаване. 

От партията ДЕМ се позовават на решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 18 март 2014 г. по дело, касаещо Турция, според което присъдата на Йоджалан нарушава “правото на надежда“, предвиждащо възможност за условно освобождаване на лица, изтърпели 25 години доживотен затвор. Според ЕСПЧ на всеки 25 години следва да се разглежда такава възможност и за затворниците, осъдени на доживотно лишаване от свобода при утежнен режим в Турция.

Този период е изтекъл на 15 февруари 2024 г. Правителството обаче не позволи на Йоджалан да се възползва от това право, позовавайки се на действащия закон за изпълнение на наказанията. Нито в турския наказателен кодекс, нито в закона за изпълнение на присъдите няма подобна разпоредба, което означава, че за да бъде реализирано ”правото на надежда” за Абдуллах Йоджалан, е необходимо въвеждането на законови изменения по този въпрос.

Обаче не кой да е, а именно съюзникът на Ердоган Девлет Бахчели, който пръв призова за разоръжаване на ПКК и сложи началото на процеса, бе и първият турски политик, който подсказа, че е възможно да се приложи ”право на надежда“ за Йоджалан.

“Нека Йоджалан да дойде и да говори пред групата на партията ДЕМ (в парламента, бел. а.), при условие че обяви, че „тероризмът е приключил и ПКК е ликвидирана“, нека упражни правото си на надежда. Аз стоя зад думата си и настоявам за предложението си“, заяви преди време той.

Така проблемът за съдбата на Абдуллах Йоджалан наложи отпечатък върху първия работен ден на комисията и по всичко личи, че ще бъде предмет на разгорещени дискусии, посочва сайтът Хаберлер.

В същото време в изявлението на кюрдските представители в комисията се подчертава, че “въпреки решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) за освобождаване на Фиген Юксекдаг и Селахатин Демирташ (съпредседатели на ДЕМ, бел. а.) те продължават за бъдат задържани в затвора. Същото се отнася и за Осман Кавала, Джан Аталай и стотици политически затворници, които трябва да бъдат освободени. Комисията трябва да демонстрира решителност по този въпрос“, се казва още в декларацията.

Първото заседание на парламентарната комисия, която бе сформирана в рамките на реализацията на процеса по разоръжаване на ПКК, започнал по призива на националистическия лидер Девлет Бахчели, се проведе вчера в тържествената зала на Великото национално събрание на Турция и продължи 8 часа.

Комисията се състои от общо 51 души, като най-голяма, 21 души, е групата на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Следват 10 души от основната опозиционна Народнорепубликанска партия и 4 депутати на националистическата Партия на националистическото действие на Бахчели, както и по няколко депутати от други по-малки партии. Националистическата опозиционна „Добра партия“ отказа да изпрати свои представители.

„Този процес е въпрос на оцеляване, който засяга общото бъдеще на граждани от всички сфери на живота, както турци, така и кюрди“, каза вчера председателят на турския парламент Нуман Куртулмуш, добавяйки, че комисията ще действа като „съвещателен и консултативен орган“.

Утвърдено бе и ново име на комисията. Прието бе тя да се нарича „Национална комисия за солидарност, братство и демокрация“, информира в. „Миллиет“. Една част от работата на комисията бе открита за медиите, а друга част закрита. Eдинодушно са били приети работните принципи и процедури, включени в общо 12 раздела.

„В момент, когато страната ни се възползва от историческа възможност, комисията ще наблюдава един решаващ процес, който ще оформи нашето бъдеще и ще осигури траен мир. Тя ще определи и необходимите законодателни мерки, ще работи по законопроекти и ще гарантира, че обществеността е информирана за текущия процес”, се посочва в съобщение на парламентарната пресслужба.

В събота, 8 август, се предвижда да се състои второто заседание на комисията, на което ще присъстват министърът на вътрешните работи Али Йерликая, министърът на националната отбрана Яшар Гюлер и директорът на Националната разузнавателна организация (МИТ) Ибрахим Калън. Предвижда се те да информират комисията по процеса на разоръжаване на ПКК. 

Източник: БТА

Косовските депутати са получили над 530 хиляди евро за три месеца за 54 парламентарни заседания от по няколко минути, по време на които народните представители не успяха да учредят парламента на Косово, съобщи Косовското радио и телевизия. 

В Косово на 9 февруари се проведоха парламентарни избори, но от тогава страната е в политическа криза, тъй като депутатите не успяват да конституират парламента – дори след 54 опита. Конституционният съд на Косово наложи временна мярка, с която се забранява на депутатите да вземат решения или да предприемат действия във връзка с конституирането на парламента до 8 август. Очаква се дотогава Конституционният съд да излезе с решение по политическата безизходица в страната.

Въпреки наложената от Конституционния съд мярка, депутатите в Косово продължават да получават заплати съгласно Закона за заплатите. За 54-те опита за конституиране на парламента те са получили пълни заплати, което е струвало на държавата повече от половин милион евро.

Според данни, предоставени на медията от администрацията на косовския парламент, депутатите са получили общо 95 633,93 евро за месец април, 234 998,98 евро за май и 199 907,67 евро за юни.

Дирекцията по медии и връзки с обществеността на косовския парламент информира, че „депутатите не са се възползвали от други облаги и никой от тях не се е отказал от заплатата си“.

Наблюдатели на работата на парламента казват, че макар да е законно, получаването на заплати от депутатите не е никак етично. Наим Якай от Косовския демократичен институт (КДИ/IDK) смята, че тези средства не са заслужени.

„Тези заплати не представляват някаква икономическа тежест въпреки социално-икономическата ситуация. В етичен смисъл – да, несправедливо е да получаваш заплата, без да работиш“, казва той.

Якай допълва, че депутатите оправдават заплатите си с това, че вземат участие на всяко заседание на парламента.

Социологът Артан Мухаджери казва, че „единственото хубаво нещо, което се е случило в последните четири или пет месеца е, че тези политици, които (…) нямат смелост и морал, са показали истинското си лице“. Той допълва, че докато получават заплати от данъците на косовските граждани, депутатите не правят нищо, за да конституират парламента.

Източник: БТА

Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина прекрати днес мандата на президента на Република Сръбска Мирослав Додик, съобщи ЦИК, след като бе потвърдена присъдата му от една година затвор и шест години забрана да заема политически постове за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната.

„Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина взе решение на днешното си заседание за прекратяване на мандата на Милорад Додик, президент на Република Сръбска, избран на общите избори през 2022 година“, се посочва в прессъобщението на ЦИК, като се допълва, че решението може да бъде обжалвано в срок от два дни.

Решението е взето единодушно, отбелязват местните медии.

След изтичане на периода за обжалване ЦИК трябва да вземе решение за провеждане на предсрочни избори в Република Сръбска, които трябва да се състоят в срок от 90 дни. 

Додик беше окончателно признат за виновен миналата седмица от апелативен съд в Сараево за това, че обнародва през юли 2024 г. два закона, приети от парламента на Република Сръбска, забраняващи прилагането на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит в Босна и решения на Конституционния съд на Босна на територията на Република Сръбска.

Додик отхвърли решението на апелативния съд и заяви, че ще продължи да бъде президент на босненските сърби. Той получи подкрепа и от сръбски президент Александър Вучич, както и от унгарския премиер Виктор Орбан.

Осъждането на Милорад Додик е безпрецедентно в Босна, която от края на междуетническата война 1992-1995 г. е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, както е определено от Дейтънското споразумение, сложило край на войната. Споразумението урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Додик многократно е призовавал за отделяне на босненската сръбска част от Босна и Херцеговина, за да се присъедини към Сърбия,  заради което бившата администрация на САЩ  наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Додик е обвинен и в корупция и проруска политика, отбелязва Асошиейтед прес.

Източник: БТА