Изграждането на болници в столицата на Румъния Букурещ и в градовете Брашов, Констанца, Арад и Нямц със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) няма да се осъществи, съобщава телевизия Диджи 24. 

Министерството на здравеопазването е одобрило списък на забавени проекти, които ще отпаднат от финансиране по НПВУ, след като правителството реши, че проектите, които се намират в начална фаза, няма да бъдат продължени. 

През юли министърът на здравеопазването Александру Рогобете съобщи на пресконференция, че в момента в Румъния се строят 15 болници със средства по НПВУ, който е на обща стойност над 28 млрд. евро. Министърът каза тогава, че за първи път през последните 35 години в Румъния се строят толкова много нови болници.

Днес стана ясно, че Министерството на здравеопазването се е отказало от 142 договора за финансиране с бенефициенти, които не са започнали процедурите по възлагане на обществените поръчки, на обща стойност 4,1 млрд. леи. (едно евро се разменя за 5,07 румънски леи).

Говорителката на правителството Йоана Доджою заяви в края на правителственото заседание днес, че до следващата седмица всички министерства, които управляват средства по НПВУ, ще имат готови окончателни списъци на проектите, които няма да бъдат готови до края на лятото на 2026 г. и ще останат без финансиране.

Още в началото на годината Диджи 24 предупреди, че Румъния рискува да загуби значителни средства по НПВУ заради закъснения на инвестициите и реформите, с които се е ангажирала. Проектите по плана следва да бъдат завършени до август 2026 г. Отделно Румъния предоговаря и сроковете на някои от заложените цели, като например затварянето на въглищните централи.

Източник: БТА

Трима от четирима румънци или почти 75 процента смятат, че войната в Украйна пряко засяга страната им. Това показва ново проучване на социологическата агенция ИНСКОП, публикувано в интернет.

39,6 на сто от анкетираните са на мнение, че войната в Украйна засяга Румъния в много голяма степен, 35,3 процента – в сравнително голяма степен, 11,2 на сто – в малка степен, 11,3 процента – в много малка степен или изобщо не. 2,7 на сто не знаят или не отговарят.

На въпроса какво ги тревожи най-много относно войната в Украйна, 43,5 процента споменават сигурността на Румъния и риска от разпространение на конфликта, 36,2 на сто – икономическата криза (цени на електроенергията, инфлация), 8,5 процента – стабилността на Европейския съюз и НАТО, 7,5 на сто – положението на украинските бежанци в Румъния, 0,7 на сто посочват нещо друго, а 3,7 процента не знаят или не отговарят.

„Данните показват още, че поддръжниците на Социалдемократическата партия, жените, хората над 60 години, жителите на Букурещ и големите градове, както и хората с висше образование са по-загрижени за риска от разширяване на конфликта, докато гласоподавателите на (националистическия) Алианс за обединение на румънците, младите хора на възраст 18-29 години, хората с начално образование, жителите на селските райони и държавните служители са по-загрижени за икономическите последици от войната“, коментира директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк.

Проучването е проведено между 1 и 9 септември. Данните са събрани чрез телефонни интервюта. Участвали са 1103 души на възраст над 18 години. Допустимата статистическа грешка е +/- 2,9 процента, а степента на надеждност – 95 процента.

Източник: БТА

Чуждестранните граждани, влизащи на територията на Косово, ще трябва да се регистрират в полицейско управление до три дни след преминаване на границата. Това съобщи за косовското сръбско издание „Косово онлайн“ заместник-директорът на косовската полиция за Северно Косово Ветон Елшани.

Той посочи, че става въпрос за закон за чужденците, който винаги е бил в сила в Косово, но частта за задължителна регистрация на чужденци не се е изпълнявал досега.

По думите му косовската полиция разпространява „Указания за влизане, движение, пребиваване и наемане на работа на чужденци в Република Косово“.

„Ще говорим с хората и ще съобщим, за да знаят от кой ден трябва да се регистрират, това ще е възможно във всяко полицейско управление, в което ще получат и формуляр“, посочи Елшани и допълни, че ако полицията регистрира някого, който не е изпълнил това задължение, данните му ще бъдат изпратени до граничната полиция, която ще издаде глоба.

„За нас не е важно да налагаме наказания, а хората да дойдат в полицейското управление да се регистрират и да знаем къде живеят и къде са“, посочи още Елшани.

Той допълни, че в случаи на екскурзионни посещения на група от повече лица, регистрацията няма да бъде наложителна, а данните им ще бъдат изпращани директно до властите в Прищина. Когато някой е на туристическо посещение и отседне в хотел, тогава също няма да има задължението да се регистрира, тъй като хотелът ще подаде данните в срок от два дни.

За чуждестранни граждани в Косово се смятат и сърбите без косовски документи, които живеят и работят в страната, както и тези, които периодично пътуват до Косово по работа или с образователна цел. Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и голяма част от сръбското малцинство в Северно Косово работи или получава пенсии и социални помощи от паралелни на косовските сръбски институции.

На въпрос дали документите на преподавателите и лекарите от Сърбия, които пристигат в Косово, за да работят в институциите от сръбската система ще послужат за получаване на позволение за пребиваване, Елшани отговори, че това зависи от косовското Министерство на вътрешните работи. Съпрузите на косовски граждани, които имат само сръбско гражданство, също ще трябва да преминат през съответните процедури, които могат да включват и проверка на семейното положение на място.

Източник: БТА