Гръцки прокурор е повдигнал обвинения срещу още четирима високопоставени служители на Бреговата охрана във връзка със смъртоносно корабокрушение през 2023 г. край югозападния град Пилос, при което загинаха стотици мигранти, съобщава Ройтерс, позовавайки се на съдебни източници.

Обвиненията идват след обжалване от страна на адвокатите на жертвите, посочиха източниците за Ройтерс.

Корабокрушението на претоварения кораб с мигранти „Адриана“ в международни води на 14 юни 2023 г. шокира Европа, отбелязва агенцията. Гръцки военноморски съд все още разследва обстоятелствата около инцидента. Гръцката брегова охрана многократно е отричала да са били извършени нарушения при реакцията по случая.

Плавателен съд на Бреговата охрана е наблюдавал кораба в продължение на 15 часа, преди той да се преобърне и да потъне. Той е напуснал Либия и е пътувал към Италия с около 750 души на борда. Според наличните информации само 104 са успели да се спасят.

През май военноморският съд повдигна обвинения срещу 17 служители на бреговата охрана, които варират от възпрепятстване на транспорт до причиняване или съучастие в причиняването на корабокрушение и излагане на хора на смъртна опасност.

Адвокатите, представляващи оцелелите и жертвите на корабокрушението край Пилос, приветстваха решението и предаването на делото за основно разследване по обвинения в углавно престъпление.

Те обаче внесоха обжалване, като поискаха започване на наказателно разследване срещу още четирима служители, включително настоящия началник на Бреговата охрана, като заявиха, че те също са имали участие в реакцията при инцидента, посочиха източниците.

Прокурорите приеха обжалването им и общият брой на лицата с повдигнати обвинения достигна 21 души. Очаква се те да бъдат извикани от съдия, за да отговорят на обвиненията, посочиха цитираните съдебни източници. 

Източник: БТА

Сръбският президент Александър Вучич заяви пред посланика на Европейския съюз в Белград Андреас фон Бекерат, че мандатът му ще приключи скоро, а дотогава ще се опита да прави добре впечатление на еврообщостта, включително с езика, който използва, предават сръбските медии.

„Няма да повярвате колко пъти съм си прехапал езика сега, за да не кажа някои неща, и се опитвам, и обещах, че ще говоря само хубаво за ЕС, и ще се възпирам и ще броя до 500, за да оставя малко по-благоприятно впечатление. Но вие в Европейския съюз не е нужно да се тревожите много, моят мандат скоро ще приключи, така че със сигурност ще дойде някой много по-чаровен, някой много по-мил, който знае как да говори по мил начин и който знае как да използва по-мил наратив от мен“, каза Вучич по време на съвместна пресконференция с фон Бекерат, който му предаде копие от годишния доклад на ЕК за напредъка на Сърбия по пътя ѝ към еврочленството.

Вучич отхвърли определението на  Андреас фон Бекерат за доклада като „огледало“ на състоянието, в което се намира Сърбия и каза, че документът представлява само едно мнение.

През септември Вучич нагруби евродепутати, които присъстваха на един от поредните антиправителствени протести в Сърбия, а те се оплакаха, че са се почувствали обидени от епитетите „долна и най-долна европейска измет“, казани от сръбския президент по техен адрес.

Заради твърденията за прояви на полицейско насилие по време на протестите, както и заради случая с етикирането на евродепутати Европейската народна партия започна обсъждане за статута на асоцииран член в най-голямото европейско семейство на управляващата Сръбска прогресивна партия, основана от Александър Вучич. 

Масови протести, оглавени от студенти,  започнаха в Сърбия преди година, след като рухна козирката на наскоро ремонтираната гара в Нови Сад, в резултат на което загинаха 16 души, а един бе тежко ранен. Протестиращите смятат, че до трагедията се е стигнало заради корупция и небрежност. Исканията им за прозрачно разследване на трагедията и понасяне на наказателна отговорност прераснаха в призив за предсрочни избори. През лятото се стигна до сблъсъци между силите на реда и протестиращи, които обвиняват полицията в бруталност и прекомерна употреба на сила.

Източник: БТА

Министърът на икономиката и иновациите Делина Ибрахимай присъства на представянето на доклада на Асоциацията на чуждестранните инвеститори в Албания „Бизнес среда в Албания 2025“, изтъквайки значението му като стратегическа пътна карта за подобряване на формулирането на публични политики и насърчаване на конструктивен диалог с частния сектор, предаде за БТА албанската агенция АТА.

Ибрахимай подчерта постигнатия напредък в няколко области, включително прозрачността на правителствените процедури, отношенията с данъчната администрация, опростяването на процесите на лицензиране и издаване на разрешителни, обществените поръчки, както и политическия климат и прилагането на закона.

Тя посочи и постоянните предизвикателства като бюрокрация, корупция, сива икономика, недостиг на квалифицирана работна ръка и проблеми, свързани с регистрацията на собственост.

Ибрахимай подчерта важността на насърчаването на сътрудничеството между правителството и бизнеса за подобряване на бизнес средата и максимално използване на възможностите в рамките на европейския единен пазар, като даде приоритет на стандартите, законодателството и политиките, които повишават конкурентоспособността на албанските предприятия.

„Трябва да работим заедно по ключови въпроси, особено по стандартите, на които бизнес общността трябва да отговаря, за да се възползва напълно от възможностите, предлагани от европейския единен пазар. Моят приоритет е да се ангажирам с бизнеса, за да засилим разбирането за съответните политики и законодателство, с цел хармонизиране на стандартите и повишаване на конкурентоспособността на албанските предприятия в рамките на европейския единен пазар“, заяви Ибрахимай.

Докладът на Асоциацията на чуждестранните инвеститори в Албания подчертава значителния напредък на бизнеса в ключови области, включително прозрачност на процедурите, взаимодействие с данъчната администрация и опростяване на лицензите и разрешителните. Ибрахимай отбеляза, че въпроси като бюрокрацията, корупцията, сивата икономика и липсата на квалифицирана работна ръка продължават да бъдат основни приоритети в дневния ред на правителството.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА