Турски съд постави лидера на опозиционната Партия за народно освобождение (ПНР) Нуруллах Ефе Анкут под домашен арест за предполагаема обида на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, съобщи Стокхолмският център за свобода, предаде „Търкиш минит“.

79-годишният Анкут беше задържан в неделя вечерта, след като написа в социалната мрежа Екс, че Ердоган и неговият близък кръг са замесени в схема за контрабанда на петрол от Ирак на стойност 1,4 милиарда долара.

След показанията му пред прокурора случаят беше препратен към съдия, който разпореди домашен арест по обвинение в „публична обида на президента“.

ПНР, лява популистка и антиимпериалистическа политическа партия, отдавна е отявлен критик на Ердоган, посочва изданието. Арестът на Анкут е последното от поредица преследвания, насочени срещу представители на опозицията в Турция.

Турция често се позовава на закон, криминализиращ „обидата на президента“ (член 299 от турския наказателен кодекс), за да заглуши несъгласието. Хиляди журналисти, академици, политици и активисти са били разследвани, преследвани и са получавали присъди затвор съгласно широко дефинираната и критикувана разпоредба. Правозащитните организации осъждат използването ѝ като инструмент за отстраняване на несъгласието и ограничаване на свободата на словото.

Анкут е бил обект на съдебни репресии заради активизма си и преди. През 2014 г., след разкрития, че камиони, управлявани от турското разузнаване (МИТ), са превозвали оръжия в Сирия, ПНР подаде жалба до Международния наказателен съд в Хага, обвинявайки Ердоган и висши служители, включително тогавашния външен министър Ахмет Давутоглу, тогавашния министър на вътрешните работи Ефкан Ала и тогавашния началник на разузнаването Хакан Фидан, във военни престъпления.

В отговор турските прокурори обвиниха Анкут в обида на президента и други служители, което доведе до условна присъда от година и половина затвор.

На 28 юли главният прокурор на Върховния касационен съд на Турция обяви, че членството в партията и лидерската му позиция са прекратени. Адвокатите на ПНР обжалваха решението, наричайки го „нищожно“, тъй като върховният съд няма правомощия да се намесва в състава на политическите партии.

Източник: БТА

В Баня Лука, главния град на босненската Република Сръбска, се проведе бдение със свещи в памет на убития десен американски активист Чарли Кърк, предаде Радио Сараево.

Десетки граждани се събраха пред президентство, където бе поставена негова снимка наред с американското знаме и знамето на Република Сръбска – частта от Босна и Херцеговина, в която живеят предимно босненски сърби. Към гражданите се присъединиха и представители на управляващата партия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) и държавни институции.

Отстраненият президент на Република Сръбска Милорад Додик заяви, че Кърк е бил „искрен приятел на сръбския народ и защитник на общите ценности на свободата и вярата“. Той подчерта, че „омразата никога не може да победи единството на добрите хора“. Радован Ковачевич –  говорител на партията на СНСД, допълни, че животът на Кърк, който е проповядвал християнство, семейни ценности и патриотизъм, не е трябвало да завърши по този начин. Според него Република Сръбска демонстрира солидарност със семейството и американския народ, а убийството е дело на хора, които не търпят различно мнение.

Организаторите представиха бдението като акт на почит и защита на ценности, които според тях свързват сръбския народ с Кърк – християнската вяра, семейството и патриотизма. Събитието обаче предизвика и критики заради спорната фигура на американския активист, известен с разпространяването на конспиративни теории и разделителна реторика в САЩ, подчертава Радио Сараево.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА