„Не сме против биомаркерната диагностика за онкоболните пациенти, но в момента нямаше време и с това да се занимаваме с този Анекс. Работи се по въпроса.“

Така управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доц. д-р Петко Стефановски обясни липсата на амбулаторна процедура, по която да се извършват специализираните изследвания за биомаркерна диагностика в подписания в четвъртък Анекс към Националния рамков договор.

С Анекса към Националния рамков договор, подписан между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС), се определя за какви медицински дейности какви средства ще заплаща Касата през 2025 г. Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК адв. Силвия Величкова отказа да сложи подписа си под документа, тъй като не бяха удовлетворени исканията за увеличаване на средствата за биомаркерна диагностика.

Биомаркерната диагностика е специализирано изследване, което определя дали скъпоструващите съвременни терапии (имунотерапия, таргетна терапия) ще бъдат ефективни при конкретния пациент. За нейното реимбурсиране настояват и специалистите, които лекуват онкоболни.

От НЗОК и БЛС обявиха, че има заделени 5 млн. лв. „в перото за медицински изделия“, но Стефановски обясни, че трябва да се създадат правила, по които да се извършва изследването и да се види опитът на останалите европейски държави как се реимбурсира изследването, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, публични средства или от частни фондове.

Все пак управителят на здравния фонд призна, че такъв анализ е поискан от Министерството на здравеопазването и дори изтъкна, че това изследване спестява ресурс на Касата, тъй като се подбира точното лекарство за съответния пациент.

Наистина ли не стигна времето?

„Да се твърди, че не е останало време „да се занимаят“ с жизненоважната за онкологично болните пациенти биомаркерна диагностика е цинично, но по-важното е, че не е истина, коментира пред OFFNews адв. Силвия Величкова.

Държа да посоча фактите. Няма да давам оценка, защото тя в случая няма значение. Но фактите имат и те не отговарят на изказванията пред медиите, които вчера направиха от ръководството на НЗОК и БЛС.  Твърдението, че трябва да се поиска и изчака становище от МЗ, за да се включи Амбулаторна процедура 43 в Наредбата за основния пакет не е истина. Това е видно от съдържанието на Наредба № 9/2019г. за определяне на определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, в Приложение № 7 към същата има амбулаторна процедура „Специфични изследвания при пациенти с онкологични заболявания“. Становище е дадено от самия доц. Стефановски, в качеството му на зам.-министър на здравеопазването през декември 2024г., в което се посочва, че Амбулаторна процедура № 43 е част от Наредба № 9, за „конкретизиране на вида и условията за изпълнение на биомаркерната диагностика, което съгласно чл. 55 от Закона за здравното осигуряване е обект на Националния рамков договор за медицинските дейности“. Становището е публично достъпно на сайта на здравното министерство, казва адв. Величкова.

По думите ѝ не отговарят на истината твърденията, че не е имало време за изготвяне и прецизиране на процедура за биомаркерна диагностика, както и че тепърва ще се създаде работна група. Работна група е сформирана още през 2024г., но тя и до момента не е представила окончателен доклад.

Хронологията накратко

На 13.09.2024г. на Надзорния съвет (НС) на НЗОК е предложен Проект на Амбулаторна процедура за биомаркерна диагностика. На следващо заседание от 25.09.2024г. НС на НЗОК възлага на временно изпълняващия длъжността управител в проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2025 г. да се заложат средства за биомаркерна диагностика;  да запознае членовете на Надзорния съвет с резултата от извършената работа от експертната работна група относно изискванията и условията за провеждане на биомаркерната диагностика; да представи на Надзорния съвет за утвърждаване амбулаторна процедура, която да залегне в анекса към НРД МД 2023 – 2025 г., който подлежи на договаряне с БЛС.

Т.е. още през септември 2024г. имаше създадена работна група, която никога не представи доклад. Към онзи момент доц. Стефановски беше председател на Надзорния съвет, така че е наясно, че такава работна група имаше още тогава, но в продължение на почти една година беше отказвано проектът на Амбулаторна процедура за биомаркерна диагностика да влезе в дневния ред и да бъде обсъден от Надзорния съвет на НЗОК, казва адв. Величкова.

Посочените решения на НС на НЗОК от 25.09.2024г. са премахнати от протокола, публикуван на сайта на НЗОК, въпреки че същият беше изпратен до членовете за утвърждаване с решенията като част от съдържанието му. (Редакцията разполага с протокола, изпратен за утвърждаване и подпис на Надзорния съвет и с протокола, който е публикуван на сайта на НЗОК, където е видна разликата в съдържанието на двата документа)

Съпротивата срещу увеличаване на средствата за биомаркери

Със сигурност има причина за такава решителна съпротива, защото тя е наистина категорична, но каква е не мога да кажа. Становищата и на лекари, и на пациенти, най-вече от гледна точка на експертизата на лекарите са, че това трябва да бъде заложено. Аз не виждам аргументите, нека тези, които имат да ги изложат. Искам да уточня две неща – първо, изобщо не говорим за увеличение на парите за биомаркерна диагностика, защото такава не е предвидена, за да се увеличава, тъй като няма ред, по който да се направи – това може да стане с описване на критерии в амбулаторна процедура към Рамковия договор. Това го е посочил самия доц. Стефановски във въпросното обсъждане към Наредба 9, защото процедурата е предвидена към Наредба 9, а съдържанието ѝ трябва да бъде уточнено в рамковия договор, казва Силвия Величкова.

По думите ѝ не отговаря на истината твърдението, че е имало предложение за включване към клинична пътека, тъй като предложението първоначално е заложено като амбулаторна процедура.

„Освен това, ако има някакви възражения, ако има желание, това може да се изясни в диалог, да изкажат колебанията (НЗОК, БЛС, б. а.), опасенията си в работните групи, но те отказаха изобщо да го коментират“, казва тя.

Къде ще отидат цитираните 5 млн. лв.

Това, конкретно, попитах на заседание на Надзорния съвет на 20 май. Отговорът на експертите от НЗОК беше, че тези средства ще се усвоят за медицински изделия, няма да отидат за биомаркерна диагностика, защото за да се заплатят медицински изделия за биомаркерна диагностика, такива трябва да бъдат регистрирани като медицински изделия по реда на Наредба 7. Ние отправихме официално запитване към Изпълнителната агенция по лекарствата, но срокът за регистрация беше 31 март, а Законът за бюджета на НЗОК беше приет на 19 март. Ясно е, че такава регистрация нямаше как да бъде извършена, което означава, че тези 5 млн. лв., ще бъдат усвоени по общия ред за медицински изделия, обяснява адв. Величкова.

Какъв е вариантът за пациентите

По думите ѝ единственият вариант е пациентите да си заплащат изследването сами. Изследването се прави при новооткрити заболявания, еднократно, още при диагностициране на болния. Сумите за биомаркерна диагностика варират между 1000-2000-3000 лв. в зависимост от заболяването. „Обратната ми връзка от лекари е, че всеки двама от трима пациенти се отказват от такава диагностика заради сумата“, казва тя.

Има ли натиск от фармакомпаниите

Някои фармакомпании заплащат само някои изследвания, за които имат собствено лекарство. Това не гарантира лечението на болния. Освен това, невинаги има отворени такива програми, защото безплатната биомаркерна диагностика (за сметка на фармацевтичните компании, б. а.) се прави по програми. Невинаги тези програми са подходящи за заболяването пациента. Не може НЗОК, като разпоредител с публични средства на здравноосигурените лица, да абдикира и да прехвърля отговорността на частния сектор, без контрол, без критерии, без изисквания къде и как се провежда изследването, кои лаборатории да го правят, казва адв. Величкова.

За нея позицията на Лекарския съюз е изненадваща, тъй като медицински онколози, патолози, молекулярни биолози са на мнение, че не могат да работят и да предписват адекватна терапия без да бъде направена биомаркерна диагностика.

„Касата заплаща заплаща скъпоструващите терапии за лечение на онкологични заболявания, без да гарантира качеството на лечението, защото това изследване липсва. От това пациентите не се лекуват ефективно, а фондът губи средства“, категорична е Силвия Величкова.

Източник: Offnews.bg