Цял пленарен ден депутатите обсъждаха на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени от депутати от управляващото мнозинство. Накрая измененията, свързани с правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), бяха приети със 109 гласа „за“, 35 „против“ и 35 „въздържал се“.

Ключова промяна, която се предлага, са секторните анализи и възможността да се правят такива, обясни председателят на Росен Карадимов при дебата по законопроекта.  

От името на вносителите Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) посочи, че голяма част от измененията са работени с КЗК и са в унисон с препоръките към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).  

Даниел Лорер от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) коментира, че това му изглежда като „един закон под прикритие, който на гърба на европейски директиви и препоръки на ОИСР заедно с някои добри идеи и практики се опитва да промуши някои определено тревожни неща“. Преди всичко той посочи техниката, наречена gold plating, на подсилване на европейски директиви на местна почва. Недобросъвестните търговски практики, обратно на европейската практика, биват разширени и в ръцете на КЗК се дават правомощия като това да определят кое е добросъвестно или не, посочи Лорер. Подобни фриволни дефиниции в един текст на практика предпоставят самоуправство от страна на КЗК, коментира той. На второ място Лорер посочи т.нар. проверки на място или претърсвания, които могат да се извършват при секторен анализ. Без подозирано нарушение, всеки един бизнес може да бъде претърсван, добави той. Освен това Лорер коментира, че предложените глоби са изключително непропорционални. В антитръстовото законодателство говорим за санкции от оборота, генериран от проблемния продукт, който създава непропорционално търговско влияние, докато тук говорим за санкции или глоби върху целия оборот на нарушителя, което е извънпропорционално и може да доведе до несъразмерни фалити в нашата икономика, смята той.   

Относно проверките на място, Атанас Атанасов („БСП-Обединена левица“) коментира, че това не може да се разглежда като някакво ново правомощие на КЗК и от трибуната да се плаши бизнесът. Относно глобите, той посочи, че по всички други състави глобите са до 10 процента от оборота, но за големите хранителни вериги са от 300 хиляди до 500 хиляди лева. Това, ако трябва да стигна по-далеч, бих го определил като лобистко, коментира Атанасов. Вас кой ви избира – големите хранителни вериги или българските граждани, попита той и призова да помислят за родните производители и за българските потребители.   

По отношението на дефиницията за добросъвестност, Александър Рашев от „Има такъв народ“, коментира, че когато има изчерпателно посочени критерии за прилагане на закона, много често се стига до заобикалянето му. Когато дадете възможност на Комисията да интерпретира спрямо събраните доказателства, най-вероятно ще се обхванат много повече нелоялни практики и злоупотреби, смята той.

Богдан Богданов (ПП-ДБ) каза, че биха подкрепили назначаването на външни експерти като вещи лица по конкретни проверки и теми, но проблемът е, че не е дефинирано в закона какви са техните функции, какви са условията, по които ще бъдат назначавани, и как ще участват в конкретните проверки. Той посочи, че проверките на място под формата на секторен анализ разширяват доста правомощията на КЗК. Чрез секторните анализи се отваря широка възможност за репресия над бизнеси, коментира Богданов. Според него предложението да се даде достъп на КЗК до трафични данни с цел по-ефективно разследване на картелни споразумения е меко казано притеснително. Той добави, че в тази част законопроектът трябва да бъде подложен на подробен правен анализ с оглед възможното му противоречие с Директива 2002/58/ЕО за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации.  

Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) изрази несъгласие с притесненията относно разширяването на правомощията на КЗК за проверки на място. Прекомерно навивате пружина и в един момент може да се скъса, коментира той. Няма такива доказани репресии към момента, те са по-скоро илюзорни, сами омаскарявате българската бизнес среда пред чуждите инвеститори, добави Иванов.

Елван Гюркаш от „ДПС-Ново начало“ посочи, че често повдигат въпроси за извършване на проверки в секторите за търговия с хранителни продукти. Тя определи като нещо положително възможността да се публикуват междинни доклади в резултат на секторен анализ, за да знаят хората какво правят регулаторните органи. Ще подкрепим измененията, защото конкуренцията е не само основната защита на потребителя, но и стимул за прогреса, заяви Гюркаш. 

По време на обсъждането лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посочи, че третата точка в дневния ред е за „хотела на министър-председателя в София“ и ГЕРБ правят всичко възможно да не се стигне до нея. От „Възраждане“ и от ПП-ДБ направиха предложения за удължаване на работното време, но бяха отхвърлени. Станахме свидетели на това как управляващото мнозинство защитава своя министър-председател, коментира Искра Михайлова („Възраждане“) и се обърна към цялата опозиция. От утре да не си позволяваме да правим техния кворум, призова тя. 

Източник: БТА