Икономика
Централната банка на Швеция понижи основната лихва до 1,75 на сто

Управителният съвет на „Риксбанк“ (Riksbank – централната банка на Швеция) реши на последното си заседание да намали основната лихва с четвърт процентен пункт до 1,75 на сто, съобщи институцията. Целта е да се подкрепи икономическата активност и инфлацията да се стабилизира около целевото равнище в средносрочен план. Ако перспективите за инфлацията и растежа се запазят, централните банкери очакват лихвата да остане на това равнище известно време.
Сред икономистите очакванията за решението бяха разделени – 13 от 22 прогнози, събрани от Блумбърг, не предвиждаха промяна, а останалите прогнозираха понижение с четвърт пункт. Последното намаление на лихвите беше през юни, с което общият обем на облекчаване след пандемията достигна 200 базисни пункта. Тогава централните банкери, водени от управителя Ерик Тедин, сигнализираха, че е възможно ново понижение по-късно през годината, за да се подкрепи икономиката. Ускоряването на инфлацията през лятото обаче постави банката в по-сложна ситуация, коментира Ройтерс.
Решението в Стокхолм е второто в региона за седмица, след като миналия четвъртък „Норгес банк“ (Norges Bank) в Норвегия също понижи основната лихва.
„Риксбанк“ отчита обрат в развитието на най-голямата скандинавска икономика. По-рано тази година институцията сигнализира, че може да задържи основната лихва на равнище от 2,25 на сто до началото на 2028 г. Оттогава насам обаче несигурността около световната търговия е отслабила перспективите пред икономиката и е увеличила инфлационните рискове.
В прессъобщението се отбелязва, че инфлацията в Швеция е останала повишена през август, но основният индекс, изключващ цените на енергията, е намалял и се е доближил до предишната прогноза. Това е подкрепено и от данни за по-ниски планове за цените на компаниите и от поскъпването на шведската крона.
Намаляването на данъците, обявено от правителството, се очаква временно да забави инфлацията през следващата година, но не и да окаже трайно влияние върху ценовия натиск. Според централните банкери перспективите за икономическата активност остават несигурни, като съществуват рискове, свързани с поведението на домакинствата, геополитическите конфликти, непредсказуемата търговска политика на САЩ и слабите публични финанси в редица държави.
Източник: БТА
Икономика
Младите българи са напускали дома на родителите си средно на 28,2 години през 2024 г., отчита Евростат
През 2024 г. младите хора в ЕС са напуснали дома на родителите си на средна възраст от 26,2 години, което е лек спад спрямо 26,3 години през предходната година, отчита Евростат. От 2002 г. насам тази средна възраст се колебае леко между най-ниската отчетена средна възраст – 26,1 години през 2019 г. и най-високата – 26,8 години през 2006 г
Най-високата средна възраст на напускане на дома на родителите си, от 30 години и нагоре, е регистрирана в Хърватия (31,3 години), Словакия (30,9 години), Гърция (30,7 години), Италия (30,1 години) и Испания (30 години).
През 2024 г. България бе на девета позиция, със средна възраст от 28,2 години. Това е спад спрямо отчетените през 2023 г. средна възраст от 30 години, когато страната ни делеше четвъртото място по този показател съвместно с Италия. През 2022 г. пък България е била отново на четвърто място по този показател заедно с Испания (средно на 30,3 г.).
За сметка на това най-ниската средна възраст, под 23 години, е отчетена във Финландия (21,4 години), Дания (21,7 години) и Швеция (21,9 години).
През 2024 г. 9,7 на сто от младите хора на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живели в домакинства, които са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходи за обслужване на жилището си (процент на свръхнатовареност с разходите за жилища), докато същият дял за цялото население в ЕС е бил 8,2 на сто.
През 2024 г. сред страните от ЕС е имало значителни разлики по този показател. Гърция (30,3 на сто) и Дания (28,9 на сто) са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходите за жилище, значително надвишаващи тези в Нидерландия (15,3 на сто), Германия (14,8 на сто) и Швеция (13,5 на сто).
В другия край на скалата – Хърватия (2,1 на сто), Кипър (2,8 на сто) и Словения (3 на сто) са имали най-ниските нива.
В 16 страни от ЕС делът на завишени разходи за жилища е бил по-висок сред хората на възраст между 15 и 29 години, отколкото за цялото население. Най-голямата разлика между тези две групи е била 14,3 процентни пункта (пр. п.) в Дания, следвана от Нидерландия с 8,4 пр. п.
В България делът на завишени разходи за жилища сред хората на възраст между 15 и 29 години е 7,7 на сто, като за цялото население на страната ни е 8 на сто през 2024 г.
В някои от държавите, където младите хора са склонни да се изнасят по-рано от дома на родителите си, като например Дания, Нидерландия, Германия, Швеция и Финландия, прекомерното натоварване с разходите за жилище за хората на възраст между 15 и 29 години е по-високо.
Страните, където младите хора напускат дома на родителите си по-късно, като Кипър, Хърватия и Италия, са склонни да отчитат по-ниски нива на прекомерно натоварване с разходите за жилище. В Гърция обаче, въпреки че младите хора напускат дома си по-късно, прекомерното натоварване с разходите за жилище остава високо за тях, отчита Евростат.
Източник: БТА
Икономика
Директорът на МВФ Кристалина Георгиева получи годишната награда на „Конкордия“ за лидерство в публичния сектор

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева бе отличена с годишната награда на „Конкордия“ (Concordia) за лидерство в публичния сектор, съобщи организацията с нестопанска цел.
„За мен е чест да получа тазгодишната награда Concordia за лидерство в публичния сектор.
От България до МВФ – моят професионален път ме научи, че лидерството означава далновидност, ясна комуникация, вяра в себе си и упорита работа. Числата разказват историята на нашия свят, но целта е това, което движи напредъка. Както казваше баща ми: „Постъпвай правилно”.
Благодаря на „Конкордия“ за това важно признание“, написа Георгиева в официалния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ (Facebook).
Останалите отличени тази година са главният изпълнителен директор на Ай Би Ем (IBM) Арвинд Кришна и президентът и главен изпълнителен директор на „Рокфелер Брадърс Фънд“ (Rockefeller Brothers Fund) Стивън Хайнц.
Наградата за лидерство е учредена през 2012 г. като свидетелство за изключително глобално лидерство и отличава личности от публичния, частния и нестопанския сектори, които превръщат своите визионерски идеи в доказани, основани на резултати решения, поясняват организаторите.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Жилищните кредити у нас са преминали границата от 30 млрд. лева, сочат данните на БНБ

Жилищните кредити, отпускани от банките у нас, преминаха границата от 30 млрд. лева, става известно от най-новите данни на Българската народна банка. Заемите за жилище у нас възлизат на 30,199 млрд. лева към края на месец август тази година, след като нараснаха с 2 на сто или с 600 млн. лева спрямо края на предходния месец юли, когато достигаха 29,599 млрд. лева.
На годишна база ипотечните кредити отчитат повишение от 27,4 на сто. За сравнение, към края на месец август 2024 година обемът на този вид заеми възлизаше на 23,713 млрд. лева или с около 6,5 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат.
Потребителските кредити бележат ръст от 13,6 на сто на годишна база до общо 20,737 млрд. лева към края на август.
Така общият обем на банковите кредити за домакинствата (и НТООД) у нас възлиза на 52,844 млрд. лева към края на осмия месец на тази година, като се равнява на 24,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. На годишна база те нарастват с 20,8 на сто. Към заемите за домакинствата у нас се включват и т.нар. други кредити, и овърдрафтът.
Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 8 на сто на годишна база през август 2025 г. до общо 50,325 млрд. лв. (22,9 процента от БВП).
Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 9,091 млрд. лв. (4,1 процента от БВП) в края на август 2025 година. В сравнение с август 2024 г. те се увеличават с 13,2 на сто.
Като цяло кредитите за неправителствения сектор достигат 112,261 млрд. лв. (51,1 процента от БВП) при 111,443 млрд. лв. към юли 2025 г. (50,7 процента от БВП). През август 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,1 на сто.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 2 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“