„Артемис“ ООД активно търси машинни оператори, печатари, инженери, оперативен и среден мениджмънт, каза за БТА Владимир Димов, директор бизнес анализи и развитие в компанията.

„Артемис“ ООД е българо-гръцка компания, която е основана през 2005 г. Тя е третият успешен бизнес на предприемачите, които я създават и обединява добрите практики от предишния им опит. От гръцка страна собственикът е фирма „Полас Глас“, притежаваща изключително богат търговски опит в предлагането на цялостни решения за бутилиращите компании, а от българска страна – „Линеа Пак“, която е регионален лидер в производството на PVC и полиламинатни капсули, добави Димов.

„Артемис“ ООД успешно се развива в две основни направления: Метална Дивизия (с производство на алуминиеви капачки, използвани за бутилиране на вина, спиртни напитки, зехтин и др.) и Пластична Дивизия, която произвежда полимерни торби тип Bag in Box, използващи се за пълнене на вина, сокове, мляко и други. През 2024 г. „Артемис“ ООД реши да се фокусира изцяло върху металния бизнес, а Пластична дивизия беше придобита от „Смъртфит Уестрок България“ (Smurfit Westrock Bulgaria). През годините целта на компанията винаги е била една и съща – производство на опаковки за винената и алкохолната индустрия, увеличаване на пазарното присъствие и утвърждаване на търговската марка, каза още Владимир Димов.

Всички продукти на фирмата са сертифицирани по най-високите стандарти на хранително вкусовата промишленост – BRC Global и ISO22000, които гарантират качество, безопасност и надеждност. Производството и централата се намират в най-модерния индустриален парк на Североизточна България край Шумен. Предимствата на локацията са позиционирането до областния център за лесен достъп на работниците и служителите, а новоизградената индустриална зона осигурява необходимата транспортна и енергийна инфраструктура за едно съвременно производство. Локацията е в близост до пътни артерии от международно значение като магистралата А2, път Е70 към Русе-Букурещ, път 73, подчерта Димов.

През 2025 г. работещите във фирмата са близо 200. През тази година започна нова вълна от инвестиции. „Артемис“ ООД ще инвестира в изграждането на още един напълно нов завод в парка. Производството ще включва изцяло нови мощности и оборудване от поколение индустрия 4.0. Инвестиционната програма по разширението вече е в ход и компанията активно търси персонал, съобщи Владимир Димов.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 
„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 хил. жители.

Източник: БТА

Екипът на Областния информационен център (ОИЦ) – Разград проведе среща с представители на малки и средни предприятия (МСП) от региона, за да ги запознае с условията за кандидатстване на двете активни процедури „Дигитализация на предприятията“ и „Енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в предприятията“ от Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021-2027 г. Това съобщиха от Центъра.

По първата процедура освен МСП, допустими кандидати са и действащи адвокатски дружества по смисъла на Закона за адвокатурата. Всички трябва да са регистрирани не по-късно от 31 декември 2023 г. и могат да заявят въвеждане на ИКТ услуги и решения за дигитален маркетинг, системи за управление на ресурсите (ERP), организация на взаимоотношенията с клиенти (CRM), за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси и подобряване на киберсигурността.

Общият бюджет за страната е 80 млн. лева, минималният размер на безвъзмездната финансова помощ (БФП) за индивидуален проект е 5000 лева, а максималният до 50 000 лева. БФП е до 70 на сто от общите допустими разходи за индивидуалните проекти. Крайният срок за подаване на проектните предложения в ИСУН 2020 е до 16:30 ч. на 26 септември 2025 г., отбелязаха от ОИЦ.

Втората процедура е насочена към фирми, които желаят подобряване на енергийната ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници. Допустимите дейности включват придобиване на енергийно-ефективно оборудване и съоръжения като термопомпи, системи за оползотворяване на отпадна топлина, изолационни системи в сгради, фотоволтаични панели, локални съоръжения за съхранение на енергия (батерии) и др. Общият бюджет за страната е 126 млн. лева, минималният размер на БФП за един проект е 30 000 лева, а максималният – до 100 000 лева. Помощта може да достигне 65 на сто от общите допустими разходи по индивидуалните проекти. Крайният срок за кандидатстване в ИСУН 2020 е до 16:30 ч. на 13 октомври 2025 г.

Разяснена бе и отворената процедура „Подкрепа за подобряване на киберсигурността в малките и средни предприятия в Република България“ от Програма „Цифрова Европа“ 2021-2027 г. По нея също могат да кандидатстват микро, малки и средни предприятия (МСП). Те ще получат до 100 процента безвъзмездни средства, за да въведат съвременни решения и мерки за намаляване на рисковете за киберсигурността им, както и за гарантиране на устойчивостта на икономиката. Общият бюджет е 4 млн. лева, минималният размер на БФП за индивидуален проект е 5000 лв., а максималният – до 60 000 лв. за микро- и малки, и до 60 000 евро за средни предприятия. Крайният срок за подаване на проектни предложения в ИСУН 2020 е 15 август 2025 г. 

Експертите от ОИЦ представиха и проекта на условията за кандидатстване на предстоящата процедура по ПКИП 2021-2027 г. „Въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията“. Основната ѝ цел е да повиши нивото на дигитализация на МСП. Те ще могат да кандидатстват за въвеждане на технологии чрез внедряване на ИКТ системи и приложения, повишаване на киберсигурността и поверителността на данните и въвеждане на стандарти в областта на Индустрия 4.0.

Бюджетът за страната е близо 102 млн. лева, минималният размер на БФП за индивидуален проект ще е 150 000 лева, а максималният до 850 000 лева. Подкрепата е до 50 на сто от общите допустими разходи за индивидуалните проекти, отбелязаха от Центъра.

Представена беше и обявената процедура „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“ от Националния план за възстановяване и устойчивост и процедурата , която е в процес на обсъждане „Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво“ от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021-2027 г. Целта на първата е повишаване на достъпа и качеството на обучението на всички заинтересовани страни чрез изграждане на мрежа от дигитални клубове в цялата страна, оборудвани с подходяща техника и интернет свързаност, даващи възможност за безплатно и свободно ползване. Допустимите кандидати са народните читалища, обществените библиотеки, представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище. Крайният срок за подаване на предложенията в ИСУН 2020 е 30 септември 2025 г. 

Целта на втората мярка е предоставяне на възможности за развитие на социалните предприятия чрез създаването на устойчиви работни места за групите в неравностойно положение, с цел намаляване на риска от бедност и социална изолация.

Индикативна дата на обявяване на процедурата е 15 август 2025 г., посочиха от ОИЦ.

Накрая бяха представени и активните възможности за работодатели, безработни, неактивни и заети граждани по ПРЧР 2021-2027 г. Те са възможни по процедурите: „Започвам работа – компонент 2 „Обучение“, „Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица“, „Младежка заетост+“ и „Родители в заетост“. 

Бенефициент по тях е Агенцията по заетостта, подаването на заявки от работодатели и безработни става в сайта им, отбелязаха от Центъра. 

Наскоро екипът на Областния информационен център в Разград запозна гражданите с възможностите за интегрирано териториално развитие на регионите в България по време на изнесени приемни на открито във всички седем общински центъра. 

Източник: БТА

Новото митническо споразумение между САЩ и ЕС подхранва опасения сред германския бизнес, като повечето компании очакват отрицателни последици като допълнителни разходи и бюрокрация, според най-новото проучване на Асоциацията на германските индустриално – търговски камари (DIHK), цитирано от ДПА.

Повече от половината (58 на сто) от 3355 анкетирани компании, участвали в публикуваното днес проучване, твърдят, че очакват споразумението да окаже по-голяма тежест върху бизнеса им, докато само 5 на сто прогнозират положителни последици. Сред компаниите, които имат преки връзки със САЩ 74 на сто очакват отрицателно влияние.

„Това споразумение може да е било политически необходимо, но за много компании в Германия то все още е горчиво хапче“, каза управляващият директор на асоциацията Хелена Мелников. „То носи нова тежест вместо облекчение: по-високи мита, повече бюрокрация и намалена конкурентоспособност“, добави тя.

Съгласно споразумението, сключено между президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, повечето стоки от ЕС, внасяни в САЩ, ще бъдат обложени с мито от 15 на сто, считано от 7 август.

Много компании вече усещат въздействието на сегашната търговска политика на САЩ, като 72 на сто съобщават за забележими ефекти. За компаниите с пряко присъствие в САЩ това число нараства до 89 на сто, като 80 на сто посочват несигурността в търговската политика и опасенията от нови тарифи като най-голямо безпокойство.

Други 72 на сто заявиха, че са обезпокоени от настоящата базова тарифа от 10 на сто и планираното увеличение до 15 на сто.

Повече от половината фирми, които са пряко свързани с американския пазар, намаляват търговията със САЩ, а 31 на сто са коригирали начина, по който се справят с митническите разходи – повечето прехвърлят поне част от увеличенията върху американските си клиенти.

Източник: БТА