/ЦМ/

Източник: БТА

Еврото е официалната валута на 20 от 27-те държави членки на Европейския съюз, които заедно съставляват еврозоната. Около 341 млн. души използват еврото ежедневно, което го поставя на второ място сред най-използваните валути в света. Еврото е въведено на 1 януари 1999 г. Тогава то става паричната единица на над 300 милиона души в Европа. През първите три години еврото е „невидима валута“ – използва се само за счетоводни цели, например при електронните плащания. Като пари в брой е въведено от 1 януари 2002 г., когато заменя при фиксирани обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути като белгийския франк и германската марка. Очаква се всички държави от ЕС с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ, да се присъединят към паричния съюз и да въведат еврото веднага щом изпълнят критериите за конвергенция. За да въведе еврото, държавата трябва да е постигнала висока степен на устойчиво икономическо сближаване, което се разглежда при съпоставяне с изискванията за конвергенция (ценова стабилност, стабилни публични финанси, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс). 

Валутният механизъм ERM II е създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм (ERM), за да може колебанията във валутния курс между еврото и други валути на държави от ЕС да не нарушават икономическата стабилност на единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за присъединяване към общата валута. В ERM II централният курс за валутата на държава от ЕС извън еврозоната се фиксира спрямо еврото и колебанията на валутата спрямо този курс могат да бъдат само в определени граници.

Доклад за конвергенцията

Най-малко на всеки две години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия разглеждат дали държавите членки извън еврозоната отговарят на критериите за конвергенция и следователно са готови да въведат еврото. Всяка от двете институции изготвя доклад за конвергенцията, в който излага своите констатации. Докладите се представят на Съвета на ЕС за разглеждане и за основа на евентуални следващи решения. ЕЦБ и Комисията могат освен това да изготвят подобен доклад по всяко време по искане на държава извън еврозоната, която желае да се присъедини към еврозоната.

В доклада за конвергенцията се представя оценка на напредъка на държавите членки на ЕС извън еврозоната с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ, в изпълнението на критериите за въвеждане на еврото. В момента държавите членки извън еврозоната са България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция. 

За да приемат еврото, държавите трябва да отговарят на критериите, установени в Договора от Маастрихт от 1992 г., наричани Маастрихтски критерии. Икономическите и правни изисквания са установени, за да се гарантира, че държавите членки са готови да приемат еврото и да функционират безпроблемно в еврозоната. В Договора от Маастрихт не е определен график за влизане на страните в еврозоната, а е дадена възможност на страните членки да разработват свои стратегии за изпълнение на условията за въвеждане на еврото.

Страните трябва да покриват следните основни критерии:

– Ценова стабилност – страната трябва да има стабилни цени, като средният темп на инфлация (наблюдавана за период от една година) да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати.

– Стабилни и устойчиви публични финанси – планираният или действителният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3% от БВП; отношението на държавния дълг към БВП не трябва да е по-голямо от 60% от БВП.

– Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията.

– Стабилен обменен курс, който да показва, че икономиката може да устоява на колебанията на валутните курсове – страната трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) поне две години: без значителни отклонения от централния курс на ERM II и без да девалвира своя двустранен централен курс спрямо еврото.

Пътят на България към еврото – хронология

На 25 ноември 2004 г. министърът на финансите Милен Велчев и управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров подписват споразумение за съвместни действия за ускореното присъединяване на България към Икономическия и валутен съюз (ИВС) и успешното въвеждане на еврото в България през 2009/2010 година. По-рано същия ден проектът на споразумение е одобрен на заседание на кабинета.  

Споразумението се подписва в съответствие с официално заявената преговорна позиция по Глава 11 „Икономически и валутен съюз“, както и в съответствие с Предприсъединителната икономическа програма на Република България 2004-2007 година, че от датата на членството си в Европейския съюз България се присъединява и към Икономическия и валутен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута – еврото. Това трябва да стане при спазване на процедурите, предвидени в Договора за създаване на Европейската общност, както и в съответствие с позицията на Управителния съвет на Европейската централна банка от 18 декември 2003 г.

На 25 април 2005 г. България и Румъния подписват в Люксембург договора за присъединяване към ЕС. На 21 юни 2005 г. Договорът за присъединяването на България и Румъния към ЕС е обнародван в „Официалния вестник“ на ЕС. На 1 януари 2007 г. България и Румъния официално се присъединяват в ЕС, като стават съответно 26-ата и 27-ата страна членка на Европейския съюз. По този начин завършва неговото пето разширяване.

В Глава 6 „Финанси“ в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017- 2021 г., одобрена на 17 август 2017 г., е изведено присъединяването на България към Валутния механизъм ІІ и еврозоната.

Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е поставено със създаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година. Координационният съвет се съпредседателства от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка и основната му задача е да организира и координира практическата подготовка на страната за членство в еврозоната. 

На 7 март 2018 г. Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да проведе преговори по бъдещото присъединяване на България към Валутен механизъм ІІ.

На 29 юни 2018 г. от страна на министъра на финансите на България и управителя на БНБ е изпратено съвместно писмо до държавите от еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка за намеренията на българските власти за участие на Република България в Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II.

В писмото са посочени мерките, които българските власти ще изпълнят и които са от значение за гладкото присъединяване и участие във Валутния механизъм II. Тези мерки са в следните шест области на политики: банков надзор, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов сектор, рамката за предотвратяване на пране на пари, рамката за несъстоятелност и управлението на държавните предприятия. 

На 12 юли 2018 г. на заседание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната обявяват готовност за приемането на България в т. нар. чакалня на общата валута след около година след обсъждане, в присъствието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 г. съвместно писмо за намеренията на българските власти за присъединяване към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единодушно подкрепя изразените намерения на България в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението. 

На 22 август 2018 г. Министерският съвет одобрява План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019 година. В Плана за действие са включени мерки, които следва да се изпълнят до края на юни 2019 година. 

През декември 2019 г. Министерството на финансите на България публикува доклад „България по пътя на валутно-банковия механизъм II и към Банковия съюз“, в който е посочено, че България е изпълнила критериите от Маастрихт според последните три доклада за сближаване. 

На 10 юли 2020 г. България и Хърватия са приети в механизма ERM II – „чакалнята“ за влизане в  еврозоната. Решението на Европейската централна банка проправя пътя към първото присъединяване на нова страна членка към валутния съюз от 2015 година, когато Литва става 19-ата страна в него. Най-краткият срок за престой в т. нар. чакалня за еврозоната е две години, преди страните да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната, като този процес отнема приблизително още една година. Централният обменен курс на българския лев спрямо еврото е определен на 1,95583 лева, а на хърватската куна – на 7,53450 куни. От 13 юли 2020 г. се установяват курсове на задължителна интервенция за българския лев и хърватската куна след включването им във валутен механизъм II, като курсовете на задължителна интервенция са договорени между ЕЦБ и националните централни банки на България и Хърватия в съответствие с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз. В същото време, след внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, е прието, че България се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ. На 12 юли 2022 г. Съветът на Европейския съюз одобрява присъединяването на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 г. и определя обменния курс на хърватската куна. На 1 януари 2023 г. Хърватия приема еврото и става двадесетата членка на еврозоната.

На 27 октомври 2022 г. Народното събрание приема решение, с което се задължава Министерският съвет, в координация с Българската народна банка, да ускори консултациите и преговорите с европейските институции и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото, за да се спази целевата дата за приемане на еврото от 1 януари 2024 година.

През ноември 2022 г. е приета Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Стратегията се основава на приетия от Министерския съвет на 22 май 2022 г. Национален план за въвеждане на еврото в Република България и описва принципите и задачите на цялостна информационна и комуникационна кампания; отговорните институции, които ще изпълняват отделните дейности в рамките на цялостната кампания; етапите за изпълнение на дейностите; целевите групи; каналите за разпространение на информацията и др.

На 6 декември 2022 г. в Брюксел е подписан Меморандум за разбирателство за производството на евромонети между България, Европейската комисия и председателя на Еврогрупата. Документът е подписан от заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони, председателя на Еврогрупата Паскал Донахю и от българска страна – от служебния министър на финансите Росица Велкова и управителя на БНБ Димитър Радев. Меморандумът очертава практическите стъпки, които ще позволят на България да започне да произвежда монети евро, когато получи одобрение за присъединяване към еврозоната. Тези стъпки засягат сеченето на определени количества пробни монети с изображенията на общите страни на евромонетите и избора на националните дизайни на българските евромонети. 

На 12 април 2024 г. заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и европейският комисар по икономика Паоло Джентилони подписват в Люксембург Споразумение за партньорство между Европейската комисия и Република България за организиране на информационни и комуникационни кампании относно въвеждането на еврото в страната. Споразумението се основава на актуализираната през февруари 2024 г. Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на страната към еврозоната, която цели да запознае гражданите и бизнеса с всички практически аспекти на въвеждането на единната европейска валута като официално разплащателно средство у нас чрез предоставянето на точна, достъпна и навременна информация.

На 26 юли 2024 г. със 118 гласа „за“, 44 против и 13 „въздържал се“ парламентът приема решение за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България. 

На 7 август 2024 г. Народното събрание приема окончателно Закона за въвеждане на еврото в България. С него се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България, определят се ключови за преминаването към единната европейска валута правила, въвеждат се преходни периоди, които ще позволят на гражданите да се адаптират към новата валута. Приетият законопроект регламентира и правилата във връзка с адаптирането на информационните системи за работа с евро, както и адаптирането на регистри, счетоводни документи и други документи към еврото. Законът за въвеждане на еврото в България е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 г.

На 25 февруари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка Димитър Радев подписват съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпращат до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. „Отчитайки решителността на България да се присъедини към еврото от 1 януари 2026 г. и в съответствие с член 140, параграф първи от Договора за функциониране на Европейския съюз, бихме желали Европейската комисия и Европейската централна банка да подготвят извънредни конвергентни доклади за България“, се посочва в общото писмо, чието факсимиле е публикувано на сайтовете на БНБ и Министерство на финансите. Писмото е изготвено и изпратено в изпълнение на Решение на Народното събрание от 26 юли 2024 г. за ускоряване и завършване на процеса по подготовка за приемане на еврото в Република България, в съответствие с чл. 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и в съответствие с Решение на Министерския съвет на Република България № 92 от 24 февруари 2025 г. за отправяне на искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията за Република България. Решението е вследствие на публикуваните на 24 февруари 2025 г. данни на Евростат за инфлацията в страните от Европейския съюз, според които референтната стойност на критерия за ценова стабилност с данни за януари 2025 г. се изчислява на 2,6 на сто. Инфлацията в България за същия период също е 2,6 на сто, което означава, че с данните към януари 2025 г. България покрива и последния критерий за членство в еврозоната. Изпращането на искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията идва, след като на 18 февруари 2025 г. Министерството на финансите публикува проект за бюджет за 2025 година със заложен дефицит в рамките до 3 процента от брутния вътрешен продукт на страната, както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година.

На 13 май 2025 г. министър-председателят Росен Желязков и управителят на Българската народна банка Димитър Радев подписват позиция в подкрепа на въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2026 г. Позицията потвърждава всички предприети действия както от изпълнителната власт, така и от БНБ въз основа на решенията на Народното събрание през изминалите години в подкрепа на мерките за постигане на условията за конвергенция, както и за ефективното въвеждане на еврото с всички защитни механизми за българското общество, считано от 1 януари 2026 г.

Използвани източници:

/БТА, МИНФ, ИКОН, 25.11.2004; 25.4.2005; 17.8.2017; 7.3.2018, 29.6.2018; 12.7.2018; 22.8.2018; 10.7.2020/

https://www.bta.bg/bg/news/economy/372220-memorandum-za-razbiratelstvo-za-proizvodstvoto-na-evromoneti-ot-balgariya-beshe-, 6.12.22

https://evroto.bg/bg/news/78-evropeyskata-komisiya-podkrepya-balgariya-pri-provezhdaneto-na-efektivna-komunik#, 12.4.24

https://www.bta.bg/bg/news/economy/715441-parlamentat-prie-reshenie-za-uskoryavane-i-zavarshvane-na-protsesa-po-praktiches, 26.7.24

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/722368-parlamentat-prie-okonchatelno-printsipite-i-protsedurite-za-vavezhdane-na-evroto, 7.8.24

https://www.bta.bg/bg/news/economy/840566-ministarat-na-finansite-i-upravitelyat-na-bnb-izpratiha-pismo-do-evrokomisiyata-, 25.2.25

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/889693-premierat-zhelyazkov-i-upravitelyat-na-bnb-podpisaha-pozitsiya-v-podkrepa-na-vav, 13.5.25

https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/join-the-euro-area/ 

Източник: БТА

Европейската комисия (EK) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще представят днес в следобедните часове доклади с оценките си за готовността на България да се присъедини към еврозоната. Очаква се двата извънредни доклада, поискани от нашата страна, да имат сходно съдържание, но само документът на ЕК ще съдържа препоръка към Съвета на ЕС.

Очаква се докладът на ЕК да бъде публикуван след края на днешното заседание на еврокомисарите в ранния следобед. ЕЦБ съобщи, че ще представи своя доклад на сайта си в 16:00 часа българско време.

При положителна оценка от страна на комисията ще започне законодателен процес в ЕС, който предвижда обсъждане и постигане на политическо споразумение между държавите от еврозоната на 19-20 юни, последвано от политическо споразумение от Европейския съвет на 26-27 юни. На 30 юни ЕК следва да препоръча на Съвета на ЕС да одобри решение и то да бъде гласувано на 8 юли. В същия ден се предвижда гласуване на становището на Европейския парламент на сесия в Страсбург. Мнението на евродепутатите ще бъде предварително съгласувано в отделен доклад.

Гласуването между държавите от еврозоната ще бъде по три точки, като само за определянето на обменния курс лев-евро ще бъде необходимо единодушие, а по останалите две части от решението за приемането на България ще бъде достатъчно квалифицирано мнозинство.

В навечерието на обявяването на данните от докладите водещи български политици и експерти изразиха очакване за положителна оценка. През май министърът на финансите Теменужка Петкова потвърди, че въвеждането на еврото у нас от 1 януари догодина остава водеща цел.

–––––––

Според официално заявената преговорна позиция по Глава 11 „Икономически и валутен съюз“ в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, както и в съответствие с Предприсъединителната икономическа програма на Република България 2004-2007 година, от датата на членството си в ЕС България се присъединява и към Икономическия и валутен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута – еврото. 

Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е поставено със създаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година.

На 12 юли 2018 г. на заседание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната обявяват готовност за приемането на България в т. нар. чакалня на общата валута след обсъждане, в присъствието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 г. съвместно писмо за намеренията на българските власти за присъединяване към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единодушно подкрепя изразените намерения на България в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението. 

На 10 юли 2020 г. България и Хърватия са приети в механизма ERM II (Exchange Rate Mechanism) – „чакалнята“ за влизане в еврозоната. Централният обменен курс на българския лев спрямо еврото е определен на 1,95583 лева, а на хърватската куна – на 7,53450 куни.

През ноември 2022 г. Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната приема Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, която се основава на приетия от Министерския съвет на 22 май 2022 г. Национален план за въвеждане на еврото в Република България и описва принципите и задачите на цялостна информационна и комуникационна кампания.

На 7 август 2024 г. Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България, с който се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България. Законът е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 г.

На 25 февруари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписват съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпращат до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, което е последвано от позиция, подписана на 13 май 2025 г. от министър-председателя Росен Желязков и управителя на БНБ Димитър Радев в подкрепа на въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г. /МГ/отдел „Справочна“

Източник: БТА