Тази година се очаква вносът от Китай към Германия да надхвърли стойността на износа за тази страна с около 87 милиарда евро. Това прогнозира Агенцията за икономическо развитие на Германия (Germany Trade & Invest – GTAI), цитирана от Ройтерс.

По този начин търговският дефицит ще бъде с около 20 милиарда евро по-висок от този през 2024 година и ще надхвърли рекордната стойност от 2022 година – над 84 милиарда евро.

„Това е дисбаланс, който със сигурност не е в наш интерес“, заяви заместник-директорът на агенцията за Източна Азия Кристина Оте. „Този дисбаланс се дължи на факта, че нашият износ е слаб, а в същото време внасяме повече от Китай.“

Германският износ за Китай тази година вероятно ще спадне с над 11 процента до около 80 милиарда евро. „Китай губи позициите си като експортен пазар. Тази година страната вероятно ще се класира едва на шесто място след Италия“, каза Оте. Преди няколко години Китай заемаше второ място след Съединените щати. „Вътрешната икономика на Китай не функционира добре, а към това се добавя и фактът, че все повече германски компании произвеждат на място“, добавя тя.

В същото време все повече китайски стоки достигат германския пазар, вероятно и в резултат на високите мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп. „Виждаме ефект на пренасочване“, обясни Оте. „Поради високите мита на САЩ пазарът там губи значение. За сметка на това китайските износители все повече се насочват към Европа“.

Данните за износа на Китай от януари до септември показват, че износът за САЩ е намалял с 17 процента, докато износът за Европа е нараснал с 8 процента, а само за Германия – с 11 процента.

GTAI очаква през 2025 година германският внос от Китай да нарасне с над 6 процента до около 167 милиарда евро. Китай остава с голяма разлика най-важният търговски партньор на Германия по отношение на вноса.

Ръстът се дължи основно на повишеното търсене на електротехника, текстил и облекло, машини, метални изделия и химически продукти. Само от януари до август 2025 година германският внос на електротехника от Китай се е увеличил с 2,2 милиарда евро, на текстил и облекло – с 1,5 милиарда евро, а на машини – с 1,2 милиарда евро.

Сред стоките с най-силен ръст са литиево-йонните акумулатори, игровите конзоли, обувките, малките пратки, автомобилните части, електронните вериги, домакинските уреди и лекарствата.

Източник: БТА

Гражданите трябва да останат спокойни относно въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година, тъй като Българската народна банка и търговските банки са готови за всички процеси, свързани с превалутирането и разпространението на евробанкноти. Това посочи управителят на БНБ Димитър Радев по време на съвместна пресконференция с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. Тя се състоя след конференцията „България на прага на еврозоната“, организирана от Министерството на финансите и Българската народна банка в резиденция „Бояна“.

По думите на Радев БНБ, в тясно сътрудничество с ЕЦБ и националните централни банки в еврозоната, е организирала много внимателно целия процес около въвеждането на еврото у нас.

Той припомни, че през целия януари плащанията в страната ще могат да се извършват и в левове и в евро, а когато става дума за електронните трансакции, то те ще стават в евро.

„Нашата банкова система е силна, добре капитализирана, високоликвидна и е напълно подготвена да посрещне повишената активност в първите дни на годината и да гарантира уверен старт на българското членство в еврозоната“, каза Радев.

„Накратко, моят съвет към гражданите е прост – запазете спокойствие и бъдете практични. Няма нужда от прекомерна подготовка или друг вид специална подготовка. Централната банка, търговските банки, действително са готови“, каза той.

Обръщайки се към Лагард, управителят на БНБ заяви, че нейното посещение у нас се случва в особено важен момент за България.

Бих оценил дълбоко Вашето лидерство и Вашата визия начело на Европейския съюз, особено в тези времена на дълбока икономическа и геополитическа несигурност.

„Страната ни се приближава до последния етап от пътя към членство в еврозоната, цел, която е ръководила нашите национални конституционни усилия в продължение на много години“, каза той, добавяйки, че този процес е движен от стратегическа визия за укрепване на стабилността, европейската интеграция и конвергенцията.

По думите му българският банков сектор вече е достигнал висока степен на съответствие с рамката на еврозоната и е готов за следващата стъпка – официалното приемане на еврото.

Радев подчерта, че това постижение отразява дълги години усилия, както и подкрепа от страна на ЕЦБ и партньорите на страната в Европа.

„Предстоящото приемане на еврото ще отбележи наистина исторически етап за България. Това ще завърши нашата икономическа и парична интеграция с Европа, ще засили доверието във финансовата ни система и ще отвори нови перспективи за растеж и просперитет“, каза той.

Гуверньорът на БНБ подчерта, че с произтичащите от еврозоната предимства идват и нови отговорности.

„Същевременно това ще донесе нови отговорности, отговорности, които сме готови да поемем със същата благоразумие и дисциплина, които са ни ръководели досега. Разширяването на България към еврозоната е и израз на нашето доверие и принос към европейския проект, проект, изграден върху сътрудничество, солидарност и споделена отговорност. Твърдо вярваме, че една по-силна и по-интегрирана Европа е от полза за всички нейни членове и сме ангажирани да играем своята роля в тази обща рамка“, каза Димитър Радев.

Източник: БТА

Еврото не е просто валута, то е мощен символ на европейска интеграция. Tова заяви еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис по време на съвместна пресконференция с българския министър на финансите Теменужка Петкова.

По-рано днес в резиденция „Бояна“ се състоя конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“, в която участваха министър-председателят Росен Желязков, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев. Събитието бе организирано във връзка с предстоящото присъединяване на страната ни към еврозоната.

Домбровскис поздрави отново България за присъединяването ѝ към еврозоната, което определи като невероятно постижение. Пътят към еврото укрепи българските институции, като бяха направени и реформи, посочи еврокомисарят. Присъединяването към еврото помага за насърчаването на чуждестранни инвестиции, развива икономиката, създава работни места, ще намали лихвените проценти, каза също той. Ползите ще са много, увери еврокомисарят.

Знаем, че българите се притесняват за увеличението на цените, каза Домбровскис. По думите му няма основания за това. Той даде за пример Хърватия, където въздействието върху цените е било минимално. По думите му в Латвия също са се видели по-стабилните и прозрачни цени и увеличена конкурентоспособност след приемането на еврото. Укрепване на средата за бизнес за България също ще е сред ползите, които еврокомисарят изброи.

Еврокомисарят подчерта, че поддържането на фискална дисциплина трябва да продължи и след присъединяването към еврозоната. По отношение на проектобюджета на България за 2026 година Домбровскис изрази удовлетворение, че дефицитът няма да надвиши 3 процента от БВП. Предоставяме по-голяма фискална гъвкавост на държавите членки, отчитайки увеличените разходи за отбрана, уточни той.

В отговор на журналистически въпрос относно мерките на Европейската комисия за намаляване на зависимостта от китайските вериги за доставки на редкоземни метали Домбровскис заяви, че Брюксел поддържа диалог с китайските власти за справяне с краткосрочните предизвикателства. По думите му целта трябва да бъде диверсификация и разширяване на  доставчиците за Европа, защото в момента Китай доминира пазара.

 Относно темата за дезинформацията еврокомисарят подчерта, че Русия води хибридна война срещу Европейския съюз и неговите държави членки. Трябва да бъдем ясни по този въпрос и решително да се противопоставим на тези действия, заяви той. И припомни, че Европейската комисия прие пакета „Защита на демокрацията“, в който излага как ще се бори с всички тези заплахи и действия от страна на Русия.  

Източник: БТА