Индексите на фондовата борса в Токио приключиха разнопосочно търговията, след като отслабването на йената подкрепи акциите на износителите, но инвеститорите прибраха печалби от технологични компании след скорошното им рязко поскъпване, предаде Киодо.

Индексът Nikkei 225 се понижи със 399,94 пункта или 0,87 на сто достигайки 45 354,99 пункта.

По-широкообхватният Topix се повиши с 1,67 пункта или 0,05 на сто до 3187,02 пункта, записвайки трето поредно рекордно затваряне.

По време на търговията доларът се търгуваше за 149,72–73 йени, спрямо 149,75–85 йени в Ню Йорк късно в четвъртък и 148,81–83 йени в Токио по същото време ден по-рано.

Еврото беше котирано на 1,1677–78 долара и 174,83–85 йени, в сравнение с 1,1659–69 долара и 174,65–75 йени в Ню Йорк и 1,1733–34 долара и 174,61–65 йени в Токио в късния следобед в четвъртък.

Индексите на Уолстрийт приключиха с понижения вчера, след като серия от икономически данни засилиха съмненията дали предстои скорошно намаляване на лихвите, предаде Ройтерс.

Според последните данни, подадените молби за помощи при безработица в САЩ са намалели с 14 000 до сезонно изгладените 218 000 за седмицата, приключила на 20 септември. Друг доклад показа, че американската икономика е нараснала по-бързо от очакваното през второто тримесечие, благодарение на силното потребление и бизнес инвестиции.

На този фон, президентът на подразделението на Управлението за федерален резерв в Чикаго Остин Гулсби заяви, че е предпазлив относно твърде бързо намаляване на лихвите, тъй като инфлацията остава рисков фактор.

Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average се понижи с 173,96 пункта или 0,38 на сто до 45 947,32 пункта.
Широкият индекс S&P 500 загуби 33,25 пункта или 0,50 на сто до 6604,72 пункта.
Технологичният Nasdaq Composite спадна с 113,16 пункта или 0,50 на стодо 22 384,70 пункта.

Източник: БТА

Тазгодишната реколта на Винарска изба „Рупел“ е най-добрата за последните четири години, каза за БТА собственикът Павел Граматиков. Той поясни, че дружеството, което е собственик на избата, се казва „Мелник 2004“ ЕООД. Още през 2000 година започва засаждане на лозовия масив, който представлява 30 хектара, като 15 хектара са с местните сортове – Ранна мелнишка лоза, Рубин, Сандански мискет, Тамянка. Другите хектари са засадени с винени сортове Мерло, Каберне, Барселона.

В сравнение с последните три-четири години това е най-добрата реколта, независимо от засушаването. Отглеждаме лозята си без напояване, въпреки това средният добив от различните сортове е между 500 и 800 кг от декар, което е много добре. Естествено, че сушата оказва влияние върху добива, но като качества и като изисквания от страна на енолозите и технолозите, гроздето е перфектно. Ние изключително много харесваме Ранна мелнишка лоза, от която произвеждаме червени вина, правим розета, както и сладко вино, каза Павел Граматиков.

Като изба от Долината на Струма, „Рупел“ произвежда предимно местни сортове вино. Това са бели и червени и розета от местните сортове и купажирани вина на местния сорт с други сортове. Интересът от страна на клиенти е предимно към местните сортове. Всеки регион има свои представители и клиентите обичат да пият характерните за региона вина. Като цяло, нашите местни сортове и особено купажите в розетата са много търсени. Те представляват купажиране на местен сорт с друг сорт грозде, като например розетата се получават прекрасни, разказа още собственикът на „Рупел“.

По думите му вината на избата намират реализация и в чужбина. Продават се по-малки количества, като основното количество се реализира на пазара в България.

Според Павел Граматиков се наблюдава тенденция на минимално увеличение в цената на вината, тъй като самото производство на грозде е свързано най-вече с цената на горивата и с минималната работна заплата. По-висока е и цената на консумативите за виното, като стъклени бутилки, етикети, кашони. Всички тези фактори ще доведат евентуално до леко повишение в крайния продукт, смята той. 

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

От трима лекари, пет медицински сестри и поне още две акушерки има необходимост болницата в Луковит. Това каза за БТА управителят на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) д-р Галина Стоянова. По думите ѝ броят не е много голям, но трудно се намират кадри. Дежурства дават сестри и акушерки дори от Тетевен, за да може отделенията да работят нормално.

„В момента болницата е с четири отделения, а до края на миналата година бяхме с пет. Наложи се от 1 януари 2025 г. да закрием детското отделение поради липсата на кадри“, посочи д-р Стоянова. Именно за там се търсят трима лекари. „При първа възможност, ако назначим педиатри, бихме могли да разкрием отново детското отделение. Тук проблемът е по-скоро със сестрите, които бяха доста възрастни. По време на ковид епидемията се наложи да затворим отделението, за да ползваме легловата база. Тогава те напуснаха – някои от притеснение за здравето, други, защото бяха доста възрастни“, обясни управителят на болницата.

Откъм медицински сестри най-добре са окомплектовани отделенията по неврология и по хирургия. Във вътрешно отделение броят им също е по-малък от необходимия и се налага сестри от другите отделения да дават допълнителни дежурства. В акушеро-гинекологичното отделение също има известен дефицит на акушерки, макар че здравното заведение успява да окомплектова графика, но с доста извънреден труд.

„За момента покриваме медицинските стандарти. Имаме достатъчно лекари, но те са на ръба на граничната бройка. Затова при всички положения бихме се радвали да имаме новопостъпили млади кадри, които желаят да работят и да се развиват в Луковит“, каза д-р Галина Стоянова. Тя допълни, че възрастовата граница на медиците е доста висока – над 60 години.

В МБАЛ – Луковит функционират четири отделения и две лаборатории. Разполага с повече от сто легла, а персоналът е около 130 души. Болницата, която е сто процента общинска, не може да се оплаче от липсата на пациенти. Дружеството е финансово стабилно. „Откъм апаратура сме добре оборудвани – нямаме само ядрено-магнитен резонанс, но пък колко общински болници могат да се похвалят с такъв. Имаме скенери, ехографи, рентгенографи, в т.ч. и един мобилен, който е съвсем нова апаратура и е на много високо ниво“, разказа управителят.

Д-р Стоянова работи в луковитската болница от 1984 г. Тогава е имало над сто лекари и всякакви отделения, с изключение на инфекциозно. По думите на днешния ръководител във времето болницата се е развивала доста добре, имало е много специалисти и млади лекари, които непосредствено след завършване на медицинското си образование са идвали тук по разпределение, т.е. била е едва ли не трамплин за тяхното кариерно развитие.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента.

По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА в края на юли заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Източник: БТА