/ВЙ/

Източник: БТА

През 2024 г. в ЕС е имало 390 600 професионални пожарникари, което представлява 0,19 на сто от общата заетост в блока, показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на страницата ѝ. В сравнение с 2023 г. броят на пожарникарите се е увеличил с 28 200 души.

Сред 20-те държави от ЕС с налични данни най-висок дял на пожарникарите от общата заетост е регистриран в Хърватия – 0,45 на сто, следвана от Гърция – с 0,41 на сто и Чехия с 0,34 на сто.

Най-ниски дялове са отчетени в Нидерландия – 0,07 на сто, Дания – 0,08 на сто и Швеция – 0,1 на сто.

Данните на Евростат показват, че пожарникарите в България са 7000 души от близо 3 милиона работещи в страната, което представлява 0,24 на сто от общата заетост. Това представлява слаб ръст спрямо 2023 г., когато пожарникарите в страната ни са били 6500 души или 0,22 на сто от общата заетост.

На ниво ЕС пожарникарите на възраст 15-49 години представляват 75,2 на сто от всички пожарникари в общността. Това е забележимо по-млада работна сила спрямо общата заетост в общността, където само 64,8 на сто от работещите попадат в тази възрастова група.

Правителствата на страните от ЕС са похарчили 40,6 милиарда евро за услуги за противопожарна защита през 2023 година.

През 2023 г. общите правителствени разходи за пожарна безопасност в 27-те държави от ЕС възлизат на 40,6 милиарда евро, което отразява увеличение от 8,5 на сто спрямо 2022 г. или 37,4 милиарда евро.

Делът на общите бюджетни разходи в ЕС, предназначени за услуги в областта на пожарната защита, е средно 0,5 на сто. Като цяло държавните разходи пожарна безопасност остават стабилни, запазвайки нивото си от общите разходи от 2017 г. досега.

През 2023 г. Румъния отчете най-висок дял на тези разходи – 0,9 на сто от общите разходи на правителството, следвана от Естония и Гърция с по 0,7 на сто.

Дания е отчела най-нисък дял на тези разходи – 0,1 на сто, следвана от Малта – с 0,2 на сто и Португалия и Австрия – с по 0,3 на сто.

В България за тази дейност през 2023 г. са заделени 229,1 милиона евро или 0,6 на сто от общите държавни разходи спрямо 197,4 милиона евро през 2022 г. (също 0,6 на сто от общите държавни разходи), сочат данни, публикувани от Евростат. 

Източник: БТА

Екипи на ВиК операторите от цялата страна ще бъдат изпратени в Плевен, за да установят всички течове и кражби на вода, съобщи пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, уточнявайки, че днес издава заповед за това. По думите му проблемът с кражбите е сериозен. Той цитира председателя на управителния съвет на ВиК холдинга, който е съобщил тази сутрин, че има 75 процента загуби по измервателни уреди. Затова служителите на ВиК Плевен ще бъдат подпомогнати от техни колеги от страната.

„За съжаление пропиляното политическо време се е отразило и на плевенчани. Виждате, че държавата е задвижила целия механизъм, в момента дори кметът на Плевен е в министерството, за да се уточни кои проекти ще отпаднат, кои ще бъдат вкарани в Приложение 3 (за финансиране на приоритетни обекти от бюджета – бел. ред.) още първата седмица на работа на Народното събрание“, каза Иванов.

Той допълни, че е разпоредил във всички квартали с нарушено водоподаване в града да бъдат разположени водоноски, независимо от това какъв процент са водозагубите и какъв е режимът.

„Имаше среща вчера с Басейнова дирекция, с всички институции. На ВиК са подадени нови точки, които са от компетентността на Басейнова дирекция, където имаме воден хоризонт и възможност за допълнително сондиране и стигане на водоносни пластове в т. нар. втори водоносен пласт, където е чистата вода. Така че в следващите дни започват и тези сондажи“, информира още регионалният министър.

Според него най-важното е в най-кратки срокове да бъдат спрени загубите на вода в Плевен. „Ще бъдем изключително безкомпромисни, това се случва не само в Плевен, такива проверки са разпоредени в цялата страна. Само един фрапиращ случай ще ви кажа – при проверка в община Рила от 1300 включвания, 1200 са незаконни. Разбирате какъв е мащабът. Това е един изолиран случай. В момента вървят такива масови проверки в цялата страна. Искам да знаят българските граждани, че те са ощетявани от други такива, които се присъединяват незаконно към водоснабдителната мрежа. Ще бъде сложен край. Съветвам всеки един, който има информация за подобно нещо, да не чака да дойде служител на ВиК, а да отиде да подаде сигнал, защото в един момент това ще го остави без вода“, призова министър Иванов.

Той добави, че за справяне с водната криза в Плевен няколко са вече предприетите мерки, като първата е установяване на авариите от ВиК оператора и отстраняването им със собствени средства. В средносрочен план е водният цикъл на Плевен, а дългосрочният е построяването на язовир „Черни Осъм“, за който тази седмица ще бъде пусната процедурата за избор на изпълнител за проектиране и прединвестиционни проучвания.

Народният представител Валери Лачовски каза, че всички кметове на общини ще имат възможност да внесат приоритетни проекти в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които ще бъдат извън обхвата на Приложение 3, което ще даде възможност за бързо финансиране на проблемни региони.

Министър Иван Иванов инспектира строителството на участък 1 от автомагистрала „Хемус“ между пътен възел „Боаза“ и пътен възел „Дерманци“, а преди това – и напредъка по път III-305.

Източник: БТА