Доходността на дългосрочните държавни облигации в еврозоната се повиши днес, след като инвеститорите продължиха да изразяват притеснения относно равнищата на дълга по света и реагираха на силните икономически данни за бизнес активността в Европа, предаде Ройтерс.

Доходността на германските 30-годишни облигации нарасна до 3,381 на сто – най-високото равнище от 14 години, преди да се понижи леко до 3,36 на сто.

Други дългосрочни доходности в еврозоната, включително на френските и нидерландските облигации, също достигнаха най-високите си стойности от 2011 г., продължавайки възхода от август, когато беше отчетено най-голямото месечно увеличение от пет месеца.

Бенчмаркът за региона – 10-годишните германски облигации (бундове) – поскъпна с 3 базисни пункта до 2,74 на сто, докато доходността на френските 10-годишни облигации се повиши със същия размер до 3,54 на сто, след като по-рано през деня достигна най-високо равнище от март.

Според анализатори политическата несигурност във Франция, където на 8 септември предстои вот на доверие към правителството на премиера Франсоа Байру, оказва допълнителен натиск върху френските облигации. Това допринася за разширяване на спреда между доходността на германските и френските 10-годишни книжа, който достигна 79 базисни пункта – най-широкото равнище от април.

„Ако трябва да мисля за рискове пред сравнително оптимистичната ни прогноза, голямо сътресение на пазара на облигации вероятно е най-сериозният“, коментира Талиб Шейх, портфолио мениджър във „Фиделити интернешънъл“ (Fidelity International), цитиран от Ройтерс.

Анализатори на „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) заявиха в бележка до клиенти, че запазват прогнозата си за края на годината за спреда между френските и германските десетгодишни книжа на ниво от 70 базисни пункта, но виждат рискове от допълнително разширение, особено ако перспективата за нови парламентарни избори във Франция стане по-вероятна.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви по-рано днес, че следи внимателно движението на френските облигационни спредове, но страната не е в ситуация, която да изисква намеса на Международния валутен фонд (МВФ).

Пазарното внимание е насочено и към предстоящите данни за пазара на труда и бизнес активността в САЩ. Те се очаква да окажат влияние върху прогнозите за намаляване на основната лихва от страна на Управлението за федерален резерв.

По данни на „Си Ем И Фед Уоч Туул“ (CME FedWatch Tool)  в момента паричните пазари оценяват на близо 90 процента вероятността УФР да намали основната лихва с 25 базисни пункта през септември.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на юли възлиза на 61,0186 млрд. лева, като бележи увеличение с 6,6862 млрд. лв. спрямо края на юни. Това съобщават от Министерството на финансите, като обясняват, че това основно се дължи на постъпленията от емитираните през месеца държавни облигации на международните капиталови пазари. Данните показват, че вътрешните задължения са 11,5262 млрд. лева, а външните – 49,4925 млрд. лева.

Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“/БВП“ възлиза на 27,9 процента. Това е увеличение с 3 процентни пункта спрямо нивото му от предходния месец. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,3 процента, а на външния дълг – 22,7 процента. В структурата на дълга на подсектора за юли вътрешните и външните задължения заемат дял от 18,9 процента и 81,1 процента. 

В структурата на дълга по инструменти към 31 юли основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 72,8 процента, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 17,8 процента и заемите – 9,4 процента.

В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,5 процента), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (95,8 процента), дългът в щатски долари е с дял от 4,2 процента. В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 години – 50,3 процента, следвани от тези със срок от 5 до 10 години – 43,2 процента, от 1 до 5 години – 6,4 процента и до 1 година – 0,2 процента. 

В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 5 процента, 21,7 процента – от 1 до 5 години, 41,6 процента – от 5 до 10 години и 31,8 процента –  над 10 години.

Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли е 1,0715 млрд. лева. Вътрешните гаранции са 260 милиона лева, а външните – 811,5 милиона лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,5 процента.

Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли тази година достига до 60,7367 млрд. лева или 27,8 процента от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 11,1004 млрд. лева, а външните – в размер на 49,6363 млрд. лева. Държавногарантираният дълг през юли възлиза на 1,1214 млрд. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,5 процента.   

Източник: БТА