Република Молдова, която е независима държава от 34 години, ще избере днес 12-ия си парламент от обявяването на независимостта. 

Изборите се провеждат в решаващ момент за Молдова, която е кандидат за членство в ЕС, но се намира в непосредствена близост до войната в Украйна и според молдовските власти редовно става обект на натиск и хибридни атаки от страна на Москва.

Проучванията показаха, че се очертава оспорвана надпревара между проевропейските и проруските сили. Основните претенденти са управляващата Партия на действието и солидарността (ПДС), основана от президентката Мая Санду, и опозиционният Патриотичен блок, съставен от четири прорурски партии. Партията на Мая Санду може да загуби парламентарното мнозинство, с което разполагаше от 2021 г. насам, на фона на безпокойството на избирателите от високите разходи за живот, нарастващата бедност и забавения икономически растеж. Анализатори смятат, че необходимостта да управлява в коалиция може да затрудни усилията на ПДС за присъединяване на Молдова към ЕС до 2030 г.

Общо 22 партии, коалиции и независими кандидати са регистрирани за участие във вота.

Право да гласуват имат близо 3,3 млн. души, включително живеещите в чужбина молдовци.

Ще бъдат разкрити близо 2300 избирателни секции, от които 301 зад граница. Дванадесет секции ще бъдат отворени в Приднестровието – сепаратистки проруски регион, който провъзгласи независимост през 1992 г. Тя обаче не е призната от нито една държава в света, включително от Русия, която поддържа там контингент от около 1500 войници.

В 10 държави за първи път на парламентарни избори може да се гласува по пощата. 

Лидерът на крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) заяви пред членовете, събрали се в Залцбург, че партията, която в момента е в опозиция, има за цел да преобразува страната, за да спре миграцията и да забрани политическия ислям, предаде ДПА.

„Не системата ще ни събори, а ние ще съборим тази фалшива система“, заяви Херберт Кикъл на конгреса на АПС, след като беше преизбран за лидер на партията.

Той говори за създаването на Трета република. Настоящата политическа структура в Австрия се нарича Втора република, създадена след Втората световна война. Първата република от 1919-34 г. сложи край на имперското управление, а в периода между двете републики страната беше анексирана от нацистка Германия.

Кикъл беше преизбран с 96,9% от гласовете на партията. С АПС начело в проучванията, той потвърди целта си да стане канцлер и да преобразува напълно страната.

В настоящите социологически проучвания АПС получава около 35% от подкрепата на избирателите, което е значително повече от близо 29%, които партията спечели на парламентарните избори преди година.

Въпреки че зае първото място на изборите, АПС не успя да сформира правителство, тъй като консервативната Австрийска народна партия, лявоцентристката Социалдемократическа партия на Австрия и либералната Нова Австрия сформираха тристранна коалиция, за да изключат крайнодясната партия от властта.