България
Тридесет и пет години от Националната кръгла маса от 1990 година ще бъдат отбелязани на 5 юни в зала 6 на НДК

Отбелязване на 35 години от Националната кръгла маса от 1990 година ще се проведе на 5 юни, съобщиха организаторите. Събитието, в което ще участват представители на СДС и БСП, ще се проведе от 10:00 ч. в същата зала в НДК, където се е състояла и Кръглата маса – зала 6.
На 3 януари 1990 г. в Народното събрание започват консултациите по провеждането на Кръгла маса между представители на Българска комунистическа партия (БКП), Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и безпартийни депутати с представители на Съюза на демократичните сили (СДС), сочат данни на отдел „Справочна“ на БТА.
В срещата участие вземат Андрей Луканов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, председател на парламентарната група на БКП, Александър Лилов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Белчо Белчев – член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на финансите, Георги Пирински – член на ЦК на БКП, заместник-председател на Министерския съвет, Тодор Кюркчиев – член на ЦК на БКП и завеждащ отдел „Организационен“, Иван Ангелов – говорител на ЦК на БКП, Виктор Вълков – секретар на ПП на БЗНС, председател на парламентарната група на БЗНС, Светла Даскалова – секретар на ПП на БЗНС, министър на правосъдието, Светослав Шиваров – член на ПП на БЗНС, акад. Благовест Сендов – безпартиен, Любен Кулишeв – безпартиен.
От страна на СДС в консултациите участват Жельо Желев – председател на съюза, Петър Берон – секретар на СДС, д-р Петър Дертлиев – заместник-председател на БРСДП /0/ Милан Дренчев – секретар на БЗНС „Никола Петков“, Димитър Баталов – председател на Клуба на репресираните след 1946 г., Румен Воденичаров – председател на Независимото дружество за защита на правата на човека, Георги Аврамов – секретар на независимото сдружение „Екогласност“, д-р Константин Тренчев – председател на независимата федерация на труда „Подкрепа“, Петко Симеонов – председател на Клуба за гласност и демокрация, Любомир Собаджиев – председател на Движението за гражданска инициатива, Петър Кънев – представляващ председателя на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, йеромонах Христофор Събев, Емил Кошлуков – председател на Координационния комитет на независимите студентски дружества, проф. Елка Константинова – председател на Радикал-демократическата партия, и Георги Спасов – говорител на Съюза на демократичните сили.
Първото заседание на Кръглата маса е открито на 16 януари 1990 г. в Народното събрание с цел да бъде осъществен българският преход към демокрация. След това започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии.
На 12 март 1990 г. са подписани Споразумение по политическата система, Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система и Декларация относно ролята и статута на националната кръгла маса.
На заседанието на 30 март са подписани три споразумения, които предвиждат да се премахне институцията Държавен съвет, държавният глава (президент или председател) да се избира от Народното събрание и двата тура на предстоящите избори за Велико народно събрание (ВНС) да бъдат произведени на 10 и 17 юни 1990 г. Постигнато е споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии и на Законопроекта за избиране на ВНС.
На 14 май 1990 г. в НДК се състои последното заседание на националната кръгла маса, водено от Александър Лилов. Подписани са четири споразумения: Споразумение по създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори; Етичен кодекс на предизборната кампания; Споразумение във връзка с основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио; Споразумение за предизборна кампания по радиото и телевизията.
Източник: БТА
България
Влизането в еврозоната, където са 20 големи икономики на Европа, има последици за 10, 20, 30 години напред, каза Росен Желязков

Влизането в еврозоната, там, където са 20 големи икономики на Европа, има последици за 10, 20, 30 години напред, каза премиерът Росен Желязков в ефира на БНТ.
Сред дългосрочните ползи са по-висок кредитен рейтинг, повече инвестиции, насърчаване на търговията, по-голямо доверие в българската икономика, насърчаване на туризма. Тези ползи ще стимулират българската икономика, допълни още Желязков.
В отговор на въпрос дали е вярно, че има опасност с влизането в еврозоната да бъде взет резервът на БНБ и парите на хората, премиерът уточни, че това е „широко разпространена лъжлива пропаганда“.
„Има два фактора – един е записан в договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС), където ясно е казано, че една държава не може да поема дългове на друга държава от ЕС, другото е, че БНБ и която и да е национална банка не може да инвестира в дълговете на друга държава, не може да им дава кредити. Тя може да инвестира в съответната доходност своите средства, но не и в дългове на други държави“, поясни Росен Желязков.
По думите му резервът на централната банка в момента възлиза на близо 80 млрд. лева, като тези пари ще послужат за гарантиране на ценова стабилност и за инвестиционни действия, които ще дават възможност БНБ да поддържа и да разширява своето портфолио и своите ресурси.
Според него закръгляване на цените към горната граница при превалутиране се е случвало в други държави, но властите у нас са подготвени това да не се случи и затова действията започват не от 1 януари 2026 година, а шест месеца по-рано. От 3 юни Комисията за защита на потребителите (КЗП) вече е в големите вериги, за да следи за ценообразуването.
„Санкциите ще бъдат непропорционални на ползите, които търговците ще имат – не би трябвало някой да счита, че на гърба на потребителите ще използва тази ситуация“, допълни Желязков.
Според него има достатъчен ресурс за извършването на проверките, например в Националната агенция за приходите (НАП), като ще бъде увеличен капацитетът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и КЗП.
Информационната кампания ще бъде специално насочена към по-уязвимите хора, допълни Росен Желязков. Държавата трябва да е на място, когато започне обмяната на пари, особено в малките населени места, подчерта премиерът. МВР започва да разработва планове за гарантиране сигурността на хората, а „Български пощи“ са готови за обмяната.
По повод информациите за възможен нов вот на недоверие към кабинета, Росен Желязков коментира, че е малко странно в деня, в който ние бележим голям външнополитически успех като държава, точно в този момент да се говори за вот на недоверие.
„Аз мисля, че този кабинет, който беше решен като сложен компромис съумява спокойно, много мъдро да изпълнява своите задължения като изпълнителна власт“, каза още премиерът.
Източник: БТА
България
В Самоков бяха излъчени пред публика две от частите на филма „Помни войната 1915-1918“

В салона на читалище-паметник „Отец Паисий – 1859“ бяха излъчени двете части на филма „Помни войната 1915-1918“ – „Тутраканската епопея“ и „Епопеята при Добрич“. Поводът е да се припомни делото на генерал Тодор Кантарджиев, който е родом от Самоков, каза пред журналисти Кирил Стойков от сдружение „Гражданска инициатива за Самоков“, които са и организатори.
След като бе излъчена частта „Тутраканската епопея“ режисьорът и сценарист на филма Мария Цветкова каза, че самоковци трябва да се гордеят, че генерал Тодор Кантарджиев е роден в града и филмът би било добре да се излъчи и пред ученици. По думите ѝ той е един от славните бележити българи. Филмът е направен по идея на Цветкова. Тя каза, че целта е да се възстанови несправедливо потъпканата национална памет, да се покаже героизма на българските войници и офицери по време на Първата световна война, които наистина са прославили България. По думите ѝ българският войник е бил слабо въоръжен, но се е изправял срещу велики империи, които е побеждавал. Мария Цветкова каза, че те са побеждавали, защото са се сражавали за националния идеал – събирането на всички българи под обща държавна стряха в границите на българското етническо землище.
Кирил Стойков и Петър Чарийски, председател на самоковското сдружение „Гражданска инициатива за Самоков“ припомниха, че по тяхна идея ген. Тодор Кантарджиев е обявен за почетен гражданин на Самоков посмъртно. От сдружението искат в града да бъде издигнат паметник на генерала. Те са имали срещи с ръководството на Община Самоков и очакват тази идея да се реализира. В град Самоков има улица, носеща името на ген. Кантарджиев. Петър Чарийски каза, че предложението им е паметникът да бъде поставен около зала „Арена Самоков“. От страна на наследниците на ген. Тодор Кантарджиев също имат подкрепа. Самоковският генерал е имал къща, но днес тя не съществува. Има идея на това място да бъде поставена паметна плоча.
/МК/
Източник: БТА
България
РИОСВ-Пазарджик представи новите органи за управление на „Натура 2000“ на работна среща в Белово

Новите органи на управление екологичната мрежа „Натура 2000“ бяха представени на работна среща в гр. Белово. В нея участваха експерти от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Пазарджик, представители на областни и общински административни звена, собственици на земеделски земи в община Белово и ученици от Средно училище „Алексанър Иванов – Чапай“.
Темата на събитието „Натура 2000 – ползи за природата и хората в община Белово“ е повлияна от обявяването на защитена зона „Ниска Рила“ в края на месец април тази година. Част от територията на общината и близо 600 имота попадат в обхвата на защитената зона, обясниха експертите.
На срещата беше поставен акцент върху новите органи за управление на „Натура 2000“, създадени с последните изменения в Закона за биологичното разнообразие. Регионалните органи вече се представляват от директорите на РИОСВ, а към тях се създават комитети на заинтересованите страни, включващи представители на държавни и общински институции, научни и неправителствени организации, както и ползватели и собственици на земи в защитените зони. Комитетите ще участват активно в изготвянето, актуализацията и контрола върху изпълнението на плановете за управление на всяка зона.
Участниците в срещата обсъдиха още практически аспекти от управлението на защитените зони, възможности за финансиране чрез европейски програми, както и ползите от опазването на природата за местните общности като екотуризъм и биоземеделие.
„Натура 2000“ е общоевропейска екологична мрежа, чиято основна цел е дългосрочното опазване на най-ценните и застрашени видове и природни местообитания в Европа. Към момента мрежата в България включва 120 защитени зони за опазване на дивите птици и 233 защитени зони за опазване на природни местообитания, като някои от тях имат припокриващи се граници. Общата площ, покрита от „Натура 2000“, представлява близо 35 процента от територията на страната.
/МК/
Източник: БТА
-
Технологиипреди 1 седмица
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Културапреди 1 седмица
Васко Кеца на наградите на “БГ радио“: Младите да правят песни, които да се пеят 50 години
-
Икономикапреди 1 седмица
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Спортпреди 1 седмица
Венцеслав Стефанов: „В българския футбол трябва да играят българи“
-
Българияпреди 1 седмица
Министерството на външните работи предупреждава българите в Румъния за опасни метеорологични условия днес и утре
-
Икономикапреди 1 седмица
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич
-
Българияпреди 1 седмица
Очаква се ремонтът на Основно училище „Димитър Талев“ в Пловдив да бъде завършен до началото на новата учебна година
-
Политикапреди 1 седмица
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят