/БП/

Източник: БТА

Отворената от президента на Управлението за федерален резерв на САЩ Джером Пауъл възможност за намаляване на лихвените проценти даде днес известен тласък на европейските борси. След изявата му на конференцията на централните банки в Джаксън Хоул всички водещи индекси на Стария континент излязоха на положителна територия. Изявленията на Пауъл подкрепиха и нюйоркските фондови пазари, където водещият индекс Dow Jones Industrial достигна нови рекордни равнища.

Днес германският индекс DAX приключи търговията с ръст от 0,29 на сто до 24 363,09 пункта и завърши седмицата с минимално повишение. Въпреки това той остана под пиковата си стойност от 24 639 пункта, отбелязана през юли. MDAX се повиши с 1,05 на сто до 30 998,88 пункта. Ревизираните данни за брутния вътрешен продукт на Германия показаха, че най-голямата европейска икономика се е свила с 0,3 процента през второто тримесечие, което е по-рязък спад, отколкото предполагаха по-ранните данни. Това обаче не оказа сериозно влияние на пазарите. 

В Париж индексът CAC 40 се увеличи с 0,40 на сто до 7969,69 пункта. EuroStoxx 50 нарасна с 0,48 процента до 5488,23 пункта и приключи седмицата с ръст от 0,7 процента, приближавайки се към рекордното си равнище от 5568 пункта.

Извън еврозоната швейцарският SMI добави 0,19 процента до 12 264,85 пункта, като почти не реагира на речта на Пауъл. В Лондон FTSE 100 в хода на търговията достигна нов рекорд от 9357,51 пункта, но затвори с ограничено повишение от 0,13 на сто до 9321,40 пункта. За седмицата ръстът е 2,0 процента.

Пауъл подчерта, че обмисля промяна в паричната политика, за каквато отдавна настоява американският президент Доналд Тръмп.

„Очевидно Пауъл не се притеснява от намаляване на лихвения процент на следващото заседание през септември“, коментира икономистът на „Комерцбанк“ (Commerzbank) Кристоф Балц. Той уточни, че предпазливият тон на Пауъл е индикация за понижение от 0,25 процентни пункта – ход, който се очаква и от повечето анализатори.

Финансовите пазари вече са калкулирали голяма вероятност за първо намаляване на основната лихва на заседанието на Фед през септември и още едно до края на годината. Очакват се две малки стъпки от по 0,25 процентни пункта, но напоследък тези прогнози се охладиха след публикуването на някои икономически данни.

Източник: БТА

Канада ще отмени част от наложените по-рано ответни мита върху американски стоки от 1 септември, съобщи премиерът Марк Карни, цитиран от Си Ен Би Си. Решението е определено като жест на добра воля и стъпка към възобновяване на търговските преговори със САЩ.

През март Отава наложи 25-процентни мита върху широка гама американски продукти в отговор на въведените от Вашингтон същите по размер налози върху стомана и алуминий. Канада обаче ще запази 25-процентните мита върху американски автомобили, стомана и алуминий, уточни Карни по време на пресконференцията си.

„Докато работим активно със Съединените щати, нашият фокус остава върху стратегическите сектори“, посочи канадският премиер.

Решението е било предшествано от телефонен разговор между Карни и президента Доналд Тръмп – първи след неуспешните преговори преди крайния срок за нови мита на 1 август. От офиса на канадския премиер определиха разговора като „продуктивен и всеобхватен“, като двамата лидери са се договорили да се срещнат отново скоро.

Белият дом приветства съобщението. „Този ход от страна на Канада е дълго закъснял. Очакваме да продължим дискусиите по търговските и националните въпроси“, коментира американски правителствен представител.

Решението бележи промяна в подхода на Отава, след като Канада бе сред малкото държави, които бързо отвърнаха на американския протекционизъм – нещо, което дразнеше Тръмп и министъра на търговията Хауърд Лътник.

Първият пакет ответни мита, въведен през март, наложи 25-процентна ставка върху американски стоки за около 30 милиарда канадски долара (21,7 милиарда щатски долара), включително портокалов сок, вино, облекло и мотоциклети.

Втората вълна бе отговор на митата върху вноса на стомана и алуминий, наложени от Тръмп. Тогавашният премиер Джъстин Трюдо въведе мита върху американски метални изделия и други потребителски стоки, засягайки внос за около 30 милиарда канадски долара годишно. Те бяха въведени малко преди Карни да поеме поста.

Самият Карни спечели изборите с обещание за твърд подход, който да причини „максимална болка“ на Вашингтон, и по време на кампанията си отвърна на митата върху автомобилите, наложени от Тръмп, с аналогични мерки срещу американски коли. Като премиер обаче заема по-умерена позиция към ответните мита в сравнение с Трюдо. 

 Очаква се решението на Канада да бъде обсъдено в рамките на предстоящия преглед на Споразумението САЩ–Мексико–Канада (USMCA), договорено по време на първия мандат на Тръмп , който се очаква да започне в идните месеци. 

Източник: БТА