„На карта е поставена самата съдба на Молдова и заедно имаме задължението да защитим нашия мир и шанса ни за по-добро бъдеще“. Това заяви президентът на Молдова Мая Санду, цитирана от местни медии, в началото на предизборната кампания за парламентарните избори на 28 септември.

Общо 23 политически субекта са регистрирани в надпреварата – 15 партии, четири коалиции и четирима независими кандидати.

Централната избирателна комисия не допусна до участие няколко партии с мотив, че са свързани с Русия и с молдовския олигарх Илан Шор, който бе осъден задочно през 2023 г. на 15 години затвор по дело, наречено „кражбата на века“, във връзка с изчезването на 1 млрд. долара от банките на Молдова през 2014 г. Към онзи момент сумата се е равнявала на 12 процента от брутния вътрешен продукт на страната.

Партия „Шор“ бе обявена за противоконституционна през 2023 г., а излъчените от нея народни представители останаха като независими в 101-местния парламент.

През юли т.г. на конгрес в Москва на новата политическа формация на Илан Шор – блока „Победа“, той заяви, че „единственото спасение“ за Молдова е обединение с Руската федерация, съобщи румънската телевизия Диджи 24. 

Блокът „Победа“, както и други партии, свързани с Илан Шор, намерил убежище в Москва, не бяха допуснати до участие в парламентарните избори на 28 септември.

ИЗБОРИТЕ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА МОЛДОВА

Изборите са решаващи за геополитическата ориентация на Република Молдова и ще консолидират европейския път на страната или ще я закотвят в сферата на влияние на Кремъл, предупреди политическият коментатор Йон Табърца, цитиран от Радио Кишинев.

„След тези избори Република Молдова има шанс да направи решаваща крачка към интегрирането си в Европейския съюз. В същото време можем да се откъснем от постсъветското си минало и да напуснем сивата зона на геополитиката, контролирана от Руската федерация. Или, напротив, можем да се отдалечим за неопределен период от нашата европейска мечта и да останем в тази сива зона на геополитиката, където Руската федерация оказва злонамерено влияние върху политическите, икономическите и социалните процеси в Република Молдова“, заяви Йон Табърца.

Според бившия министър на правосъдието Александру Тънасе, в изборите е заложен и въпросът за сигурността в страната. 

„В допълнение към политиките, които насърчават властта, трябва да бъдат решени и въпросите, свързани с националната сигурност. В този смисъл политическата ориентация на молдовския парламент ще има решаващо влияние върху инструментите за сигурност, до които ще има достъп. Ако имаме проевропейско правителство, европейските държави ще бъдат тези, които ще гарантират националната сигурност на Република Молдова. Ако имаме проруско правителство, ще станем много уязвими в това отношение и бихме могли да се превърнем в лесна плячка за експанзионистките проекти на Путин в този регион на Европа“, заяви Александру Тънасе, цитиран от Радио Кишинев.

КАКВО ПОКАЗВАТ СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

Според анкета от края на август на социологическата агенция iData две партии и две коалиции ще преминат изборния праг за представителство в новия парламент, който за партиите е 5 процента, а за коалициите – 7 на сто.

В социологическото проучване управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността (PAS) събира 33,8 процента от потенциалните гласове, а на второ място е опозиционният Патриотичен блок, съставен от четири проруски партии, с 27,5 процента. 

Блокът „Алтернатива“, в който водещите фигури са кметът на Кишинев Йон Чебан, бившият министър-председател Йон Кику, бившият кандидат за президент Александър Стояногло и политикът и историк Марк Ткачук, получава 11,3 процента от потенциалните гласове. 

„Нашата партия“ на бившия кмет на втория по големина град в Модлова Белци (Бълци на румънски език) Ренато Усатъй събира 9,2 на сто. Останалите участници в надпреварата не биха преминали изборния праг, според проучването.

КУПУВАНЕ НА ГЛАСОВЕ 

Кампанията започна с призив на президента Мая Санду за „осъзнаване на отговорността“ и „действия в защита на националния интерес“. Санду, която подкрепя управляващата Партия на действието и солидарността, призова гражданите да сигнализират на властите за случаи на купуване на гласове и предупреди избирателите да бъдат особено внимателни с дезинформацията.

В подкаст на независимия журналист Николае Кику Мая Санду каза, че Руската федерация е заделила около 100 млн. долара, за да повлияе на изборите с цел сформиране на проруско мнозинство в парламента. 

По думите й миналата година Русия е насочила около 200 млн. долара, за да опита да промени резултата от президентските избори (на които тя бе преизбрана) и референдума за това дали присъединяването към ЕС да бъде записано като стратегическа цел в конституцията на страната.

„Русия продължава да отпуска значителни средства, за да повлияе на изборния процес в Република Молдова“, заяви в телевизионно предаване началникът на Генералния инспекторат на полицията Виорел Чернъуцяну, цитиран от информационния сайт Щири.мд. По думите му сумите за купуване на гласове са скочили трикратно.

Чернъуцяну посочи, че докато миналата година са се давали по 5000 рубли (100 лв.) за избирател, сега става дума за 15 000 рубли (300 лв. или 3000 молдовски леи).

Президентът Мая Санду, цитирана в местните медии, заяви, че целта на Москва е да бъде съставено проруско мнозинство в парламента.

„Проруско мнозинство би означавало, че страната ни ще бъде използвана в интерес на Кремъл, а не на молдовците. Най-голямата опасност е за нашата сигурност. Ако Русия получи контрол над правителството в Кишинев, Молдова ще бъде използвана срещу Украйна, а това ще създаде сериозни рискове за молдовците“, заяви Санду, цитирана от радио Кишинев. 

Политическият коментатор Николае Негру предупреди, че едно проруско правителство в Кишинев може да доведе сепаратистки войски от отцепилото се през 1992 г. Приднестровие, където в момента Русия поддържа контингент от около 1500 войници. Другите изредени от коментатора рискове са федерализация на Молдова и отмяна на Споразумението за асоцииране с Европейския съюз.

„Никой да не мисли, че това не може да се случи (…). Рискът е голям, защото Русия разчита на възстановяването на империята си, виждаме какво прави в Украйна и никой не трябва да мисли, че няма да ни атакува или да унищожи Кишинев“, заяви Николае Негру, цитиран от Радио Кишинев.

Парламентарните избори на 28 септември са най-важните през последните години, но и едни от най-уязвимите, предупреди Полина Панаинте, секретар на Гражданската коалиция за свободни и честни избори (CALC). В интервю за независимата новинарска агенция IPN експертът каза, че сред най-големите заплахи за честността на изборите са купуването на гласове, манипулирането на информацията и външната намеса.

ПАРТИЯТА НА ДЕЙСТВИЕТО И СОЛИДАРНОСТТА ОБЕЩАВА ДА ВКАРА МОЛДОВА В ЕС

Управляващата Партия на действието и солидарността, която спечели абсолютно мнозинство на предишните избори (62 мандата), започна кампанията си на 29 август с посланието, че в новия мандат ще вкара Република Молдова в ЕС.

Молдова получи статут на кандидат за членство през 2022 г., а през 2024 г. официално започна преговорите по присъединяване заедно с Украйна. Страната се надява да стане член на съюза до 2030 г.

Мнозинството молдовци подкрепят евроинтеграцията – около 60 процента от населението, според последните проучвания. Немалка част обаче се обявява за сближаване с Русия и Евразийския съюз, показват данните от проучване през юни на социологическата агенция iData.

Докато 61,4 процента от молдовците са за членство в ЕС, 38,1 на сто се обявяват за сближаване с Русия и страните от Евразийския съюз.

Непосредствено преди началото на предизборната кампания, на 34-та годишнина от обявяването на молдовската декларация за независимост от бившата СССР, германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон и полският премиер Доналд Туск посетиха Молдова в знак на подкрепа за проевропейското правителство, предаде ДПА.

Тримата европейски лидери увериха Република Молдова в своята подкрепа по пътя ѝ към членство в ЕС и осъдиха руските опити за дестабилизация.

Преди броени дни ЕС отпусна допълнителни 18,9 милиона евро финансова помощ на Кишинев по Механизма за реформи и икономически растеж като признание за изпълнението на допълнителни реформи, а Брюксел призова европейската и молдовската бизнес общност да инвестират в икономиката на страната, предаде държавната новинарска агенция МОЛДПРЕС.

Допълнителните средства се добавят към 270-те млн. евро, вече изплатени през 2025 г. Общо се очаква Молдова да се възползва от до 1,9 милиарда евро чрез Механизма за реформи и икономически растеж през периода 2025-2027 г., отбелязва МОЛДПРЕС.

На този фон управляващата Партия на действието и солидарността обещава удвояване на доходите на населението и развитие на икономиката чрез увеличение на износа на стоки и услуги. 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКИТЕ С РУСИЯ

„Ние сме за възстановяване на стратегическите връзки с Русия. Искаме мир, не война. Нашият блок ще сложи край на прокарването на чужди интереси и на интересите на НАТО в Молдова“. Това заяви бившият президент на Молдова Игор Додон на пресконференция, на която през юли представи съюза от четири партии, наречен Патриотичен блок. В него влизат Партията на социалистите в Република Молдова на Додон, партия „Сърцето на Молдова“ на Ирина Влах, партия „Бъдеще за Молдова“ на бившия министър-председател Василе Тарлев (2001-2008) и Комунистическата партия на бившия президент Владимир Воронин.

Опозиционният блок стартира предизборната си кампания в манастира Каприана, съобщи молдовската секция на Свободна Европа. Във встъпителните си речи лидерите на опозиционната коалиция заявиха, че целта им на парламентарните избори е да победят, „да освободят страната от режима на PAS“ (управляващата Партия на действието и солидарността – бел. прев.) и да върнат „доверието на хората в Молдова“.

Сред обещанията, дадени пред стените на манастира Каприана, са изгодно споразумение с Русия за доставка на природен газ, развитие на селата и градовете, реформа на банковата система, приоритетен достъп на местните производители до обществени поръчки и подкрепа за селското стопанство, информира Свободна Европа.

Една от лидерките на опозиционния блок – Ирина Влах (председателка на партия „Сърцето на Молдова“) е бившата ръководителка на автономния район Гагаузия, която е включена в санкционния списък на Канада заради действия, целящи дестабилизация на Република Молдова, припомнят Молдпрес и Свободна Европа.

АЛТЕРНАТИВЕН ПЪТ КЪМ ЕС?

Предизборният блок „Алтернатива“, който също има шанс да влезе в парламента според проучванията, е сформиран от кмета на Кишинев Йон Чебан, лидер на партия „Национално алтернативно движение“, бившия министър-председател Йон Кику, лидер на Партията за развитие и укрепване на Молдова, бившия главен прокурор и кандидат за президент Александър Стояногло и бившия президентски съветник, историк, археолог и антрополог Марк Ткачук. Според проучването на iData тази коалиция събира 11,3 процента от потенциалните гласове.

Коалицията „Алтернатива“ се обявява за европейска интеграция, но миналото на нейните лидери предизвиква известни съмнения в това отношение, отбелязва Свободна Европа. 

„Алтернатива“ се опитва да се конкурира с управляващата Партия на действието и солидарността за ориентираните към ЕС избиратели, но получи тежък удар на Деня на независимостта – 27 август, когато лидерите на основните европейски сили бяха в Кишинев и показаха ясно на кого залага ЕС, а именно на съюзниците на президента Мая Санду, пише Свободна Европа.

Същевременно през юли т.г. румънските власти наложиха на кмета на Кишинев Йон Чебан петгодишна забрана за влизане на територията на страната, а оттам и в Шенгенското пространство, от съображения, касаещи националната сигурност. Същите мерки бяха обявени и спрямо бившия молдовски министър-председател Василе Тарлев и журналистката Наталия Морари. Румънският външен министър Оана Цою уточни, че румънските власти са документирали напоследък „сложни връзки“ на тези лица с Русия. 

Йон Чебан отхвърля тези твърдения и посочва, че решението е политическо. Въпреки забраната за влизане в Шенгенското пространство, той бе неотдавна в Рим за среща със сънародници в рамките на предизборната кампания.

Бившият кандидат за президент Александър Стояногло, който е родом от Гагаузия и има румънско гражданство, пък бе подкрепен на президентските избори миналата година от Партията на социалистите в Република Молдова и бе възприеман като „проруски кандидат“.

57-годишният Стояногло застъпва линията на едновременен стремеж за присъединяване към ЕС и за поддържане на добри икономически отношения с Русия. 

Сега лидерите на коалиция „Алтернатива“ казват, че искат да построят „Европа тук, вкъщи“ и се обявяват за прагматични отношения с Русия, обобщава молдовската секция на Свободна Европа.

БАЛАНС МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

Четвъртата партия, която би влязла в парламента според проучванията, е извънпарламентарната „Наша партия“ на Ренато Усатъй, който бе два мандата кмет на втория по големина молдовски град Белци (Бълци – на румънски език).

„Нашата партия“ се застъпва за външна политика, балансирана между Изтока и Запада. Според „Нашата партия“ геополитиката не е от първостепенно значение за Република Молдова днес, а по-скоро трябва да се решат проблемите на страната и нейните граждани, се посочва на официалния й сайт.

Партията стартира предизборната си кампания от село Редиул Маре в района Дондушени, съобщава Свободна Европа.

Лидерът Ренато Усатъй каза, че има готови за парламента 29 законопроекта, сред които са забрана за продажба на земеделска земя на чуждестранни граждани, отпадане на ДДС за природния газ и увеличение на наказанията за корупция.

–––––––

БТА ще има специален пратеник за отразяването на парламентарните избори в Република Молдова на 28 септември 2025 г.

Източник: БТА

/АГ/

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, също както руският президент Владимир Путин, би искал Европа да бъде разединена, затова европейците трябва да се сплотят още повече. Това заявява бившият председател на Европейската комисия (2014-2019 г.) Жан-Клод Юнкер в интервю за водещо белгийско издание.

Мисля, че Тръмп наистина вярва в твърдението, че съществуването на ЕС е против интересите на САЩ. Тръмп не познава Европа достатъчно. От историческа гледна точка САЩ насърчават европейското обединение. Президентът Тръмп не е наясно с европейската система от институции, също както много европейци не разбират начина на приемане на общите решения в ЕС, допълва Юнкер, който днес е нещатен съветник на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Би било лесно да кажа, че постигнатото търговско споразумение със САЩ можеше да бъде по-добро, но не критикувам моите приемници на ръководния пост в ЕК, посочва той. По неговите думи комисията е била поставена под натиск от някои европейски страни да приключи по-бързо преговорите с Вашингтон, за да се избегнат по-тежки последици. Според него Тръмп е бил наясно с това и се е възползвал от разединението в ЕС по този въпрос.

Не мисля, че бяхме наивни да се опитаме да установим по-добри отношения с Русия. С президента Путин се виждахме многократно и дори бих казал, че станахме приятели. Не можех да си представя, че Русия ще нахлуе в Украйна. В навечерието на войната изнесох лекция, в която казах, че Путин никога не би посегнал на Украйна. Добре, че на тази лекция не присъстваха международни медии, допълва Юнкер.

По неговите думи е необходимо един ден Европа и Русия да имат обща система за сигурност. Според него постигането на мир в Украйна е в ръцете на Русия, но все още този момент е далеч.

Юнкер си спомня, че още при първото си посещение в Овалния кабинет тогавашният президентът на САЩ Бил Клинтън е настоял Европа да прави повече в областта на отбраната. Този призив след това е бил продължен от президентите Джордж Буш-младши и Барак Обама. При Тръмп тонът се промени и това създаде усещането, че е първият, който поставя този въпрос, пояснява Юнкер.

В европейското общество имаше неразбиране, защо да се превъоръжаваме, след като берем плодовете на мира след събитията от 90-те години на миналия век. Беше пълно с демонстрации срещу увеличението на военните разходи, но сега мисленето се промени, отчита той.

По неговите думи на Европа често ѝ липсва търпението за постигане на големи и дългосрочни цели. Ако искаме занапред думата ни да се чува в международните отношения, трябва да си наложим дисциплина на изказванията. По този въпрос сякаш още тъкмо излизаме от пубертета, обобщава Юнкер.

Източник: БТА