Преди три десетилетия чуждестранните студенти в Харвардския университет са представлявали едва 11% от общия брой студенти. Днес те са 26%.

Подобно на други престижни американски образователни институции, Харвард от години се възползва от световната си слава, за да привлече най-добрите студенти. Сега нарасналият международен прием прави висшите училища уязвими от новата вълна от атаки от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, който започна да използва контрола си върху границите на страната за оказване на натиск за промяна на американското висше образование.

Най-скорошният удар на Тръмп срещу Харвард е с широкообхватен федерален закон и цели да забрани на чуждестранни студенти да влизат в страната за обучение в Харвард. Тръмповата прокламация е само за Харвард, а снощи федерален съдия я блокира временно.

Но наредбата на Тръмп представлява заплаха и за други университети, които администрацията му е нарочила като огнища на либерализъм, нуждаещи се от реформи. Тя разтърсва кампуси под федерален надзор, включително Колумбийския университет, където 40% от студентите са чуждестранни.

На фона на засилените проверки на нови студентски визи от миналата седмица от страна на администрацията на Тръмп, група преподаватели и възпитаници на Колумбийския университет изразиха опасения относно съсредоточените у Тръмп правомощия за контрол.

„Колумбийският университет е изложен изключително много на този риск от „драсване на писалката“, беше написано в бюлетина на „Станд Колумбия Сосайъти“ (Stand Columbia Society).

Граждани на други държави представляват около 6% от всички студенти в САЩ, но в контекста на осемте университета от Бръшляновата лига те са 27%, сочи анализ на АП на данни на Министерството на образованието. Най-голяма е концентрацията в Колумбийския университет, където чуждестранните студенти представляват 40%, следван от Харвард и Корнел с около 25%. Университетът Браун е с най-малък дял на международни студенти – 20%.

В други частни университети, които подбират стриктно студентите си, се наблюдават подобни тенденции, включително в Североизточния университет и Нюйоркския университет, във всеки от които приемът на чужденци се е удвоил между 2013 и 2023 г.

Ръстът в обществените университети е по-нисък, но дори в 50-те най-елитни държавни висши училища чуждестранните студенти са около 11% от студентите.

С увеличаването на средната класа в други държави все повече семейства могат да си позволят курсовете за подготовка за изпити и консултации за прием и шанс за място в Бръшляновата лига, каза Раджика Бандари, която ръководи фирма за консултантски услуги в областта на висшето образование.

„Брандът на Бръшляновата лига е много силен в чужбина, особено в страни като Индия и Китай, където семействата са много добре запознати с най-добрите учебни заведения в САЩ и други конкурентни страни“, каза Бандари в имейл.

Тя посочи, че през последните две десетилетия университетите в САЩ все повече осъзнават ползите от международния обмен, гледайки на него като ключов източник на доходи, който субсидира американските студенти и поддържа приема на студенти в областта на STEM – наука, технологии, инженерство и математика.

Американските университети са с отворени врати за чуждестранни студенти от десетилетия, но броят им се увеличава около 2008 г., когато все повече китайски студенти започват да посещават американски университети.

Това беше част от „златната треска“ във висшето образование, посочи Уилям Бръстийн, който е работил по международното разширяване на няколко университета.

„Независимо дали частен, или държавен университет, трябваше да сте начело, за да можете да заявите, че сте най-глобалният университет“, каза Бръстийн, който е бил начело на усилията на Щатския университет на Охайо и Университета на Западна Вирджиния.

Според него надпреварата е била обусловена отчасти от икономически причини. Чуждестранните студенти обикновено нямат право на финансова помощ, а в някои училища плащат много по-висока такса за обучение от американските си колеги. Университетите също така взимат предвид глобални класации, които дават предимство на учебните заведения с повече чуждестранни кадри, както студенти, така и преподаватели и изследователи.

Някои по-богати университети, включително Харвард, предлагат финансова помощ и на чуждестранни студенти.

Но студентите, които постъпват в американските университети на върха на класациите, често разполагат със средства, за да плащат по-високи такси за обучение, каза Бръстийн. Това допълнително стимулира приема на повече чуждестранни студенти, тъй като по този начин се заделят повече средства за стипендии на американските студенти, посочи още той.

Все пак приемът на чуждестранни студенти не е нараснал поравно във всички видове висши учебни заведения. Държавните университети често са подложени на натиск от страна на щатските законодатели да ограничат приема на чужденци и да имат повече свободни места за жители на щата. Частните университети не са подложени на този натиск и много от тях активно набираха чуждестранни студенти, докато броят на американските студенти остана непроменен. От десетилетия насам броят на американските студенти, които учат в университет, не се е променил особено, а някои от тях са се отказали от това продължаващо образование заради нарастващи разходи и студентски дългове.

Поддръжниците на международния обмен казват, че чуждестранните студенти допринасят с милиарди долари за икономиката на САЩ и много от тях продължават да подпомагат технологичната индустрия на страната и други области, нуждаещи се от квалифицирани работници. Повечето чуждестранни студенти учат в STEM направления.

В Бръшляновата лига международният ръст се дължи най-вече на обучаващите се на ниво магистър и доктор, докато увеличението в бакалавърските програми е по-скромно. Повече от половината от специализантите в Училището по дизайн и Училището по правителствени науки към Харвард са чужденци, като същото важи и за пет от специализираните училища на Колумбия.

От 2013 г. до 2023 г. броят на чуждестранните студенти, учещи за бакалавър в Харвард, се е увеличил с около 100 души, докато броят на студентите за придобиване на последващи образователни степени е нараснал с близо 2000 души. Част от този ръст може да се обясни с нарастващата световна конкуренция на ниво висше образование, каза Уилям Кърби, историк в Харвард, който е писал трудове за еволюцията на висшето образование.

„Ако не набирате най-добрите студенти в международен план за най-важните си магистърски и докторски програми, особено в областта на науката и инженерството, тогава няма да сте конкурентоспособни“, каза Кърби.

Бръшляновата лига е успяла да изпревари другите висши училища до голяма степен заради репутацията си, заяви Бръстийн. Той си спомня за пътувания до Китай и Индия, където е разговарял със семейства, които са можели да изброят позицията на всяко училище от Бръшляновата лига в световните класации.

„Това беше златният телец за тези семейства. Те наистина си мислеха: „Ако успеем да влезем в тези училища, остатъкът от живота ни ще върви по вода“, каза той.

Миналата седмица Тръмп заяви, че според него Харвард трябва да ограничи броя на чуждестранните си студенти до около 15%.

„Имаме хора, които искат да учат в Харвард и други училища, а не могат да влязат, защото там има чуждестранни студенти“, каза Тръмп на пресконференция.

Университетът нарече скорошното действие на Тръмп, с което се забранява влизането в страната за следване в Харвард, „поредната незаконна репресивна мярка, предприета от администрацията, в нарушение на правата на Харвард по (силата на) Първата поправка“.

В съдебно дело, оспорващо предишния опит на администрацията на Тръмп да блокира чуждестранни студенти в Харвард, университетът заяви, че броят на чуждестранните му студенти е в резултат от „усърден и (продължил) десетилетия проект“ за привличане на най-квалифицираните чуждестранни студенти. Загубата на достъп до студентски визи мигновено би навредила на мисията и репутацията на училището, посочиха от Харвард.

„В нашата взаимосвързана световна икономика университет, който не може да приветства студенти от всички краища на света, е в неизгодно конкурентно положение“, заяви висшето училище.

(БТА)

(Превод от английски език: Петя Димитрова)

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Ветерани се събраха в Нормандия, за да отбележат 81-ата годишнина от Десанта в Нормандия – ключов момент от Втората световна война, който в крайна сметка води до падането на Третия райх, предаде Асошиейтед прес.

По крайбрежието и край плажовете, на които се извършва Десантът, десетки хиляди зрители присъстваха на отбелязването на годишнината, в чиято програма бяха включени скокове с парашут, прелитания на самолети, възпоменателни церемонии, паради и исторически възстановки.

Много от посетителите бяха дошли, за да приветстват все по намаляващия брой живи ветерани, повечето от които вече са на по над 95 години. Всички заедно почетоха паметта на хилядите загинали.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет също почети годишнината от Десанта, в който американските войници изиграват водеща роля. Церемонията с негово участие се състоя на американското военно гробище в село Колвил сюр Мер близо до морския бряг.

На 6 юни 1944 г. по крайбрежието на окупираната от нацистите Франция е извършен десант, при който е задействана най-голямата в историята армада от кораби, войници, самолети и военни машини, а целта е да бъде пробита хитлеристката отбрана в Западна Европа и да бъде открит нов фронт. Общо 4414 съюзнически войници са убити в деня на началото на операцията.

В последвалата битка за Нормандия са убити 73 000 и ранени 153 000 души от съюзническите сили. В битката – и особено при съюзническите бомбардировки над френски села и градове, загиват около 20 000 френски цивилни между юни и август 1944 г.

Точният брой на германските жертви не е известен, но според оценки на историци само в Десанта в Нормандия са убити, ранени или изчезнали между 4000 и 9000 души.

„Героизмът, честта и саможертвата на съюзническите сили в „Деня Д“ ще отекват завинаги във Въоръжените сили на САЩ и сред нашите съюзници и партньори в Европа“, заяви генерал-лейтенант Джейсън Т. Хайндс, заместник-командир на Военновъздушните сили на САЩ в Европа и Африка.

„Затова нека си спомним за тези, които летяха и паднаха. Нека почетем тези, които оцеляха и се завърнаха у дома, за да изградят един по-добър свят. И нека направим така, че тяхната саможертва не е била напразна, като посрещаме днешните предизвикателства със същата решителност, същото съзнание за целта и същата отдаденост на свободата“, каза генерал-лейтенант Хайндс.

На Деня Д в Нормандия дебаркират близо 160 000 съюзнически войници.

От тях 73 000 са от Съединените щати, а 83 000 – от Великобритания и Канада. Участват и въоръжени сили от няколко други държави, включително френски войски, командвани от генерал Шарл де Гол. Съюзниците се изправят срещу около 50 000 германски войници.

Повече от 2 милиона съюзнически войници, моряци, пилоти, медици и хора на други длъжности от около десетина държави участват в операция „Оверлорд“ – битката, започнала с Десанта в Нормандия, за освобождение на Западна Франция от окупацията на нацистите.

Източник: БТА