Санджин Биканич от Bain отбелязва, че ефективното внедряване на AI се оказва по-скъпо в сравнение с други видове цифрови технологии, тъй като изисква компаниите да организират своите данни и да настройват моделите. Големите фирми имат допълнителното предимство на по-обемни набори от данни, които могат да използват за усъвършенстване на изгражданите AI системи.

Не само технологиите, но и политиката правят настоящия момент още по-благоприятен за големите компании. Макар много от митата, въведени от Тръм, сега да са обект на правни спорове, онези, които остават в сила, ще нанесат сериозен удар върху продажбите и печалбите на бизнеса. Големите компании обаче обикновено са по-устойчиви на подобни сътресения. Сред американските публични компании онези, които попадат в най-горния квинтил по приходи, имат по-високи оперативни маржове, по-здрава пропорция между дълг и оперативна печалба (преди амортизация), както и значително по-големи парични резерви.

Това означава, че при икономически спад са по-малко склонни да изпаднат във финансова криза. Освен това са способни да се възстановят по-бързо – както се случи след пандемията от ковид-19. Анализирахме рентабилността на американските публични компании, измерена чрез възвръщаемостта на вложения капитал, в девет нефинансови сектора преди и след пандемията. В седем от деветте сектора най-големите компании – тези в най-горния квинтил по приходи – са били средно по-рентабилни през 2023 и 2024 г., отколкото през 2018 и 2019 г. За сметка на това най-малките компании, които са в най-долния квинтил, са станали по-малко рентабилни в същия брой сектори.

Големият мащаб обикновено носи и по-висока устойчивост на веригите за доставки – не по-малко важна по време на търговска война, отколкото беше по време на пандемията. „По време на пандемията постоянно ми се обаждаха собственици на малки и средни предприятия, които казваха, че не могат да осигурят капацитет за превоз. Големите компании, общо взето, бяха в началото на опашката“, казва Филип Дамас от Drewry, консултантска фирма в областта на корабоплаването. Това приоритизиране има огромно значение, когато компаниите бързат да внасят стоки в Америка преди въвеждането на нови мита.

Източник: Капитал

Самият Тръмп заяви, че „дори не мисли за Илън“, след което добави по CNN: „Беднякът има проблем…Предполагам, че няма да му говоря известно време, но му желая добро“.

Президентът прекара петък преди обяд в изтъкване на постиженията на администрацията си в областта на икономиката след неубедителните данни за работните места и призова Федералния резерв да намали лихвените проценти.

Технологичните лидери, които подкрепиха администрацията с надеждата, че тя ще постави началото на ера на намаляване на данъците и дерегулация, се надпреварваха да овладяват спора, но с ограничен успех.

„Илън не приема обаждания от никого“, заяви пред Financial Times един от финансистите от Силициевата долина и голям дарител на републиканските кандидати. „Не и от хора, които са инвестирали милиарди в неговите компании…Долината е изгубила душата си.“

Съобщенията за помирителен телефонен разговор между двамата бяха отхвърлени от Белия дом
Източник:
Reuters

Източник: Капитал

Инвеститорите посрещнаха новината с одобрение: фючърсните контракти върху индекса S&P 500 на САЩ скочиха с 1.5%. Финансовите пазари нееднократно наказваха Тръмп за неговата безразсъдност. На 9 април, след рязък скок на доходността по държавните облигации, Тръмп беше убеден да отложи най-високите мита от „Деня на освобождението“ до 9 юли. Китайските реципрочни мита, които достигнаха 125%, също бяха намалени за срок от 90 дни след преговори в Женева. Но дори след тези отстъпки, остатъчното мито от 10% остана в сила за почти всички търговски партньори на Америка, а митата, свързани с фентанила, продължиха да важат за Канада, Китай и Мексико.

Съпротивата на съда

Инвеститорите се надяваха, че тяхното неодобрение ще възпре президента на САЩ. Но повечето от тях не предполагаха, че Доналд Тръмп ще срещне и съпротива от страна на съдилищата. Неговите заповеди за налагане на митата върху фентанила и реципрочните мита се позоваваха на закон от 1977 г., наречен Закона за международните икономически правомощия при извънредни ситуации (International Emergency Economic Powers Act – IEEPA). Този акт има корени в Закона за търговия с врага от 1917 г., приет, след като Америка се включва в Първата световна война, който дава възможност на президента да се намесва в международни икономически транзакции при национални извънредни положения. Тръмп обяви както кризата с фентанила, така и трайните търговски дефицити на САЩ за такива извънредни ситуации.

Обикновено съдилищата проявяват снизходителност към президента по въпросите на външната политика и националната сигурност. Но тази снизходителност не е валидна, когато става въпрос за прилагане на ограничения върху президентските правомощия, изрично посочени от Конгреса, аргументира се съдът.

Законът изисква, наред с други условия, предприетите мерки да „се отнасят до“ обявеното извънредно положение. Администрацията призна, че митата за фентанила са били опит за оказване на натиск върху въпросните държави, така че те да бъдат принудени да променят поведението си. Но справянето с даден проблем, заяви съдът, изисква по-пряка връзка.

Източник: Капитал