Американският президент Доналд Тръмп заяви, че американски сухопътни сили няма да бъдат разполагани в Украйна като част от гаранциите за сигурност, които САЩ и техните съюзници от НАТО обещаха да предложат на Киев. Това се превърна в една от основните теми в американския и британския печат.

Тръмп обеща, че американски сухопътни сили няма да бъдат разполагани в Украйна, но не предостави почти никаква друга информация за мащаба на американските гаранции за сигурност, докато настоява за прекратяване на войната на Русия срещу нейния съсед, съобщи „Политико“.

„Имате моята гаранция, аз съм президент“, заяви Тръмп в ефира на Фокс Нюз, когато го попитаха какви гаранции има, че американски войски няма да навлизат в страната, за да я защитават от ново руско нахлуване. Същевременно има място за военно участие на САЩ, което не изисква американски войски в Украйна, включително въздушна поддръжка или небойни роли.  Тръмп подчерта, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, но че  Украйна ще получи гаранции за сигурност, които „на първо място ще предостави“ Европа. Президентът допълни, че „няколко държави“ – включително Франция, Германия и Великобритания – искат да имат „войници на земята“.  По време на среща на високо равнище в Аляска в петък руският президент Владимир Путин изрази отвореност към гаранциите за сигурност, но подробностите около тези гаранции за сигурност биха могли да се превърнат в спънка към мира, отбелязва „Политико“.

Говорейки сутринта след срещите в Белия дом с украинския президент и европейските лидери, американският президент заяви, че американските сили биха могли да помогнат на съюзниците на Украйна да възпрат бъдещи руски атаки, пише „Файненшъл Таймс“.

„Що се отнася до сигурността, европейците са готови да изпратят хора на място. Готови сме да им помогнем с неща… Вероятно говорим за по въздух, защото никой няма такива неща, каквито ние имаме“, добави той. Въпросът за гаранциите за сигурност за Украйна е един от няколкото, които остават нерешени след срещата на високо равнище в Белия дом и срещата между Тръмп и Путин в Аляска, отбелязва изданието.  Тръмп също така заяви, че САЩ организират двустранна среща между Путин и украинския президент Володимир Зеленски, за да обсъдят прекратяването на конфликта, въпреки че Кремъл все още не е дал публично съгласие за подобна среща.

Вестник „Ю Ес Тудей“ цитира говорителката на Белия дом Карълайн Левит, която потвърди, че Тръмп е против участието на американски войски в мироопазващите операции в Украйна: „Президентът категорично заяви, че американски войски няма да бъдат на място в Украйна, но със сигурност можем да помогнем в координацията и евентуално да предоставим други средства за гаранции за сигурност на нашите европейски съюзници“.

Това оставя отворена възможността европейските страни да се споразумеят като част от мирно споразумение с Русия да разполагат войски в Украйна с потенциалната американската въздушна подкрепа, отбелязва „Ню Йорк Таймс“. Лидерите на Великобритания, Франция и Германия се срещнаха, за да обсъдят ролята си в следвоенна Украйна. Украински представители твърдят, че само обвързващо споразумение, което би задължило съюзниците да защитават страната, би могло да възпре Русия от повторно нахлуване в Украйна. Русия обаче категорично отхвърля идеята за разполагане на международни сили в Украйна, което предполага, че мирното споразумение остава далеч, дори след извънредна среща в Белия дом.

Вестник „Хил“ се съсредоточава върху вътрешнополитическите фактори в САЩ,  довели до позициите на Тръмп. Неговите съюзници от Републиканската партия му оказват натиск, изтъквайки неговите предизборни обещания да не замесва страната в продължителни конфликти или „вечни войни“.

„Трябва да разгледам какви биха били отговорностите. Не искаме поредната война. Народът няма да разбере това след 20 години войни в Близкия изток. Не искаме да се случи нещо, заради което да се налага да се бием и да губим още животи“, заяви  сенаторът от Алабама (републиканец) Томи Тъбървил пред репортери в Капитолия.  „Отсега ви казвам, че американският народ няма да се съгласи на нещо подобно. Жителите на Алабама определено биха били против. Нямаме апетит за война или наши войски на място… Знам, че президентът Тръмп се опитва да направи правилното нещо, но европейците трябва да поемат отговорност за това“, допълни сенаторът, който според „Хил“ е един от влиятелните поддръжници на американския президент.  

Европейските лидери се завърнаха успокоени от Белия дом, след като получиха обещания за роля на САЩ в осигуряването на мирно споразумение с Русия, отбелязва „Вашингтон пост“.  Предложенията включват САЩ да подкрепят европейските сили с ключови способности, в които те изостават, като разузнавателни данни, сателитно наблюдение или въздушна мощ, но също така и с политически сигнали за подкрепа, за да възпрат Русия от конфронтация. Гаранциите няма да дойдат официално под знамето на НАТО, а от т.нар. Коалиция на желаещите.

„Вашингтон пост“ обаче отбелязва, че би имало проблеми при прилагането на подобно решение, цитирайки експерти. Така Татяна Становая, старши сътрудник в Центъра „Карнеги“ за Русия,  изрази съмнение, че западните държави могат да предоставят достатъчно добри гаранции за Украйна, които няма да бъдат отхвърлени от Москва. „Самата идея доминиращата страна на бойното поле да се съгласява с гаранции за ненападение срещу своя противник е вътрешно противоречива. Реални гаранции не могат да съществуват: те биха предполагали готовност за пряка военна конфронтация с ядрена Русия, каквато Западът нито има сега, нито е вероятно да развие в обозримо бъдеще без световна катастрофа“. А прокремълският политически анализатор Сергей Марков заяви, цитиран от „Вашингтон пост“, че Русия „няма причина да спре“ войната, ако Украйна не приеме радикално намаляване на армията си и насилствена промяна в правителството си.

Очаква се през следващите седем до десет дни да се проведат интензивни дискусии относно спецификата на това как Америка би могла да подкрепи европейските мироопазващи сили, пише британският „Дейли Телеграф“. Плановете биха могли да включват изпращането на военни инструктори в Украйна, за да помогнат за възстановяването на пострадалите ѝ от войната въоръжени сили, както и западни изтребители за охрана на небето над страната с надеждата за възобновяване на търговската авиация. Представители на коалицията вече са изготвили планове за европейско разполагане, което да бъде подкрепено от американски изтребители и ракети в готовност в Източна Европа, за да отговори със смъртоносна сила, ако Русия наруши условията на примирие. Има надежда се, че подобно обещание за подкрепа ще бъде достатъчно, за да възпре Владимир Путин от по-нататъшни атаки срещу Украйна. „Телеграф“ цитира европейски дипломат, заявил, че американски генерал може в бъдеще да се присъедини към командната структура на коалицията – в момента споделена между Лондон и Париж.

„Белият дом току-що разводни единствената отстъпка, която може да твърди, че Тръмп е спечелил от Путин – сигурността на Украйна“, на свой ред коментира на страниците на британския „Индипендънт“ кореспондентът на изданието във Вашингтон. „САЩ няма да изпращат войски, а Русия няма да приеме сили от държави от НАТО в Украйна. И така, за какви гаранции за сигурност изобщо може да се говори?“, допълни той.

На свой ред британският „Гардиън“ отбелязва, че според някои наблюдатели въпреки всички дипломатически маневри, е имало малко реално движение към прекратяване на войната. „Нищо не се случи в Анкоридж. Нищо не се е случи и във Вашингтон. Путин, Зеленски и европейските лидери бяха облекчени: те избегнаха нежелани решения от страна на Тръмп. Но това беше триумф на празната неяснота и безсмислените ангажименти“, написа в социалната мрежа „Екс“ пише Жерар Аро, бивш френски посланик във Вашингтон.

Източник: БТА