САЩ и ЕС постигнаха търговско споразумение, предвиждащо 15% мита върху европейския износ, обяви президентът Доналд Тръмп след среща с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Търнбъри, предадоха ДПА и Франс прес.

Според американския президент, който разговаря с европейската лидерка в продължение на един час, ЕС е поел ангажимент за закупуване на енергия на стойност 750 млрд. долара и за допълнителни инвестиции в САЩ в размер на 600 млрд. долара.

Митата от 15% върху по-голямата част от вноса ще се отнася и до автомобилната индустрия, подчерта Тръмп, като определи енергийното споразумение за важен компонент на сделката. Митата върху стоманата и алуминия ще останат 50%.

Фон дер Лайен от своя страна приветства „доброто споразумение, което ще донесе стабилност и предвидимост“ от двете страни на Атлантическия океан.

„Договорихме се и за нулеви тарифи за редица стратегически продукти. Това включва всички въздухоплавателни средства и резервните им части, някои химикали, някои генерични лекарства, полупроводниково оборудване, някои селскостопански продукти, природни ресурси и жизеноважни суровини.“

Фон дер Лайен уточни, че покупките на енергийни продукти ще бъдат с обем от 250 млрд. долара годишно до края на мандата на Тръмп като президент на САЩ и имат за цел да заменят оставащия внос на руски изкопаеми горива.

Председателката на Еврокомисията отбеляза специално, че рамковото търговско споразумение, сключено от нея и Тръмп, не съдържа решение относно сектора на спиртните напитки, предаде Ройтерс. Секторът на спиртните напитки е една от областите, в които подробностите в рамковото търговско споразумение ще трябва да бъдат разгледани през следващите седмици, добави Фон дер Лайен.

Споразумението има за цел да се избегнат още по-високи мита, след като Тръмп многократно заплашваше да наложи високи вносни такси върху вноса от 27-членния блок заради предполагаеми търговски дисбаланси и да окаже натиск върху производителите да преместят производството си в САЩ.

Освен това приходите от митата имат за цел поне частично да финансират плановете на Тръмп за големи данъчни съкращения.

Комисията, която договори споразумението от името на държавите членки на ЕС, счита тарифите за необосновани и се съмнява в тяхната съвместимост с правилата на Световната търговска организация (СТО).

Много европейски столици, включително Берлин, настояваха за компромис с Вашингтон, за да се избегне ескалация на спора и да се избегнат още по-високи мита. „Нашата цел е и си остава бързото постигане на решение, което да улесни търговията със САЩ и да осигури отново по-ниски мита“, беше заявил по-рано германският канцлер Фридрих Мерц.

Повишаването на митата засегна големите автомобилни сектори и стоманодобивната и алуминиевата промишленост на Германия.

Европа е не само икономически зависима от търговията със САЩ, но и силно зависима от военния потенциал на Вашингтон, отбелязва ДПА. Преговорите със САЩ до известна степен бяха засенчени от опасенията, че Тръмп може отново да постави под въпрос ангажимента на САЩ да подпомагат европейските съюзници от НАТО, ако търговският конфликт се изостри. Предвид заплахата, която представлява Русия, това се разглеждаше като голям риск в източните държави от ЕС.

Въпреки стремежа за намиране на решение чрез преговори, ЕС беше готов да наложи ответни мита върху стоки с общ обем на търговията от 93 млрд. евро (109 млрд. долара), ако преговорите със САЩ се провалят. Изброените продукти включват промишлени и селскостопански стоки като мотоциклети, говеждо месо, уиски и цитрусови плодове.

Освен това се обмисляше въвеждането на ограничения върху износа на ЕС на определени продукти на стойност 4,4 млрд. евро. Сред тях са стоманен скрап и химически продукти, които американските компании желаят да внасят.

Източник: БТА