Френският президент Еманюел Макрон поиска днес от сирийския си колега Ахмед аш Шараа, когото посрещна в Париж, да „направи всичко възможно, за да осигури защита на всички сирийци без изключение, независимо от техния произход, религия, вероизповедание или възгледи“, предаде Франс прес.

По време на обща пресконференция френският президент каза също на Аш Шараа, че трябва да „гарантира, че извършителите“ на неотдавнашното насилие срещу религиозни общности, насочено срещу друзите, и на „масовите убийства“ на членове на алауитското малцинство през март ще бъдат „преследвани и съдени“. Макрон призова Европейския съюз „систематично да санкционира извършителите на тези престъпления“.

От друга страна, френският лидер призова за продължаване на „постепенната отмяна на европейските икономически санкции“, ако ислямистката коалиция, която е на власт в Сирия след падането на Башар Асад през декември, стабилизира страната си.

Макрон добави, че ще лобира пред САЩ да последват примера на ЕС по този въпрос.

„Казах на президента (Ахмед Аш Шараа), че ако продължи по следвания от него път, ние ще направим същото. По-точно първо ще отменяме постепенно европейските санкции, а след това също така ще лобираме пред американските ни партньори да ни последват“, каза Макрон, цитиран от Ройтерс.

Сирийският президент отвърна, че нищо не оправдава запазването на санкциите, наложени на страната, по време на предишните сирийски власти.

От своя страна, Макрон заяви, че се опитва да убеди САЩ да отложат изтеглянето на войските си от Сирия и да се фокусират върху отмяната на санкциите срещу Дамаск, което да помогне за гарантирането на стабилността в страната.

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА

Макар прекъсването на електроснабдяването в Испания и Португалия да продължи по-малко от 24 часа, то предизвика ударна вълна в цяла Европа и повдигна въпроси, които ще останат още дълго време,  обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Миналата седмица осветлението в Испания и Португалия угасна, влаковете спряха, телефоните млъкнаха, а цели градове потънаха в мрак. Това беше сериозно предупреждение за остаряващата електрическа мрежа на Европа, която е подложена на все по-голям натиск от променящия се енергиен микс и нарастващото търсене.

Въпреки че причините за прекъсването все още не са ясни, се задава въпросът как Европа да избегне ново такова.

Виновна ли е възобновяемата енергия?

Появиха се слухове, че причините са от кибератака до високия дял на възобновяемата енергия в електроенергийния микс на Испания.

Европейската комисия отхвърли спекулациите за последното.

„Испанските и португалските оператори имат добър опит в работата с голям дял на възобновяеми източници в своите електроенергийни системи“, заяви говорителка.

Тя добави, че ЕС прилага правила, които гарантират „балансирането на електроенергийната система и нейния капацитет (…) да поеме производството на електроенергия от възобновяеми източници“.

Междувременно операторът на мрежата, Red Eléctrica, изключи възможността за кибератака, като се позова на анализ, извършен от разузнавателната агенция на страната.

„От вчера разполагаме с подкрепата на Incibe [Националния институт за киберсигурност] и CNI [Националния разузнавателен център] и тази сутрин успяхме да заключим, че не е имало проникване в системите за управление на Red Eléctrica, което да е причинило инцидента“, заяви директорът на системните операции на Red Eléctrica Едуардо Прието.

Европейската комисия ще изготви независим доклад за масовото прекъсване на електрозахранването на Иберийския полуостров. Този доклад ще включва първа техническа версия, която ще бъде готова в рамките на шест месеца, и друго проучване – което също ще включва препоръки – което трябва да бъде завършено преди септември 2026 г., съобщиха европейски източници.

„Тъй като е вероятно различни елементи да са допринесли за прекъсването на електрозахранването на Иберийския полуостров, дори след като бъде разбрана веригата от събития, довели до него, определени групи по интереси вероятно ще посочат конкретни пропуски, за да популяризират предпочитаните от тях технически/управленски решения“, заяви Георг Закман, старши сътрудник в политическия мозъчен тръст „Брюгел“.

Експертите призовават за действия в условията на рязко нарастване на потреблението на електроенергия

Потреблението на електроенергия нараства от години, но се очаква в бъдеще да се увеличава още по-бързо. Това се дължи най-вече на факта, че все повече хора ще използват такива неща като електрически автомобили, термопомпи за отопление на домовете си и слънчеви панели за производство на собствена енергия.

До 2050 г. тези промени могат да увеличат почти двойно количеството електроенергия, което използваме днес, според Eurelectric, лобистка група на европейската електрическа индустрия.

Въпреки това инвестициите в застаряващата мрежа (30 % от европейските мрежи са на повече от 40 години, твърди Eurelectric) не се увеличават със същия темп. В Плана за действие на Европейската комисия за еевропейските електроенергийни мрежи, публикуван през ноември 2023 г., се казва, че до 2030 г. ще са необходими инвестиции в размер на 584 млрд. евро, за да се отговори на това нарастващо търсене на електроенергия.

Много експерти и изследователи са съгласни, че са необходими по-големи инвестиции за модернизиране на европейската енергийна мрежа – нещо, за което те призоваваха много преди събитията от миналата седмица.

„Тъй като обществото разчита все повече на електроенергията, от решаващо значение е тя да бъде надеждна“, заяви Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric, в изявление миналата седмица.

Само в Словения – една от по-малките членки на ЕС – операторът на мрежата Eles очерта план за модернизиране на националната преносна и разпределителна мрежа до 2034 г. на стойност 5,15 млрд. евро.

„Промените във всички технологични области – от внедряването на непредсказуеми възобновяеми енергийни източници в системата до термопомпите и електрическата мобилност – проникват в енергийния сектор и очертават контурите на съвременния свят. Въпреки това, за да може обществото наистина да стане напълно електрифицирано и нисковъглеродно, от решаващо значение ще бъдат укрепването, подобряването, адаптирането и модернизирането на електрическата мрежа“, заяви Елес миналия четвъртък.

Какви са предизвикателствата пред европейската електроенергийна мрежа?

Възходът на възобновяемите енергийни източници е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и за повишаване на енергийната сигурност, но има и логистични предизвикателства.

Мрежовите оператори трябва да гарантират, че има постоянен баланс между търсенето и предлагането на електроенергия.

Показател за този баланс е честотата на електричеството, което преминава през мрежата, определена на 50 херца (Hz) в Европа и 60 Hz в Съединените щати. Ако тази стойност се отклони твърде много, това може да застраши мрежата.

Исторически погледнато, електроенергийната система разчита на конвенционални електроцентрали – газови, въглищни, ядрени и водноелектрически – които използват въртящи се турбини за производство на електроенергия.

Тези машини поддържат стабилна честота. Гигантските им ротори, които се въртят с висока скорост, осигуряват инерцията на системата. Ако някоя електроцентрала излезе от строя или ако търсенето на електроенергия се увеличи твърде бързо, те помагат за стабилизирането на мрежата, като освобождават кинетичната енергия, съхранена в роторите.

Вместо въртящи се машини, слънчевите и вятърните електроцентрали използват електронни системи, които подават енергия към мрежата, което затруднява поддържането на деликатния баланс.

В бъдеще енергията от възобновяеми източници ще трябва не само да осигурява електроенергия без въглеродни емисии, казва Хосе Луис Домингес-Гарсия, експерт по електрически системи в Каталунския институт за енергийни изследвания (IREC).

Те ще трябва да „подпомагат системата с допълнителни контролни механизми, за да подкрепят мрежата, особено по отношение на инерцията“, каза той.

Марк Пети, професор по електрически системи във водещото френско инженерно училище CentraleSupelec, твърди, че отказът от изкопаеми горива ще направи водните и ядрените електроцентрали „още по-важни за стабилизирането на системата“, тъй като те използват въртящи се машини.

Вече съществуват редица технически решения за компенсиране на липсата на инерция при възобновяемите енергийни източници и следователно за поддържане на стабилността на мрежата. Те включват гравитационно съхранение, криогенен (изключително студен) течен въздух, сгъстен въздух и концентрирана слънчева енергия.

В процеса на отказ от въглища Великобритания залага на маховиците – изпитана система: Излишната енергия от слънчеви и вятърни електроцентрали се използва за завъртане на големите колела, като се създава кинетична енергия.

Тази акумулирана енергия може да бъде преобразувана, за да осигури електричество за мрежата, ако е необходимо.

Непосредствено преди масовото спиране на електрозахранването на 28 април вятърната и слънчевата енергия осигуряваха 70 % от производството на електроенергия в Испания. Но възобновяемите енергийни източници са непостоянни източници на енергия, тъй като зависят от природата.

Когато вятърът спре да духа или слънцето се скрие, други източници трябва да се включат в рамките на няколко минути или трябва да има подходящи системи за съхранение – и след това освобождаване – на възобновяемите енергийни източници.

В зависимост от държавата резервните доставки понастоящем се осигуряват главно от топлоелектрически централи (на газ или въглища), ядрени реактори или водноелектрически централи.

За да се справят с пиковете и спадовете на енергията от възобновяеми източници, държавите трябва да увеличат капацитета за съхранение.

Трябва ли европейските държави да увеличат трансграничните връзки между мрежите?

Повишаването на взаимосвързаността на европейската енергийна мрежа също се изтъква като начин за спиране на бъдещи прекъсвания на електроснабдяването.

Възстановяването на електрозахранването през миналата седмица показа ползата от това.

Германският оператор Amprion помогна на Франция с доставки на енергия, а френски доставчик на енергия подкрепи Испания и Португалия.

Френският мрежови оператор RTE предостави енергия в кратки срокове, за да възстанови мрежата в понеделник, съобщи германската компания. „От своя страна Amprion подкрепи ситуацията с трансгранични енергийни доставки за Франция“, заяви говорител.

Взаимосвързана енергийна система на Европа означава, че съседните държави могат да си помагат взаимно, като операторите на преносни системи могат да си предоставят аварийна помощ, а именно непланирани доставки на енергия.

„Това би имало и стабилизиращ ефект в случай на инцидент в нашата система“, каза говорителят.

В целия блок всички мрежови оператори разполагат с инструменти за извънредни ситуации, за да могат да реагират при големи смущения. „Размерът на европейската взаимосвързана мрежа също има стабилизиращ ефект“, каза той.

Въпреки това в региона съществуват различия. Това не се отнася за по-периферния Иберийски полуостров в същата степен, както за Германия, която е заобиколена от няколко съседни европейски държави, отбеляза той.

Грация Тодескини, преподавател по инженерни науки в Кралския колеж в Лондон, заяви, че Европа разполага с „най-големите синхронни електрически мрежи в света“, които захранват над 400 милиона потребители в 32 държави и по-голямата част от ЕС.

„Това позволява обмен на електроенергия между държавите, но при много специални и екстремни ситуации може да означава, че прекъсванията могат да се разпространят в различни държави“, добави тя.

Това се случи миналия понеделник, когато прекъсването в Испания засегна и съседна Португалия.  Укрепването на енергийните връзки между Португалия и ЕС се обсъжда от няколко години, но така и не е напреднало напълно, въпреки че е важно за повишаване на енергийната сигурност.

Някои страни от ЕС предприемат стъпки за укрепване на междусистемните връзки. Капацитетът на електроенергийните междусистемни връзки на Румъния със съседните държави например се очаква да се удвои до 2030 г., което ще спомогне за създаването на по-сигурна енергийна система и потенциално по-ниски сметки за електроенергия. Понастоящем има 11 линии за свързване с високо напрежение (400 kV). До 2030 г. се очаква броят им да нарасне до 16 или 18, което ще разшири достъпа до енергия във всички региони, отбелязва Transelectrica, националният мрежов оператор.

Източник: БТА