Петото издание на Празника на домашните сирена в тетевенското село Черни Вит събра производители и ценители от цялата страна. Той беше открит от зам.-кмета на Община Тетевен Тони Стоев, който поздрави присъстващите и подчерта значението на местните кулинарни традиции като културно богатство, което привлича много туристи и гости, съобщиха от общинската администрация. Благодарности бяха отправени към Цветан Димитров – основният двигател на празника, както и към всички останали, които влагат труда и усилията си за провеждането му. Своите поздрави отправиха още председателят на Общинския съвет в Тетевен Мария Стойчева и кметът на село Черни Вит Цветослава Христова. Поздравителен адрес изпрати кметът на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева.

Гостите имаха възможността да се насладят на разнообразни сирена, вино, ракия, мед и всичко, което има отношение към сиренето, както и да научат повече за съвременните течения в световната кулинария и как те допринасят за опазването на традиционните продукти. Събитието предложи още майсторски класове, кулинарни и арт работилници, както и демонстрации от утвърдени готвачи и занаятчии.

Акцент в програмата беше първото по рода си състезание за най-добро сирене според публиката. В конкурса се включиха производители от различни региони, като дегустацията и гласуването бяха проведени анонимно, за да се осигури максимална обективност. Победителите бяха избрани изцяло от публиката, което направи конкурса особено вълнуващ, а всички участници получиха грамоти от името на кмета на Община Тетевен.

Празникът на домашните сирена през последните години се стреми да даде нов прочит на традиционните храни и най-вече на домашните сирена. Целта е да се покажат най-добрите сирена от България и Балканите, а традициите да се пренесат през времето.

Организатори на събитието са Община Тетевен, Кметство Черни Вит и Цветан Димитров – открил и възродил традицията на зеленото сирене. Той лично е изследвал 46 вида домашни сирена, като във всички тях се откриват пробиотични бактерии. Според него е нужно занаятчийските сирена в България да бъдат развити, защото те гарантират качество. 

Пред мениджъри и представители на десет водещи китайски компании бяха представени възможностите за инвестиции в община Видин по време на Българо-китайски икономически форум 2025 г.

Кметът на община Видин д-р Цветан Ценков акцентира върху една от основните идеи за развитие на индустрията в регона – създаването на най-мощния за Европа и Балканите високотехнологичен център, който да включва нов университетски комплекс.

На срещата бяха представени няколко индустриални зони.  Индустриална зона „Видин-юг“ е създадена по Плана за възстановяване и развитие министъра на иновациите и растежа Александър Пулев. По думите на кмета тя представлява 1580 декара промишлена инфраструктура с топлоелектрическа централа, железопътна гара, пристанище и всички условия за развитие на бизнес. Беше представен и Балканският индустриален парк – с площ около 1200 декара, разположен в близост до Дунав мост 2.

Д-р Ценков подчерта амбициите на Видин за развитие на международна железопътна, шосейна, авиационна и водна инфраструктура. Не случайно сме определени като един от най-големите транспортни коридори, посочи той.

Кметът акцентира и върху интелектуалния потенциал на българските деца и млади хора в областта на технологиите и иновациите, припомняйки техни успехи на международни състезания. „Надявам се да видите значимостта на този край, който е кръстопът на Балканите и оттук вървят двата най-важни коридора – Юг-Север и Изток-Запад. Централното значение на региона трябва да се изтъква, защото с общи усилия можем да променим цялата среда. Най-важният коридор – река Дунав, е “аортата на европейския организъм“, подчерта д-р Ценков.

Във форума участва и Александър Пулев, съветник по иновациите на президента, който се обърна към присъстващите от името на държавния глава Румен Радев.

Събитието беше определено като единствено по рода си от такава величина, организирано на ниво общини. Форумът се реализира по идея и инициатива на кмета на община Видин д-р Цветан Ценков.