Тридесет и осемгодишната Ейнав заяви пред ТПС, след като семейството ѝ се изправя пред поредната вълна от повиквателни: „Това е непоносимо. Вече се отказвам от толкова много – и сме толкова изтощени. Колко още мога да дам на страната?“, предаде израелската новинарска агенция ТПС.

Ейнав, майка на бъдещ първокласник и бебе под една година, описа въздействието на новината в дома си в Йерусалим.

„Спрях да говоря с хората за това, защото, честно казано, вече няма смисъл. Никой не го разбира. Някои хора около мен дори не осъзнават, че има война. Опитвам се да остана здраво стъпила на земята, но стресът – той е непоносим. Това е просто моята реалност сега“, каза тя.

32-годишната Ширел, майка на малко дете и бебе, каза, че съпругът ѝ е бил повикан веднага след 7 октомври и сега е планирано да се върне на служба преди Йом Кипур.

„От 7 октомври насам той е на служба за всеки празник. Този Рош Хашана беше първият път от две години, когато празнувахме като семейство. А сега е повикан отново; няма да си е вкъщи до края на празниците“, каза тя пред ТПС.

„Синът ни, който е само на две години и половина, не разбира какво се случва. В един момент татко е тук, в следващия го няма и това продължава седмици наред и наистина го дразни – дори започна да се отдръпва.“

Ширел, която живее в района Модиин в централен Израел, добави: „Много майки са били принудени да напуснат работата си. Работя заедно със съпруга си в бизнеса му, когато мога, но с малко бебе и дете, което се нуждае от постоянно внимание, е изтощително и самотно. Системата трябва да направи тези ротации по-редки. В противен случай тези, които носят бремето, в крайна сметка ще се откажат“.

Въпреки многократните уверения от Силите за отбрана на Израел (ЦАХАЛ), че се полагат усилия за облекчаване на бремето, повиквателните продължиха. Висши офицери от армията признават проблема, но все още не са го решили. Дори ако Хамас приеме предложението на Белия дом за почти незабавно прекратяване на войната в Газа, армията е изправена пред продължаващо напрежение.

През септември ръководителят на Дирекцията за личен състав, генерал-майор Дадо Бар Калифа, заяви пред Комисията по външни работи и отбрана на Кнесета, че в армията не достигат около 6000-7000 войници и още толкова помощен персонал. Той не предостави подробности дали тази цифра включва хиляди бивши войници, освободени преди това, много от които остават годни за служба и желаят да се върнат.

Асоциацията на съпругите на резервисти, изпрати писмо на 4 септември до премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац с искане за решение за връщане на служба на „освободени, но отговарящи на условията“ войници.

Освобождаванията, са предназначени за войници, които не могат да служат като резервисти поради медицински, психологически или семейни обстоятелства. Но през последните години „ЦАХАЛ“ смекчи условията като част от усилията за намаляване на армията. Не е ясно колко войници са били освободени.

Говорителят на армията заяви пред ТПС, че повиквателните се основават единствено на „оперативни нужди и професионални съображения“. От началото на войната резервистите са се увеличили с повече от 25%, приблизително 30 000 войници са били прехвърлени от базите данни на армията към активна служба, а около 53 000 лица, освободени преди това, са се върнали доброволно на служба. Армията отказа да каже колко отговарящи на условията бивши войници остават на разположение.

Асоциацията съобщи на ТПС, че официалният отговор е бил, че Дирекцията за личен състав организира „дни за повторно набиране на войници“.

ТПС се свърза с кабинета на министър-председателя, Министерството на отбраната и председателя на Комисията по външни работи и отбрана на Кнесета за коментар, но не получи отговор.

Анонимен резервист, участвал като интервюиращ в кампания за набиране на войници в Тел Авив през май, описа мащаба на операцията.

„Не беше само един ден – беше цяла седмица в базата в Тел ХаШомер. Всеки ден се фокусирахме върху различни бригади. Около 4000 души се появяваха всеки ден; много от тях дори не знаеха, че са били вписани като освободени, преди да бъдат призовани. Повечето бяха мъже на възраст между 25 и 35 години, които наскоро бяха завършили службата си – военни инженери, танкови екипажи и други от части, които бяха разпуснати, когато армията реши да „се съкрати““, каза той пред ТПС.

„Ако някой желаеше да се присъедини към новата дивизия, отиваше там. Ако не, армията предлагаше други възможности – военна полиция, части от Тел Авив. Имаше над двадесет интервюиращи на батальон; това беше огромна операция“, добави той.

Но за семейства като това на Ейнав, политическите дебати, кампаниите за набиране на персонал и анализът на данните не правят много, за да облекчат ежедневното напрежение.

„Има хора, които не правят абсолютно нищо. Те не се мърдат пръста и това не е честно“, каза Ейнав.

Приблизително 1200 души бяха убити, а 252 израелци и чужденци бяха взети за заложници при атаките на Хамас срещу израелски общности близо до границата с Газа на 7 октомври. От останалите 48 заложници се смята, че около 20 са живи.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)

Източник: БТА