Ново проучване установи, че дори по време на война родителите могат да играят ключова роля в защитата на децата си, предаде израелската новинарска агенция ТПС. Проучването показва, че емоционалната подкрепа на родителите може да предпази децата от тревожност и поведенчески проблеми, дори когато самите родители са травмирани, откритие, което не е било ясно демонстрирано преди, обявиха израелски и американски изследователи. 

Проучването, водено от д-р Мор Клейников и проф. Дана Ласри от Еврейския университет, съвместно с колеги от Университета в Хайфа, Университета Бар Илан и Университета Йейл, подчертава как специфичните стратегии за родителски грижи помагат на децата да се справят с екстремния стрес. Родителите, които говорят открито за чувствата си, слушат внимателно, дават израз на емоциите си и предлагат инструменти за справяне, могат да намалят емоционалните последици от войната.

„Това проучване предлага един от първите погледи в реално време върху това как родителите могат да помогнат на децата си да регулират емоциите си по време на война“, каза Клейников пред ТПС. 

„Открихме, че когато родителите изпитват симптоми на посттравматичен стрес, децата им са по-склонни да показват емоционални или поведенчески затруднения, но този резултат може да бъде коригиран. По-конкретно, родителите, които активно помагат на децата си да управляват емоциите си чрез подкрепящи и приемащи разговори, могат да ги предпазят от някои от психологическите последици от войната. С други думи, дори при изключителен стрес, начинът, по който родителите говорят с децата си за чувствата, има голямо значение. Това подчертава мощната роля на връзката родител-дете като източник на устойчивост за децата, дори когато обстоятелствата около тях са травмиращи“, допълни той. 

Публикувано в изданието „Международно списание за превенция на малтретирането на деца“, изследването се фокусира върху семейства в Израел след конфликта между Израел и „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Изследователи са анкетирали 318 родители на деца на възраст от 5 до 18 години, повечето от които жени, на средна възраст 40 години. Много семейства са били пряко засегнати: 32% са съобщили за кацане на ракета наблизо, 28% са загубили роднина, 16% са били партньори на резервисти, а 6% са се сблъсквали с директни заплахи за живота си.

Резултатите показват, че 28% от родителите са достигнали клиничния праг за посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Децата на родители с тежки симптоми на ПТСР са по-склонни да изпитват тревожност, агресия, проблеми със съня и други емоционални трудности. Новите изводи – дори силно стресирани или травмирани родители могат да защитят децата си, ако използват адаптивни стратегии за емоционална подкрепа, известни като междуличностна емоционална регулация (МЕР). МЕР е когато някой, например родител, помага на друг човек да управлява емоциите си чрез подкрепа, слушане и насоки, намалявайки стреса или тревожността.

„Открояват се две стратегии: изразяване на емоциите и приемане. Даването на воля на емоциите означава насърчаване на децата да ги изразяват открито, например, като ги каните да говорят за това, което ги плаши или ядосва, вместо да задържат тези чувства в себе си. Приемането включва подпомагане на децата да признаят, че негативните емоции са естествени реакции на трудни ситуации, без да се опитваме незабавно да ги „поправим“ или потиснем“, обяснява проф. Клейников на въпроса за специфични техники в рамките на МЕР, които са били особено ефективни за намаляване на тревожността или поведенческите проблеми при децата

Децата, чиито родители са използвали тези подходи, са имали по-малко емоционални и поведенчески проблеми. 

„Проучването показва, че има нещо, което можем да направим, дори при тежки условия“, казват изследователите. 

„Възможно е да се дадат на родителите практични инструменти, за да подкрепят децата си емоционално и да помогнат за предотвратяване на психологически проблеми в следващото поколение“, допълват те. 

Констатациите също така предлагат практични начини за подкрепа на семействата в конфликтни зони. Програмите за родителство, основани на травма, могат да научат родителите на адаптивни стратегии, дори когато се справят с посттравматично стресово разстройство. Специалистите по психично здраве могат да интегрират тези техники в терапията както за родители, така и за деца, като се справят с родителската травма, като същевременно предпазват децата от вторичен стрес. Обществените организации и хуманитарните групи могат да предоставят достъпни ресурси – семинари, ръководства или групи за подкрепа, показвайки на родителите прости начини да помогнат на децата си да управляват емоциите си по време на кризи.

„Следващата ни стъпка е да разгледаме същите семейства във времето. Събрахме данни от проследяване от същите родители около седем месеца след началото на войната и сега проучваме дали тези защитни ефекти от междуличностната емоционална регулация се запазват във времето. Искаме също така да разберем как психичното здраве на родителите се променя с продължаването на конфликта и как тези промени влияят върху благосъстоянието на децата. В крайна сметка това ще ни помогне да определим кои семейства са най-застрашени и кога са най-необходими интервенции“, каза Клейников. 

Тя добави, че отделен изследователски проект на Еврейския университет работи за адаптиране на програма за родителство, която да помогне на родителите да изградят по-силни умения за емоционална регулация по време на кризи.

Изследователите подчертаха, че не е нужно родителите да бъдат перфектни, за да помогнат на децата си. Подкрепящото родителство работи дори когато родителите се борят. Слушането и създаването на пространство за емоции е най-важното.

„Предоставянето на родителите на достъпни, основани на доказателства инструменти може да има реална промяна – не само по време на война, но и във времена на продължаващ стрес“, казаха изследователите.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)

Източник: БТА