Почти всяко трето българско дете е с наднормено тегло, страната е в последните места по академични умения. Зад нас са само Колумбия, Коста Рика и Мексико.

Това показват данните от доклада на Иноченти – Глобалният офис за изследвания и прогнози на УНИЦЕФ.

„Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят“ съпоставя данни от 2018 и 2022 г. и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работата са се отразили на децата в 43 държави–членки на ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

От последния сравнителен доклад преди пет години, Нидерландия, Дания и Франция, запазват позициите си на най-добрите места за живеене за децата въз основа на показателите за психично благосъстояние, физическо здраве и умения.

По отношение на физическото здраве данните показват съществено нарастване на случаите на наднормено тегло в 14 от 43 страни – тенденция, която продължава дългосрочно. По този показател България е сред държавите с най-слаби резултати и заема 34-то място от 41 държави. Почти всяко трето дете в България е с наднормено тегло. Делът от 29.2% е по-висок от средния за страните в изследването (27.8%) и представлява слабо увеличение спрямо 2018 г. (27.6%).

Докладът предупреждава, че в много държави академичните умения на децата са се влошили значително след пандемията от COVID-19, особено фундаменталните умения като четене и математика. Прекъсването на учебния процес за период между три и 12 месеца принуди много деца да учат дистанционно и доведе до загуба на знания.

В доклада се посочва, че степента на изоставане на децата в академично отношение се оценява средно на между седем месеца и една година. Най-сериозни са последиците за децата от уязвими социални групи. По отношение на академичните умения България е на едно от последните места – само 3 други страни имат по-нисък резултат – Колумбия, Коста Рика и Мексико.

Докладът изразява тревога по отношение на психичното здраве: в 14 от 32 страни, за които има налични данни, се отчита значителен спад в удовлетвореността от живота при децата. Япония е единствената страна, в която се наблюдава осезаемо подобрение в тази сфера.

В България – 71% от 15-годишните деца са изразили удовлетвореност от живота, което е близо до средните стойности за останалите страни.

Обобщените данни за България показват, че удовлетвореността от живота, затлъстяването и академичните умения на българските деца са се влошили в сравнение с предишния Доклад 16.

Положителна тенденция е намаляването на детската смъртност и подобряването на социалните умения, които децата сами оценяват. България се нарежда на 28-мо място от 36 държави в общото класиране по шестте показателя за благосъстоянието на децата.

„Тревожните резултати за България ясно сочат нуждата от последователни и цялостни действия по отношение на подобряване на уменията, физическото и психичното здраве, превенцията и елиминирането на насилието онлайн и офлайн за всички деца, но най-вече за децата от уязвимите социални групи,“ – заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

Докладът предупреждава, че след пандемията, напредъкът в детското благосъстояние, постигнат с години усилия, става все по-уязвим заради глобалните сътресения, включително климатичните промени. Отправя се призив към правителствата и всички заинтересовани страни да предприемат действия.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Министърът на здравеопазването Силви Кирилов се срещна с временно управляващият Посолството на САЩ у нас Н. пр. Сюзън Фалатко, съобщиха от здравното министерство.

„Координираните ни усилия на всяко ниво – междусекторно, национално, регионално и глобално са от съществено значение за постигане на устойчиви здравни системи, които предоставят качествени здравни услуги“, е заявил министърът по време на прием в дипломатическата мисия на Съединените щати. 

„Ние сме длъжни да осигурим качествена здравна грижа за най-малките, които са нашето бъдеще. Както знаете, страната ни работи усърдно за създаване на Национална многопрофилна детска болница, която да осигури цялостна грижа за децата“, е изтъкнал здравният министър.

Той е изразил удовлетворение от възможността български педиатри да се поучат от опита на една от водещите академични медицински институции в САЩ Weill Cornell Medicine (WCM).

Докъде сме с Националната детска болница

През януари тази година Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) издаде визата за проектиране на лечебното заведение в определения терен в кв. „Горна баня“ в столицата. Визата бе връчена на тогавашния директор на „Здравна инвестиционна компания за детска болница” ЕАД д-р Влатко Глигоров.

Документът, издаден от МРРБ, трябваше да предшества началото на същинските строителни дейности.

По време на срещата между министър Коритарова (служебен министър по онова време) и д-р Глигоров бе обсъден „напредъка по реализиране на Националната детска болница“. Стана ясно, че теренът вече е почистен и подготвен за инвестиционните дейности, премахнати са всички стари сгради.

Месец по-късно, на среща с Обществения съвет за НДБ с редовно избрания здравен министър Силви Кирилов и все още изпълняващия длъжността директор на здравната инвестиционна компания Глигоров, стана ясно, че министерството няма готовност да даде отговори на въпросите, поставени от Обществения съвет.

По време на срещата д-р Глигоров отчете, че компанията вече е собственик на целия парцел, предвиден за създаване на Националната детска болница и че е приета функционалната програма на бъдещата детска болница. Документът е бил съгласуван с новосформирано оперативно звено към МЗ и предстоеше да бъде представен на членовете на ОС.

Без отговор останаха въпросите за осигуряването на кадри за детската болница, създаването на план за интегриране на съществуващите детски клиники в столични болници в структурата на бъдещата НДБ.

От министерството и от здравната компания не можаха да отговорят и кога ще бъде задействана процедура по Закона за лечебните заведения, както и какви са възможностите детската болница да получи статут на университетска.

На срещата бе обявено, че в края на февруари и началото на март се очаква от консултантския консорциум IDOM да завършат работата си и по функционалния план и плана за оборудване и обзавеждане на бъдещото лечебно заведение.

Това според министерството трябваше да даде начало на подготовка на процедурите за проектиране и ще даде възможност за по-комплексна оценка на общите разходи за създаване на болницата.

През март от здравното министерство обявиха старта за обсъждане на детската болница. От гражданската инициатива „ЗА истинска детска болница“ предупредиха за „недостиг н капацитет“ в екипа, който ще обсъжда проекта.

В онлайн среща бе обсъден първия вариант на т.нар. Функционална програма. Тя се разработва въз основа на резултатите от Плана за капацитета и действа като подробен интерфейс между физическите пространства на болницата и дейностите и услугите, които те ще поддържат.

Програмата включва три основни елемента – списък на помещенията за настаняване с подробно описание на всички зони и помещения, включително повърхности, технически характеристики и изисквания; информационни таблици за помещенията, които предоставят спецификации за всяко помещение, включително обзавеждане, мебели, приспособления и немедицинско оборудване и планове за разпределение на помещенията – графични изображения на информационните таблици за визуализиране на разположението на помещенията.

От гражданската инициатива „ЗА истинска детска болница“ коментираха, че според Обществения съвет (ОС) към проекта в обсъждането на докладите да бъдат поканени създадените експертни съвети по тесни педиатрични специалности, които могат да дадат компетентно мнение по програмата.

Седмици по-късно министърът на здравеопазването Силви Кирилов назначи нов временно изпълняващ длъжността директор на „Здравната инвестиционна компания за детска болница“ (ЗИКДБ) ЕАД.

Д-р Златко Глигоров бе освободен заради „необходимостта от повишаване на ефективността на вътрешната и външната комуникация“.

Междувременно в Бургас обявиха, че до края на годината детската болница, която се строи в града, ще започне работа. Лечебното заведение ще разполага със 147 легла и с 16 отделения. Там ще работят 120 лекари и 220 медицински сестри.

Премиерът Желязков, който посети обекта коментира, че всички спорове около изграждането на Националната детска болница трябва да спрат и да стартира нейното ефективно строителство.

Дни по-късно заместник-министърът на здравеопазването Добромира Карева представи пред членове на Обществения съвет новия временно изпълняващ длъжността директор на „Здравната инвестиционна компания за детска болница“ Десислава Малинова. Тя декларира, че се полагат усилия за предсрочно финализиране на т.нар. обемно-устройствено планиране, което осигурява основата за бъдещото архитектно проектиране.

Стана ясно още, че предстои възлагане на геоложки и хидроложки проучвания за анализ на почвата и подземните води на терена и геодезично заснемане, с цел създаване на актуален цифров модел на терена.

Национална детска болница – най-упоритата гражданска мечта

Източник: Offnews.bg

Днес се навършват 39 години от първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите.

Операцията е извършена на 14 май 1986 година от екип, ръководен от проф. Александър Чирков в столичната болница „Света Екатерина“.

В годината на първата сърдечна трансплантация у нас около 100 българи се нуждаят спешно от трансплантация на сърце, но такива операции не се извършват в страната и за съжаление, много от тях губят битката за живот. Най-младият пациент, включен в списъка на чакащите, е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали, диагностициран с тежка сърдечна недостатъчност, причинена от вродена кардиомиопатия. Шанс за живот му дава 21-годишен донор, изпаднал в мозъчна смърт след пътнотранспортен инцидент.

Операцията протича успешно и привлича вниманието на медицинската общност по целия свят. В София пристигат специалисти от различни страни, включително и здравният министър на Москва, който идва лично да се увери в постижението на българските кардиохирурзи.

Този забележителен успех остава като важен етап в историята на българската медицина и е силно доказателство за високото ниво на професионализъм в медицинската ни общност.

В периода 1986-1988 г. са направени 6 сърдечни трансплантации, припомни за БНР проф. Димитър Петков, изпълнителен директор на болница „Света Екатерина“.

„Първата е направена от проф. Чирков и екип. Максималната преживяемост е някъде година и шест месеца на всичките тия пациенти“, обясни той.

Първата успешна сърдечна трансплантация дава тласък на развитието на сърдечносъдовата хирургия в България.

„Непрекъснато извършваме на годината по една-две операции, като имаше период 2013-2014 правихме по осем, дори девет сърдечни трансплантации годишно“, допълни проф. Петков.

Тъй като намирането на донори е много трудно, в последните години на пациентите все по-често се слагат изкуствени сърца.

„Лечението на двата вида трансплантации е почти съпоставимо, защото при изкуствените сърца максималният резултат до този момент е някъде около 16-18 години на хората, които са с изкуствени сърца. Докато с трансплантация е малко повече“, каза още изпълнителният директор на лечебното заведение.

Източник: Offnews.bg