Американското издание The Atlantic реши да публикува нови подробности от скандалния чат в „Сигнал“, в който висши американски представители дискутират атаката срещу хутите непосредствено тя да бъде извършена. В първата си публикация, с която смая целият свят, главният редактор на изданието разказа как е бил добавен – вероятно погрешка – в чата, но спести детайли от самата военна операция поради съображения за сигурност и секретност на информацията.

Два дни по-късно замесените лица продължават да твърдят, че не са издали квалифицирана информация, чатейки в „Сигнал“. Затова Джефри Голдбърг реши да публикува целия чат. Все пак, от съображения за сигурност, той спестява малка част от информацията. 

Препечатваме днешната публикация на Голдбърг.

И така, за чата в Signal.

В понеделник, малко след като публикувахме материал за мащабен пробив в сигурността на администрацията на Тръмп, репортер попита министъра на отбраната Пийт Хегсет защо е споделил плановете си за предстояща атака в Йемен в приложението за съобщения Signal. Той отговори: „Никой не е изпращал текстови съобщения с военни планове. И това е всичко, което имам да кажа по този въпрос.“

На вчерашното изслушване в Сената директорът на националното разузнаване Тулси Габард и директорът на Централното разузнавателно управление Джон Ратклиф бяха попитани за чата в Signal, на който Джефри Голдбърг, главният редактор на The Atlantic, беше поканен по невнимание от съветника по националната сигурност Майкъл Уолц. „Нямаше никакви класифицирани материали, които да са били споделени в тази група в Signal“, заяви Габард пред членовете на сенатската комисия по разузнаването.

Ратклиф каза почти същото: „нека е ясно – моята комуникация в групата за съобщения в „Сигнал“ беше напълно допустима и законна и не включваше класифицирана информация.“

Тези твърдения ни изправиха пред дилема. В първоначалния материал на The Atlantic за чата в „Сигнал“ – The Houthi PC small group, както я нарича Уолц – ние не предоставихме конкретна информация, свързана с оръжията и времето на нападенията, която открихме в някои текстове. Като общо правило не публикуваме информация за военни операции, ако тази информация може да застраши живота на американски служители. Ето защо решихме да характеризираме естеството на споделяната информация, а не конкретни подробности за нападенията.

Изявленията на Хегсет, Габард, Ратклиф и Тръмп, съчетани с твърденията на редица служители на администрацията, че лъжем за съдържанието на текстовете на сигнала, ни накараха да вярваме, че хората трябва да видят текстовете, за да стигнат до собствени заключения. Съществува ясен обществен интерес от разкриването на вида информация, която съветниците на Тръмп са включили в незащитените комуникационни канали, особено при положение че висши представители на администрацията се опитват да омаловажат значението на споделените съобщения.

Експертите многократно ни казаха, че използването на чата на „Сигнал“ за подобни чувствителни дискусии представлява заплаха за националната сигурност. За пример можем да посочим, че Голдбърг е получил информация за атаките два часа преди планираното начало на бомбардировките на позициите на хутите. Ако тази информация – особено точните часове на излитане на американските самолети за Йемен – беше попаднала в грешни ръце в този решаващ двучасов период, американските пилоти и другият американски персонал можеха да бъдат изложени на по-голяма опасност, отколкото обикновено. Администрацията на Тръмп твърди, че военната информация, съдържаща се в тези текстове, не е била класифицирана – както би следвало да бъде – въпреки че президентът не обясни как е стигнал до това заключение.

Вчера попитахме служители от администрацията на Тръмп дали са против да публикуваме пълните текстове. В имейли до Централното разузнавателно управление, Службата на директора на националното разузнаване, Съвета за национална сигурност, Министерството на отбраната и Белия дом написахме отчасти следното: „В светлината на днешните изявления на множество представители на администрацията, включително пред сенатската комисия по разузнаването, че информацията в „Сигнал“ за удара срещу хутите не е класифицирана и че не съдържа “военни планове“, The Atlantic обмисля да публикува целия чат от “Сигнал“.

Изпратихме първата си молба за коментар и обратна връзка до служителите на националната сигурност малко след обяд, а вечерта, след като повечето от тях не отговориха, я повторихме.

Късно вчера прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит изпрати отговор по електронната поща: „Както многократно сме заявявали, в груповия чат не е предавана класифицирана информация. Въпреки това, както директорът на ЦРУ и съветникът по националната сигурност заявиха днес, това не означава, че насърчаваме публикуването на разговора. Това е трябвало да бъде вътрешно и частно обсъждане между високопоставени висши служители и е била обсъждана чувствителна информация. Така че поради тази причина – да, възразяваме срещу публикуването.“ (В изявлението на Ливит не се посочва кои елементи от текстовете Белият дом смята за чувствителни и как повече от седмица след първите въздушни удари публикуването им може да има отношение към националната сигурност.)

Говорител на ЦРУ ни помоли да не съобщаваме името на началника на щаба на Джон Ратклиф, което Ратклиф е споделил в разговора в „Сигнал“, тъй като служителите на разузнаването на ЦРУ традиционно не се идентифицират публично. По-рано вчера Ратклиф свидетелства, че офицерът не е под прикритие, и заяви, че е „напълно уместно“ да сподели името му в разговора в „Сигнал“. Ще продължим да не разкриваме името на офицера. В останалите случаи съобщенията са без редакция.

Както писахме в понеделник, голяма част от разговора в „малката група за хутите“ се отнасяше до времето и обосновката на атаките срещу хутите и съдържаше забележки на служители от администрацията на Тръмп относно твърдения за европейските съюзници на Америка. Но в деня на нападението – събота, 15 март – дискусията се насочи към оперативните въпроси.

В 11:44 ч. източно време Хегсет написа в чата с главни букви: АКТУАЛНИ СВЕДЕНИЯ

Текстът отдолу започваше така: „ВРЕМЕ СЕГА (1144 източно време): Времето е БЛАГОПРИЯТНО. Току-що ПОТВЪРДИХМЕ с ЦЕНТКОМ, че сме готови за стартиране на мисията.“ Centcom, или Централното командване, е военното командване за Близкия изток. Съобщението на Хегсет продължава:

„1215 източно време: F-18 ИЗЛИТАТ (1-ва ударна група)“

„1345: „Задействан под условие“ F-18 Започва първи прозорец за атака (Целевият терорист е @ известното му местонахождение, така че ТРЯБВА ДА Е НАВРЕМЕ – изстрелват се и дронове (MQ-9)“.

Нека спрем за момент, за да подчертаем нещо. Това съобщение в „Сигнал“ показва, че министърът на отбраната на САЩ е изпратил текстово съобщение до група, включваща неизвестен за него телефонен номер – мобилният телефон на Голдбърг – в 11:44 ч. Това е 31 минути преди изстрелването на първите американски военни самолети и два часа и една минута преди началото на периода, в който се очакваше основната цел – „целевият терорист“ от хутите – да бъде убит от тези американски самолети. Ако този текст беше получен от някой враждебно настроен към американските интереси – или просто от някой недискретен и с достъп до социалните медии, хутите щяха да имат време да се подготвят планираната изненадваща атака срещу техните бази. Последиците за американските пилоти биха били катастрофални.

След това съобщението на Хегсет продължава:

„1410: Изстрелват се още F-18 (втора ударна група)“
„1415: Ударни безпилотни самолети са на целта (ТОВА Е МОМЕНТЪТ, КОГАТО ПЪРВИТЕ БОМБИ ДЕЙСТВИТЕЛНО ЩЕ БЪДАТ ПУСНАТИ, след по-ранното съобщение за задействане под условие)“
„1536 Започва втората атака на F-18 – освен това се изстрелват първите „Томахоук“ от морето.“
„СЛЕДВА ОЩЕ (според графика)“
„В момента сме чисти по OPSEC“ – т.е. оперативна сигурност.
„Бог да е с нашите воини.“

Малко след това вицепрезидентът Дж. Д. Ванс изпраща на групата съобщение: „Ще прочета молитва за победа“.

В 13:48 ч. Уолц изпраща следното съобщение с информация в реално време за условията на мястото на нападението, очевидно в Сана: „ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ. Сградата се срути. Има няколко положителни разпознавания. Пит, Курила, IC, невероятна работа.“ Тук Уолц има предвид Хегсет, генерал Майкъл Е. Курила, командващ Централното командване, и разузнавателната общност (Intelligence Community), или IC. Споменаването на „многобройни положителни разпознавания“ предполага, че американското разузнаване е установило самоличността на целта или целите сред хутите, като е използвало човешки или технически ресурси.

Шест минути по-късно вицепрезидентът, очевидно объркан от съобщението на Уолц, написа: „Какво?“.

В 14:00 ч. Уолц отговори: „Пиша твърде бързо. Първата цел – техният топ отговорник за ракетите – беше идентифициран при влизане в сградата при приятелката си и сега сградата е срутена.“

Ванс отговаря няколко минути по-късно: „Отлично.“ След 35 минути Ратклиф, директорът на ЦРУ, пише: „Добро начало.“ На което Уолц отговаря с емоджита на юмрук, американското знаме и огън. Управляваното от хутите здравно министерство в Йемен съобщи за 53-ма убити при ударите – като тази цифра не е потвърдена от независим източник. 

По-късно същия следобед Хегсет пише: „СЕНТКОМ беше/е на място.“ Забележително е, че след това той казва на групата, че атаките ще продължат. „Страхотна работа на всички. Още удари ще има часове наред тази нощ и утре ще предоставя пълен първоначален доклад. Но досега – всичко е навреме, в целта и с добри резултати.“

Още не е ясно защо журналист бе добавен в този чат. Уолц, който кани Голдбърг в чата в „Сигнал“, каза вчера, че разследва „как, по дяволите, той е попаднал там“.

Източник: Offnews.bg