Премиерът Росен Желязков обяви, че вече са обсъдени имена за особен управител на „Лукойл“. По думите му така, както е предвидено в закона – ще е физическо лице или лица, които ще се изберат след проверка.

„Винаги има конкретни имена. Ще ги обявим, след като законът влезе в сила“, допълни той.

Въпреки че няма да подлежи на съдебен контрол, според Желязков управителят няма да е безконтролен.

В петък Народното събрание гласува промени в закона, с които се назначава се особен управител на активите на руската компания „Лукойл“ в България.

Той ще се разпорежда с активите ѝ, включително ще може да ги продава, а собственикът няма да има право на глас и дори да обжалва решенията пред съда.

Решението мина за 30 секунди през енергийна комисия в отсъствието на опозицията.

По отношение на проверката на ДАНС, МВР и Министерството на отбраната в „Лукойл“, Желязков коментира, че те имат превантивен характер с оглед да се запази критичната инфраструктура.

„Още преди налагането на санкциите видяхме, че има инциденти в рафинерии в Европа, които са собственост на руски компании, така че тези превантивни действия са с оглед да се запази критичната инфраструктура, каквато представлява и рафинерията и другите обекти на инженерната инфраструктура на „Лукойл“, добави премиерът.

Според Росен Желязков България ще осигури спазването на санкциите с оглед тяхната ясна цел – нито един цент да не отива за войната в Украйна. По думите му приетият закон в петък всъщност е отговор на този въпрос каква ще е легалната рамка за изпълнението на тази политика. 

Премиерът коментира и бюджетната процедура, като посочи, че тя не може да бъде блокирана, тъй като това е автономно право на правителството и на Народното събрание.

„Срещите с работодателските организации продължават, а тази седмица се очаква да се проведе заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Надявам се, бюджетът да бъде внесен в Народното събрание още тази седмица“, каза Желязков.

Той подчерта, че при обсъжданията има обмяна на мнения, но социалният диалог изисква баланс между интересите на различните страни.

„Този бюджет е първият в евро и трябва да отговори на страховете на обществото – да няма висока инфлация и намаляване на доходите, като същевременно държавата продължи да инвестира в инфраструктура“, каза премиерът.

По отношение на държавния дълг той увери, че няма риск от навлизане в дългова спирала.

„Докато дългът се движи около 30% от БВП, няма опасност. Референтната стойност е 60%, но няма да си позволим да стигнем дотам“, каза премиерът.

Росен Желязков допълни, че вижданията на правителството за „отвързване“ на минималната работна заплата от средната и на възнагражденията в публичния сектор ще намерят своите законодателни решения през следващата година.

Бюджетът е консервативен, за да осигури спокойствие и да позволи реформите да се провеждат постепенно и еволюционно, без социално напрежение, посочи премиерът.

Относно данъците той коментира, че обсъжданите промени в данъка върху дивидента не представляват увеличение и не променят данъчната структура. Премиерът определи проектобюджета като „по-скоро консервативен“, с цел да осигури спокойно и без социално напрежение преминаване в следващата година.

„Политиките, които се представят като реформаторски, трябва да се прилагат бавно и еволюционно, защото след всяка непремислена реформа винаги следва обществена деградация“, подчерта Росен Желязков.

Източник: Offnews.bg

Парите, които София ще получи от държавата за училища и другите делегирани от държавата дейности, се увеличават с около 90 милиона евро (или 14%). Парите, които държавата дава на София за инвестиции и строителство, се увеличават с почти 1,5 милиона евро (или 11%). 

Това съобщи столичният кмет Васил Терзиев във фейсбук. Но „няма прозрачност и няма предвидимост, а това е най-важното за големи общини като София“, пише още той. 

Субсидията за градски транспорт на София е изчезнала. В бюджета за 2025 г. тя беше 106 млн. лв., плюс 15 млн. лв. допълнителна помощ от Министерския съвет, припомня Терзие сумата, отпусната на СО за кризата с транспортната стачка. За 2026 г. – пълна неизвестност в бюджета, обобщава кметът. 

Според него не е ясно: Колко средства ще отдели държавата за градския транспорт на столицата? Как ще гарантираме стабилността на една от най-големите транспортни системи в България? Метрополитенът – стратегически обект от национално значение – също е на тъмно. Колко средства са предвидени за разширение на метрото през 2026 г.? Предишните години имаше по 40 мил. За тази има ли?

И колко за неговата охрана? Всяка година охраната става по-скъпа и ние се молим цяла година за тези средства. Кога ще мине към сериозния бюджет на МВР?, пита още Терзиев. 

В текста му се казва още: 

Без ясни числа няма как да планираме дългосрочно. 

Инвестиционната програма за общински проекти поражда още по-сериозни въпроси.

Защо средствата ще минават през Българската банка за развитие?
Каква е добавената стойност за държавата или за общините?
Ще се изисква ли общините да връщат средства или да плащат лихви?
Ако държавата така или иначе ще плаща лихви на банката – защо не предостави парите директно на общините?
Ще започнат ли най-накрая разплащанията към коректните общини? София все още е получила само 237 хил. лв. за 2025-та, при одобрени 156 проекта и 10 подписани споразумения за този година. Подадените искания за плащане са в размер на почти 35 млн. лв.
Ще има ли средства да се разплатим за всички обекти, за които вече имаме договор и отношения и извършена работа?

Такса „битови отпадъци“.
Предоставена е възможност тя да остане непроменена през 2026 г., но не е ясно на каква база ще се изчислява. Ако не на данъчна оценка – на каква?
Министерството на финансите дължи отговор, защото става дума за предвидимостта на една от най-чувствителните местни такси, която ще усети ВСЯКО домакинство.

Може и да има достатъчно пари за София. Но засега те са скрити зад завесата. Надявам се кметът на столицата да не трябва да „застане под герба“, за да стигнат средствата до “хората”. Държавният бюджет не трябва да се превръща в инструмент за политически натиск. Той трябва да е инструмент за развитие.

Независимо как изглежда финалният вариант на държавния бюджет, Столична община ще продължи последователно да отстоява своята политика – прозрачност, ефективност и финансова стабилност, уверява 

Източник: Offnews.bg

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов определи действията на управляващите относно „Лукойл“ като хаотични. По думите му проверката на ДАНС в рафинерията е шум, който службите вдигат.

„Дали би могло да има национализация сега на „Нефтохим Бургас“ е друга тема. Иначе това е важен обект от енергийната инфраструктурата на България. И виждаме хаотични действия, включително и сега този шум, който службите вдигат. Толкова години не сме ги чули, не сме разбрали там. Изобщо дали имат присъствие, дали имат някакво отношение към този анклав напрактика на руските интереси. Сега нещо са се  размърдали. Не знам точно какво правят. Чета в медиите, че министри в правителството не са наясно какво правят службите в Бургас“, каза Атанасов в „Денят започва“ по БНТ. 

Той смята, че управляващите не желят диалог с опозицията за „Лукойл“ и посочи, че е поискал да види на хартия приетите промени в закона, с които се назначава особен управител на активите на руската компания „Лукойл“ в България, а квесторът му отговорил, че има разпореждане на парламентарна група само по един екземпляр.

„Представите се, какъв смях.“

В петък Народното събрание гласува промени в закона, с които се назначава се особен управител на активите на руската компания „Лукойл“ в България.

Той ще се разпорежда с активите ѝ, включително ще може да ги продава, а собственикът няма да има право на глас и дори да обжалва решенията пред съда.

Решението мина за 30 секунди през енергийна комисия в отсъствието на опозицията.

Атанасов посочи, че е наложително държавата да установи контрол върху рафинерията в Бургас.

„Наложително е държавата да установи контрол върху „Нефтохим“, защото най-важното обстоятелство тук с оглед на санкциите, които се налагат да се спре паричният поток към Русия от производството на продукти в „Нефтохим“. Това е основната задача“, посочи лидерът на ДСБ.

Той е категоричен, че не знае какво пише в приетия от НС законопроект.

„Защото имаше предложение за това особения управител, включително да има права да разпродава части от „Лукойл“ и върху това да няма съдебен контрол. Това е механизъм, начин на функциониране на днешната демокрация с това мнозинство и това правителство, което установява един модел на работа, който има елементи на авторитаризъм.“

Източник: Offnews.bg