Темата за България на първа линия и борбата с трафика на мигранти бе обсъдена на конференция в София, организирана от евродепутата Елена Йончева, на тема „Как да спрем трафика на мигранти: Ролята на ЕС в разбирането на престъпните мрежи.

Народният представител от ГЕРБ-СДС Маноил Манев, председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, коментира, че нелегалните мрежи за трафик са всъщност много централизирани. По думите му има достатъчно факти, за да се мисли, че има световна мрежа за нелегално прекарване на хора през граница.

Манев отбеляза, че има голям натиск по отношение това трудовите мигранти да могат да сменят работодателите си и посочи, че това може да даде възможност на организираната престъпност да се възползва чрез фирми-пирати. Той съобщи, че скоро парламентът ще обсъди промени в Закона за чужденците и ще се вземе решение за това компаниите, които ще се занимават с трудова миграция, да имат лицензионен режим. Манев предупреди и за тенденция за събиране на семейства, като отбеляза значението на Пакта за миграция в тази връзка. Депутатът отчете още важността на агентурната работа на службите в средата на мигрантите. 

Бившият вътрешен министър и народен представител от „ДПС – Ново начало“ Калин Стоянов отбеляза, че нелегалната миграция не е проблем само на Европа, а и на света. По думите му трябва да се търсят причините за нелегалната миграция и да се работи за решаване на проблемите в страните по произход – военни конфликти, социални и икономически проблеми.

Стоянов припомни за взетите мерки за подобряване охраната по границата по времето, когато е бил министър, и приетите законодателни промени. „В момента в България показахме, че можем да бъдем сигурен и предвидим партньор“, каза Калин Стоянов.

Той отбеляза значението на тясната комуникация между службите за сигурност в борбата с трафика на мигранти както на национално, така и на европейско ниво. Също така посочи, че организаторите на трафика са хора от държавите по произход на мигрантите и много често не се намират в Европа. Стоянов постави акцент и върху важността на процеса по връщане на мигранти в страните по произход да бъде по-лесен и бърз.

Мариана Тошева, председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, заяви, че 99% от жертвите на трафик не признават, че са жертва. По думите му за последните 30 години, откогато работи агенцията, близо 90% от всички лица, подали молба за закрила, са хора, които са ползвали каналите за нелегален трафик. Тошева отбеляза голямото значение на Пакта за миграцията и допълни, че в България съществува система, в която жертвите на трафик могат да получат закрила. 

Цветелина Георгиева от правната служба на Европейската комисия, отдел „Външни работи“, говори за нуждата да се засили сътрудничеството между Европол и Евроюст, както и политиките и усилията в борбата с нелегалния трафик. Като проблем тя отбеляза недостатъчния обмен на информация между държавите от ЕС.

В рамките на конференцията говори и проф. Иво Христов, който посочи, че когато се говори за проблема с миграцията, трябва да си дадем сметка в какъв свят живеем. Той коментира, че най-важният проблем е, че всички се занимаваме със следствията, а не с причините за нелегалната миграция.

Милен Керемедчиев, зам.-министър на външните работи (2007-2009), бивш генерален консул на България в Дубай, посочи, че мисли позитивно, защото когато махалото е в едната крайност, трябва да се върне в другата и защото политиките за справяне с мигрантските потоци стават приоритет. Европа ще премине и през тази криза – бавно, болезнено и скъпо, но ще премине, добави той.

Източник: БТА