„Режисурата е много сложна професия. Трябва да разбираш от култура, от философия, от естетика, от психология, и то практическа психология. Режисьорът трябва да има и много качества, за да успее. Първото качество е на лидер, защото той трябва да води цялата група.“ 

Думите са на проф. Пламен Марков, който днес празнува 70-годишен юбилей.

Той е роден на 10 октомври 1955 г. в София. Израства във Варна, където завършва Първа английска гимназия. Запознава се с театралното изкуство в драматичния състав на гимназията, където талантът му е забелязан от проф. Надежда Сейкова. Тя го съветва да кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – НАТФИЗ).

През 1974 г. започва своята подготовка – първо при известния комик Илия Пенев, а след това при Сия Папазова. Именно тя го насочва към режисурата. При първото си кандидатстване не е приет и влиза в казармата, за да отбие военната си служба. При втората му година там получава правото да кандидатства в чужбина, в страни от социалистическия блок, и е приет да следва „Международни отношения“ в Полша. За да се подготви за следването е уволнен по-рано от казармата, но вместо към Полша, Марков още веднъж се насочва към ВИТИЗ – този опит успешно. Приет е в класа на проф. Сашо Стоянов, в който през 1980 г. завършва режисура за драматичен театър. Пламен Марков се дипломира с постановката „Албена” на Йордан Йовков (1980).

„Не бих могъл да определя кога точно съм решил да се занимавам с театър. Моето семейство е далече от това, родителите ми имат съвсем обикновени професии. Нямам в рода си човек, който се е занимавал с театър професионално. Като дете аз бях много любопитен, четях много, четях практически по цял ден. Четях всичко, напосоки. Поставях си амбициозни задачи – да прочета например целия Вазов, купувах си сложни книги, които още седят в библиотеката ми. Всъщност търсех някакъв друг свят, различен от този, в който живеех. Аз съм израснал в бежанския квартал във Варна, където обитаваха съвсем скромни хора, бежанци от Тракия, от Добруджа, от Македония, в набързо построени бедни къщи. Така че по това време в Английската гимназия, където учех, имаше драмсъстав и аз се явих. След интензивното четене, което е затворено занимание, театърът пък ми се стори съвсем друго пространство, където се случват някакви магии. Драматичния състав ръководеше Катя Папазова, сестра й Сия Папазова пък беше драматург във Варненския театър; от този драмсъстав на Варненската английска гимназия са излезли много театрали. В началото ми даваха малки роли, после – по-големи, постепенно разбрах, че имам качества, взех някакви награди от самодейни прегледи, заради които дори имах право да не се явявам на първи кръг в Театралната академия,“ казва Пламен Марков пред Камелия Николова и Литературен вестник.

По време на следването си той трупа режисьорски опит в редица столични театри, а в театрите във Враца и Велико Търново се опитва да прави и свои постановки. Работи като асистент-режисьор, черпи опит от имена като Леон Даниел, Младен Киселов и Красимир Спасов. Специализирал е арт мениджмънт в Сити юнивърсити, в Лондон, Великобритания (1996-1997), както и филмова, и телевизионна режисура в НАТФИЗ при акад. Людмил Стайков (2004-2006).

„Аз наистина съм доволен, че учих при Сашо Стоянов, въпреки че ми се искаше да бях попаднал в класа на Крикор Азарян. Сашо Стоянов беше много ерудиран човек, научил съм много неща от него. За съжаление, неговите режисьорски качества не бяха на нивото на онова, което знаеше. Затова и когато станах втори курс, в отношенията ми с него настъпи криза. Тогава просто си дадох сметка, че от гледна точка на режисьорския занаят бих научил повече от другите двама преподаватели на моя випуск, както и от други режисьори. Разбрахме се със Сашо Стоянов аз да си правя представленията, необходими за следването, по театрите. И аз започнах да ходя в различни театри – ходих във Враца, в Търново, работех като асистент-режисьор и се опитвах да правя и свои постановки. Така през последните две години от следването ми практически не посещавах лекциите, а присъствах най-вече на репетиции. Най-много ходех на репетициите на Леон Даниел, при Младен Киселов и при Краси Спасов, който тогава беше асистент на Сашо Стоянов по режисура, т.е. асистент на нашия клас, така че той ми беше и преподавател. По това време Леон Даниел беше режисьор в Театъра на българската армия, Младен Киселов – в Сатиричния театър и Красимир Спасов – в театър „Сълза и смях”. Ходих много на репетициите на тези трима режисьори, бях асистент-режисьор на Краси Спасов. Във Враца започнах да правя „Кухненският асансьор” на Пинтър, в Търновския театър направих „А на заранта те се събудиха” на В. Шукшин, но по различни причини и двете представления нямаха премиери,“ продължава разказа си той.

Пламен Марков започва професионалния си път веднага след дипломирането си през 1980 г., когато Красимир Спасов го кани в театъра в Сливен. Там той събира своята първа трупа — сред актьорите са Атанас Атанасов, Ивайло Христов и Йорданка Стефанова. Само за година поставя три спектакъла – „Албена“, „Ние, долуподписаните“ и „Училище за жени“, последният смятан за негов професионален дебют. Сливенската „Албена“ се играе 67 пъти – рекорд за града. След гастрол в София Младен Киселов го кани в Сатиричния театър, където Марков започва „Две стрели“ на А. Володин, но прекратява репетициите поради несъгласие с актьорите. Връща се в Сливен и постига голям успех с „А на заранта те се събудиха“, а скоро след това печели наградата за млад режисьор с „Семейство Тот“ на Ищван Йоркен – постановка, която сам адаптира и която по-късно вдъхновява и други режисьори като Бойко Богданов и Димитър Гочев.

През 1983 г. едва 27-годишен, Пламен Марков поема директорския пост в Сливенския театър. Неговата постановка „Солунските съзаклятници“ предизвиква бурен успех и му носи награда за режисура. Следващият важен етап е Военният театър (1985–1989), където работи заедно с Леон Даниел и Красимир Спасов – време, което Марков описва като „изключително вдъхновяващо режисьорско братство“. Именно там развива своя интерес към парадоксалния театър и „драматическата импровизация“.

През 1989 г. става директор на Сатиричния театър – пост, който заема до 1996 г. Според него това е „истинската мисия“ в живота му – време на реформи, обновяване на трупата, промяна на сценичното пространство и завръщане на интелектуалната атмосфера в театъра. От 2012 г. проф. Пламен Марков е главен режисьор на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, Варна. От октомври 2024 г. работи съвместно с Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, Велико Търново, а от октомври 2025 г. е и негов художествен консултант и ръководител на драматичния отдел в културната институция.

„Когато поех директорския пост в Сатиричния театър аз вече бях утвърден режисьор, в това отношение нещата ми бяха потръгнали сравнително лесно и си вървяха от само себе си, така да се каже. За мен тогава директорството беше истинското предизвикателство, истинската мисия. Беше време, когато трябваха нови хора, които да направят реформа в остарялата система на театъра. Много дълга и отделна тема е (…), но казано с една дума – това беше тогава същинското предизвикателство за мен. Включване на млади актьори, намаляване на заварения огромен състав, промяна на публиката, на пространствата на театъра (тогава построихме Камерната сцена „Методи Андонов”), на елементарното разбиране за „смешно” – всичко това беше част от усилията ми за реформиране на театъра, за завръщане на интелектуалната атмосфера в него. В режисьорската ми работа през това време за мен най-силно остава представлението „От другата страна” на Станислав Стратев. Аз бях инициатор Стратиев да напише текста, освен външното признание, то ми донесе вътрешно удовлетворение и зареждане,“ разказва режисьорът.

Преподавателската му кариера започва през 1986 г. във ВИТИЗ. От 1991 г. е доцент, а от 1999 г. – професор по актьорско майсторство и режисура за драматичен театър. От 2009 до 2021 г. е декан на факултет „Сценични изкуства“ в академията, където е преподавател и до днес. Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките през 2015 г.

„Ако си добър ученик, може да вземеш от много учители. Във взаимоотношенията учител–ученик по-важен е ученикът. Моите студенти знаят много повече, защото са постоянно в интернет и могат да проверят всичко и навсякъде. Те имат не по-малко информация от мен, даже имат повече информация от мен. Въпросът е тази информация да бъде канализирана, за да може да се вземе от нея най-същественото, което би свършило работа“, казва проф. Марков.

В периода от 1984 до 1988 г. той е председател на секцията „Млади театрални творци“ към Съюза на артистите в България, в рамките на която организира фестивалите на младата режисура в Ловеч и инициативата „Младежка сцена“ в Сливен. От 2001 до 2005 г. е заместник-председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра. От 2007 до 2010 г. е председател на обществения съвет за театър към Министерството на културата, а след това е бил и член на управителния съвет на фонд „Култура“ към министерството.

„Моят избор е да правя неща, които са ми интересни, винаги това съм правил, да ми е любопитно и да съм свободен. И затова никъде не бях на щат като режисьор доста време, страхувайки се, че няма да правя това, което искам. Аз не използвам прочутите мечки гастрольори – хора, които се показват по телевизията в някакви долнопробни предавания, но неизвестно защо публиката иска да ги гледа и на живо. Това е тенденция, която ние оставяме на други варненски театри. Ние работим с талантливата трупа на варненския театър. Една голяма част от артистите напускат еди-кой си театър, защото нежните им творчески души са ужасно възмутени от художествената му политика… Артистите, с малки изключения, които са на свободна практика се оказаха много уязвими и принудени да правят сто пъти повече компромиси… Тази свобода е много хлъзгава. Част от тях са добри артисти, други – халтураджии, трети – бивши добри артисти. Някои от тях са мои студенти, за съжаление. Не е страшно да си шоумен, печели се добре. Който иска да кара скъпа кола и да има красиви любовници, би трябвало да се занимава с шоубизнес,“ казва режисьорът за Днес Плюс.

Проф. Пламен Марков има над 60 театрални постановки. Сред тях са „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов (1984), „Еленово царство“ от Георги Райчев (1985), „Явява се разносвачът на лед“ от Юджийн О’Нийл, „Нощно съжителство“ от Маргарит Минков (1986), „Посещение на старата дама“ от Фридрих Дюренмат (1990), „Портиерът“ от Харолд Пинтър (1993), „Зидарите и попа” по авторски текст по поп Минчо Кънчев, Софроний Врачански и П. Ю. Тодоров (1998), „Бившата мис на малкия град“ от Мартин Макдона (1999), „Контрабасът” от Патрик Зюскинд, „По-близо“ (2000), „Рондо“ на Шницлер (2001), „Ричард ІІІ” на Шекспир (2011), „Танго“ от Славомир Мрожек (2020), „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен (2023), „През октомври без теб“ по пиеса на Константин Илиев (2024).

Пламен Марков е режисирал телевизионни и кино продукции. Негов е документалният филм за актьора Никола Анастасов – „Шарения от спомени и роли“ (1992), както и филм, посветен на 70-годишнината на проф. Димитрина Гюрова.

Негови постановки са представяни в редица чужди театри и са участвали в много международни фестивали по цял свят – Москва, Торонто, Виена, Тел Авив, Бостън, Скопие, Белград, Пекин, Варшава. В международната му дейност присъстват и много курсове по режисура.

Спектакли на Пламен Марков са отличавани за цялостна реализация, режисура и техническо изпълнение. Дългогодишната му дейност успешно съчетава театралната педагогика и режисурата. Работата му в НАТФИЗ върви ръка за ръка с активна творческа практика, която не само оформя сценични образи, но и изгражда нови поколения театрални творци. Творчеството му е свързано с редица престижни отличия и номинации, присъдени на актьорите, сценографите, костюмографите и композиторите, работили по негови постановки.

Носител е наградата на Съюза на артистите в България за млад режисьор през 1983 и 2001 г., „Аскеер“ за режисурата на„Зидарите и попа“ (1999), „Награда на София“ (1987, 1988), Националната награда „Добри Чинтулов“ за цялостно творчество (2001), „Златен кукерикон“ за цялостно творчество (2021), званието „Почетен гражданин на Сливен“ (2001).

Източник: Offnews.bg