Финансовите експерти често казват, че през есента падат не само листата, но и рекордите на борсовите индекси. През изминалата седмица германският водещ индекс DAX достигна ново историческо ниво, докато водещите американски индекси продължават да поставят нови върхове. Цената на златото премина границата от 4000 долара – макар и временно, а среброто достигна над 50 долара за тройунция за първи път от 2011 г. насам. При биткойна новите върхове вече са част от ежедневието. Пазарът на облигации обаче остана почти непроменен, а доларът отбеляза ръст спрямо низходящата си тенденция от началото на годината, отбелязват анализаторите на „Маркетпулс“.

Отвъд океана американският президент Доналд Тръмп се фокусира върху Близкия изток и вътрешната сигурност, а не върху икономическата политика – развитие, което според експертите на германската банка „Хелаба“ (Helaba) може да се окаже благоприятно за долара.

Търговско напрежение между САЩ и Китай

Търговските отношения между Вашингтон и Пекин отново се обтегнаха. В петък Тръмп постави под въпрос планираната си среща с китайския президент Си Цзинпин в Южна Корея, след като Пекин разшири ограниченията върху износа на редкоземни елементи. В отговор президентът на САЩ обяви намерение да увеличи митата върху китайския внос до 100 процента от 1 ноември.

„Поради обстоятелството, че Китай зае безпрецедентна позиция, от 1 ноември 2025 г. (или по-рано, в зависимост от действията на Китай) САЩ ще увеличат до размер от 100 процента всяко мито, плащано от Китай“, се посочва в изявление на Белия дом. Мярката, по думите на Тръмп, е отговор на „крайно агресивните“ ограничения на Пекин за редкоземните метали.

От своя страна китайското правителство заяви, че митата на Вашингтон са „лицемерни“, и защити своите износни ограничения, без обаче да въведе нови ответни мита.

„Страхът от нова търговска криза между двете най-големи икономики в света виси като дамоклев меч над главите на инвеститорите“, коментира пред ДПА пазарният експерт Тимо Емден от „Емден Рисърч“ (Emden Research). „Анонсите на Тръмп са не само провокативни от гледна точка на икономическата политика, но и разпалват латентни несигурности на пазарите“, допълва анализаторът.

Несигурност около данните от САЩ

Вътрешноикономическите данни в САЩ продължават да се забавят поради частичното спиране на работата на федералното правителство. Липсата на официална информация затруднява анализаторите, които очакват данните за инфлацията, търговията на дребно и промишленото производство. 

За да бъдат отпуснати средства за покриване на текущите разходи на федералната администрация, е необходимо мнозинство от поне 60 гласа в Сената – подкрепа, която демократите отказват да дадат.

Републиканците настояват за приемането на т.нар. „чиста продължителна резолюция“ – временно продължаване на действащите разходни нива. Това предложение обаче не включва компенсиране на планираните в края на годината съкращения в задължителното здравно осигуряване, срещу които остро възразяват демократите.

Според данни на Конгресната бюджетна служба последната подобна блокада през 2018–2019 г., продължила 35 дни, е довела до загуби в производството в размер на 11 млрд. долара, от които след наваксване на дейността нетната щета е била около 3 млрд. долара – едва 0,015 на сто от БВП по това време.

Макар последствията за отделни домакинства и фирми да са значителни – особено при забавяне на разрешителни и плащания – за икономиката като цяло краткотрайното ограничаване на работата на държавата се смята за управляемо. Най-сериозният ефект обаче остава върху имиджа на Съединените щати. Този път ситуацията може да се влоши, след като президентът Доналд Тръмп обяви, че не само ще освободи от работа „несъществените“ държавни служители, както се прави традиционно при подобни случаи, но и ще ги уволни.

От януари досега броят на федералните служители вече е намален с близо 100 000 души, без да се отчитат онези, които са били пратени в неплатен отпуск. Според анализа на „Хелаба“ ефективността на останалите служители е допълнително подкопана от агресивната политика на правителството спрямо собствената му администрация, което кара някои наблюдатели цинично да отбелязват, че „много американци едва ли ще забележат новото затваряне на правителството“. 

Според Крис Уилямсън, главен икономист в „Ес енд Пи Глобал Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence), данните за инфлацията ще бъдат наблюдавани внимателно за признаци, че по-високите мита се прехвърлят върху крайните потребители. „Досега инфлацията не се е повишила толкова, колкото мнозина се опасяваха, но все още е рано да се прецени колко силно митническите такси ще засегнат цените“, отбелязва Уилямсън в своя анализ.

На валутните пазари доларът се възползва от сътресенията в други части на света. Във Франция оставката на премиера Себастиен Льокорню оказа натиск върху еврото, а японската йена отслабна още повече. Новата председателка на Либерално-демократическата партия Санае Такаичи, смятана доскоро за вероятен бъдещ премиер, е привърженик на експанзивна парична политика по примера на Шиндзо Абе. Това засега подкрепя японските акции, като индексът Nikkei достигна рекордно високо ниво. Въпреки това политическата несигурност в Токио нарасна след разпадането на управляващата коалиция.

В Германия промишлените данни останаха слаби – както новите поръчки, така и производството се понижиха. „Диригентската палка на борсовия оркестър продължава да бъде в ръцете на темата „изкуствен интелект“. Въпреки нарастващите опасения относно рентабилността на огромните инвестиции, пазарите остават във възход, подкрепени от силните резултати на компании като „Ей Ем Ди“ (AMD)“, коментират от „Хелаба„.

Вашингтон: срещи на МВФ и Световната банка

Новата седмица ще премине под знака на срещите на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон, които ще се проведат на фона на тревоги за възможен „балон“ на акциите, особено в технологичния сектор. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че „оценките се приближават до нивата, наблюдавани по време на възхода на интернет преди 25 години“ и че „рязка корекция може да забави глобалния растеж и да изостри уязвимостите“.

Анализ на Блумбърг посочва, че предупреждението на Георгиева е по-откровено от това, направено от МВФ през 2000 г., малко преди спукването на „дот-ком“ балона. Тогава Федералният резерв беше принуден да намали спешно основната лихва с половин пункт.

Редица централни банки вече изразиха тревога от евентуален срив. „Банк ъф Ингланд“ (английската централна банка предупреди за риск от „рязка корекция“, Европейската централна банка (ЕЦБ) отчете „високи оценки на пазарите“, а Резервната банка на Австралия също подчерта уязвимостта на финансовите пазари.

Предстоящият доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност, както и новите икономически прогнози за света, ще бъдат сред ключовите теми тази седмица.

Началото на сезона на отчетите в САЩ 

През следващата седмица в Съединените щати започва сезонът на отчетите за печалбите за третото тримесечие на 2025 година. Вниманието на инвеститорите ще бъде насочено към резултатите на големите американски банки и технологични компании, които традиционно задават тона на отчетния сезон, казват от „Алианц Рисърч“ в анализа си за седмицата.  

Сред първите ще бъдат „Джей Пи Моргън“ (JPMorgan), „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), „Уелс Фарго“ (Wells Fargo) и „Ситигруп“ (Citigroup), които ще обявят резултатите си във вторник. Ден по-късно се очакват отчетите на „Банк ъф Америка“ (Bank of America) и „Морган Стенли“ (Morgan Stanley).

„Банките са прозорец към американската икономика“, коментира пред Ройтерс Ирене Тънкъл, главен стратег за американските акции в „Би Си Ей Рисърч“ (BCA Research). „Ако видим, че потребителите все още харчат и търсенето на кредити се подобрява, тогава ще започна да мисля, че може би не се приближаваме към свиване“.

Европа, Близък изток, Африка

Календарът с данни за еврозоната е оскъден, посочва главният инвестиционен стратег на „Алианц Рисърч“ (Allianz Research) Щефан Рандорф. По думите му изявите във Вашингтон на президента на ЕЦБ Кристин Лагард и на управителя на „Банк ъф Ингланд“ Андрю Бейли ще бъдат сред най-важните събития на седмицата за Стария континент.

В еврозоната вниманието ще бъде насочено към сагата с публичните финанси на Франция, където Себастиен Льокорню се завърна като министър-председател и трябва да сформира правителство, преди да внесе бюджета. Сред статистическите данни се очакват индексът на инвеститорското доверие на Центъра за европейски икономически изследвания Цет Е Ве (ZEW) в Германия във вторник и индустриалното производство в еврозоната в сряда.

В петък потенциалното актуализиране на рейтинга на Италия от „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ (Morningstar DBRS) може да има значение за пазарите. При положителна перспектива повишаването на рейтинга би осигурило на страната най-висока оценка от 2018 г. насам.

Във Великобритания се очакват данни за заплатите и БВП за август, които може да покажат леко увеличение на икономическата активност. В Израел данните за инфлацията в сряда вероятно ще покажат ускорение до 3,1 на сто през септември от 2,9 на сто през август. В Африка се очакват данни за инфлацията в Нигерия, които може да покажат спад под 20 на сто за първи път от 2022 г.

Северна Америка

В САЩ, където публикуването на икономическите данни продължава да бъде забавено заради спирането на дейността на правителството, вниманието ще бъде насочено към изявите на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл. Във вторник той ще представи прогнозата си за икономиката и паричната политика пред Националната асоциация за бизнес икономика.

Речта на Пауъл ще бъде акцентът на седмица, изпълнена с изяви на представители на Федералния резерв, включително Кристофър Уолър, Майкъл Бар и Стивън Майрън, както и президентите на регионалните банки Анна Полсън, Сюзън Колинс и Алберто Мусалем.

В сряда централната банка ще публикува своята „Бежова книга“, съдържаща информация за икономическите условия в страната. Данните за продажбите на жилища и започването на строителството ще дадат представа за състоянието на пазара на недвижими имоти.

В Канада вниманието ще бъде насочено към участието на финансовия министър Франсоа-Филип Шампан и управителя на централната банка Тиф Маклем в срещите на МВФ. Заместник-управителят Каролин Роджърс ще говори във Ванкувър за необходимостта Канада да повиши производителността си. 

Азия

В Азия седмицата ще бъде доминирана от комбинация от сигнали за търговията, инфлацията и решенията на централните банки. Китай ще публикува данни за търговията, които според Блумбърг вероятно ще покажат ръст на износа през септември. Индия също ще отчете забавяне на ръста на потребителските цени.

Централната банка на Сингапур вероятно ще запази политиката си без промяна след две поредни облекчения по-рано тази година. Същевременно ще бъдат публикувани предварителни данни за БВП за третото тримесечие, които вероятно ще потвърдят забавяне на растежа.

В Япония се очакват изказвания на членове на управителния съвет на централната банка, сред които Наоки Тамура и заместник-гуверньорът Шиничи Учида, на фона на политическата нестабилност след победата на Санае Такаичи.

Данните за заетостта в Австралия ще покажат дали пазарът на труда остава стабилен, докато Южна Корея и Малайзия ще публикуват данни за търговията, а Сингапур – за износа.

Латинска Америка

В Аржентина сделката за валутен суап с Министерството на финансите на САЩ на стойност 20 млрд. долара временно стабилизира песото, но икономическите предизвикателства остават. Данните за инфлацията, които ще бъдат публикувани във вторник, вероятно ще покажат месечно повишение на цените с над 2 на сто.

Бразилия и Перу ще представят предварителни данни за БВП за август, докато Колумбия ще публикува резултати за промишленото производство и продажбите на дребно, които може да потвърдят постепенно възстановяване.

Новата седмица започва при изключително високи оценки на капиталовите пазари, но и при растящо напрежение сред централните банкери, които се опитват да предотвратят повторение на събитията от 2000 г., когато внезапният спад на технологичните акции се превърна в глобален шок за пазарите. Растящото опасение от „прегряване“ ще кара централните банки да продължат да балансират между подкрепата за растежа и предотвратяването на бъдещи финансови сътресения.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) започват днес във Вашингтон. Форумът събира финансови министри, централни банкери и други високопоставени представители на страни и организации от цял свят, за да обсъдят състоянието на световната икономика и развитието на многостранните институции в период на повишена несигурност както в краткосрочен план, така и от гледна точка на дългосрочните предизвикателства. 

Очаква се от българска страна да участват управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев и заместник-министърът на финансите Методи Методиев. 

Степента на несигурност в глобален план е изключително висока в резултат от множество промени – от наблюдаваните в геополитиката и технологиите до демографски и климатични предизвикателства, посочи управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в навечерието на срещите. „Това е новото нормално и е тук, за да остане“, подчерта тя. Същевременно световната икономика показва по-голяма устойчивост от очакваното през 2025 г., но рисковете за бъдещето остават високи, отбеляза Георгиева. 

Анализите на МВФ за икономическите тенденции и прогнози ще бъдат представени утре с публикуването на доклада „Световни икономически перспективи“, който се очаква да покаже, че въпреки очакванията тази и идната година ще бъде отбелязан растеж, макар и слаб. Въпросът е докога може да се запази тази устойчивост, отбелязват анализатори на Атлантическия съвет. Експертите ще наблюдават дали МВФ ще представи убедителен анализ за уязвимостта на икономиката от рисковете, произтичащи от прекомерна концентрация (т.е. зависимостта от дейности, свързани с изкуствения интелект) и за евентуалните забавени ефекти от повишаването на митническите ставки, които засилват вероятността от лека стагфлация в краткосрочен план, особено в САЩ, отбелязват анализаторите. Фондът би могъл да препоръча на страните да приемат мерки за смекчаване на тези рискове. 

Друг въпрос на срещите според експерти ще бъдат механизмите за преструктуриране на суверенни дългове предвид високото ниво на държавен дълг, който макар да се стабилизира на световно ниво според публикуван неотдавна доклад на МВФ, е на равнище от 235 процента от глобалния брутен вътрешен продукт. Докато особена тревога будят високите равнища на задлъжняване в развиващите се страни, в Европа продължаващата политическа криза във Франция насочи вниманието към нарастващите дълг и дефицит на втората по големина икономика на еврозоната и провокира опасения от нова дългова криза. 

Значително място в дискусиите се очаква да намери и справянето с „двойния шок“ – комбинацията от повишените вносни мита на САЩ и пренасочването на промишления свръхкапацитет на Китай, който насочва износа си към трети страни, което се очаква да тласне общия му търговски излишък до рекордните 1,2 трлн. долара тази година. 

Източник: БТА