Бизнес
Тайни срещи на германски политици с представители на Кремъл в Баку

Член на германската парламентарна Комисия за надзор над тайните служби се среща със санкциониран от ЕС руски пропагандист в Баку? Звучи като лош шпионски роман, обаче всъщност е реална част от задкулисни разговори, които се водят периодически през последните месеци. Но да караме подред.
Миналата седмица Reuters съобщи за последната такава среща между високопоставени руски функционери и германски политици, състояла се на 13 април в столицата на Азербайджан. Според германския седмичник „Ди Цайт“ групата вечеряла в изискания италиански ресторант „Дзаферано“ в луксозния хотел „Четири сезона“. „Ди Цайт“ и политическият магазин „Контрасти“ на германската обществена телевизия ARD следят не от вчера тези периодически срещи, които са част от серия неформални инициативи, разглеждани като продължение на прекратения през 2021 г. „Петербургски диалог“.
Участниците не са случайни хора
В списъка на участниците личат имена като Ралф Щегнер (ГСДП), Матиас Платцек (ГСДП), Роналд Пофала (ХДС) и Щефан Холтхоф-Пфьортнер (ХДС). От руска страна край масата в италианския ресторант присъстват включително Виктор Зубков, бивш премиер на РСФСР и председател на надзорния съвет на „Газпром“, както и Валерий Фадеев – председател на руския Президентски съвет за човешки права, който е санкциониран от ЕС заради пропаганда и дезинформация. Фадеев твърди, че Русия се намира във „война със Запада“, а преди време предложи да се отстрани паметникът на жертвите на КГБ от мрачно известния московски площад „Лубянка“, където беше централата на съветската тайна полиция. Германският социалдемократ Щегнер в предишния Бундестаг беше член на парламентарната Комисия за надзор над тайните служби, неговият съпартиец Платцек е бивш премиер на провинция Бранденбург и бивш лидер на ГСДП, а християндемократът Пофала е бивш Генерален секретар на ХДС и бивш шеф на канцлерството по времето на Ангела Меркел. С други думи, участниците и от двете страни не са случайни хора, което обяснява и сериозното политическо напрежение, възникнало около тайните разговори в Баку.
„Денят след това“
Така нареченият „Петербургски диалог“, който по времето на канцлера Герхард Шрьодер (ГСДП) беше замислен като платформа за двустранен разговор между политици, учени и мениджъри от Германия и Русия и продължи работата си при Ангела Меркел (ХДС), през 2021 г. официално беше погребан от правителството в Берлин – най-вече заради агресивната политика на неговия съосновател, руския президент Владимир Путин. Срещите в Баку са неговото неофициално продължение, като целта е да поддържат отворени канали за комуникация между Германия и Русия и да сондират възможностите за бъдещо сътрудничество. Според програмата, предоставена на германските медии, разговорите се концентрират около две многозначителни теми: „Денят след това“ и „Времето дотогава“, което предполага обсъждане на ситуацията след края на войната в Украйна и запазване на съществуващи мрежи от контакти. На пръв поглед една легитимна цел, ако повярваме в искреността на намеренията. И ако не заподозрем зад всичко това някакъв таен дневен ред, най-вече разписан в Москва.
Глупост, наивност или друга гледна точка?
Тайните срещи в Баку предизвикаха масирана критика в Германия. Както стана дума, особено спорно изглежда участието на Ралф Щегнер, член на парламентарната Комисия за надзор над тайните служби, тъй като той има достъп до класифицирана информация. Константин фон Нотц от Зелените определи участието му като „неприемливо и тревожно“ и настоя за незабавно изясняване. А експертът по външна политика на ХДС Петер Байер заяви: „Подобна среща е в крещящо противоречие с всичко, което представлява правилната европейска политика за сигурност: да останем сплотени и да не разтваряме портите пред нашите врагове – независимо дали го правим поради глупост, наивност или някакъв друг начин на мислене.“
Самият Щегнер обяснява пред „Ди Цайт“, че пътуването му до Баку, платено с лични средства, е имало частен характер и не е било по ничия поръчка. На Байер обаче никак не му се вярва, че човек като Щегнер може „частно“ да се среща с високопоставени представители на войнстващия лидер Путин: „За член на германския Бундестаг трябва да е ясно какво означава среща в луксозен хотел. Тя изпраща сигнал до Москва, че няма нищо толкова страшно, ако Путин нахлуе в съседна страна.“ Досега другите германски участници в срещите не желаят да разговарят с медиите.
Допустими ли са такива срещи, позволени ли са по закон?
По принцип германски политици имат право да провеждат частни срещи с чуждестранни представители. Но за членовете на комисии като тази за надзор над тайните служби се прилагат по-строги изисквания за прозрачност и лоялност. Участието в неофициални срещи със санкционирани лица като Валерий Фадеев може да се разглежда като нарушение на тези правила и да има политически последици. Затова специалистката по въпросите на сигурността Мари-Агнес Щрак-Цимерман (СвДП) поиска Щегнер да не бъде номиниран отново за тази комисия. Както отбелязва журналистът Инго Малхер в „Ди Цайт“, Щегнер би трябвало да е наясно, че такива разговори се записват от руското външно разузнаване ФСБ – или поне, че руските участници после подробно докладват. „Подобно пътуване до Баку е опасна работа: един пазител на държавни тайни се среща с хора, чиято работа е именно да се добират до такива тайни“, пише Малхер.
Какъв е тайният дневен ред?
Експерти като Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика (DGAP) също гледат скептично на невинната версия за „частни срещи“. Майер основателно припомня, че в случая важното е с кого се срещаш и кого легитимираш по този начин. „Това са хардкор пропагандисти на Путиновия режим. И те са отишли там с ясното поръчение: да окажат влияние на своите събеседници, които пък после да отнесат руските послания до своите партии (а това са управляващите партии в Германия в момента – бел.авт.). Изобщо не е случайност, че Русия изпраща там включително и човек като Фадеев, който е санкциониран от ЕС“, обяснява Майер. В Москва подобни разговори не се възприемат като инициатива за мир, а като признак за слабост на Запада, смята политологът.
Реакции от Берлин и Брюксел
Предишното германско правителство на Олаф Шолц ясно се дистанцира от срещите. Министерството на външните работи заяви, че разговорите не са били планирани или разрешени от официалните институции. Робин Вагенер, експерт по външна политика на Зелените, които в лицето на Аналена Бербок доскоро управляваха външното министерство, каза следното пред „Билдцайтунг“: „В миналото ХДС и ГСДП вече ни поставиха в зависимост от Русия. Когато се срещат със Зубков в Баку, Щегнер, Пофала и другите сега подкопават ясната обща европейска политика. Фридрих Мерц и Ларс Клингбайл (новият канцлер и неговият вицеканцлер – бел. авт.) трябва спешно да гарантират, че старата връзка с Москва няма да вземе връх.“
В Брюксел също реагираха с критика, особено заради участието на лица, санкционирани от ЕС. Европейският съюз подчерта необходимостта Русия да остане политически изолирана, докато продължава агресията ѝ срещу Украйна.
Какво очаква Путин от тези срещи?
За Кремъл подобни срещи представляват възможност да подкопае санкциите на Запада и да засили политическите разногласия в ЕС. С участието на бивши високопоставени германски политици Русия явно иска да създаде впечатлението, че в Германия съществува подкрепа за сближаване. Това пък може да бъде използвано за оказване на натиск върху германското правителство и за отслабване на европейската солидарност.
Източник: Капитал
Бизнес
Да се върнеш в България: разговор с няколко българи от Германия
Иванина Георгиева: Започнах да свалям розовите очила
Пристигнала в Германия през 1998 г. – като 4-годишна. В периода 2005-2008 г. семейството се върнало за кратко в България, но през 2009 г. Иванина се върнала в Германия, където завършила гимназия и университет

Иванина Георгиева
В каква среда пребивавахте в Германия?
Отраснах в доста традиционна баварска среда. В малките села по онова време живееха предимно местни хора. Нямах никакъв контакт с други българи. Спомням си, че в началното училище денят започваше с молитва („Отче наш“), а извънкласните дейности бяха организирани основно от католическата църква – лагери, ски, езда, походи, хор и още много други. С преминаването ми в гимназия и преместването в по-голям град започнах да се запознавам и с други българи. В Ландсхут постепенно се оформи по-голяма българска общност и по-късно дори се създаде неделно училище. В университета вече имах и българска компания – с някои от хората от нея изградихме трайни, чудесни приятелства, които продължават и до днес.
Имахте ли усещане за изолация или неприемане, ксенофобия?
Не, не съм се чувствала изолирана или дискриминирана. Но имаше моменти, особено в детските ми години, когато усещах, че майка ми (която говореше с осезаем акцент) не се приемаше наравно с другите родители – например на родителски срещи или събития. Името ми също създаваше известен дискомфорт у възпитатели и учители в детската градина – те изпитваха трудности с произнасянето му и често ме наричаха Нина или Фанни.
Защо се върнахте в България?
Съвсем случайно – не беше планирано. Благодарение на моя близка приятелка, с която се запознах в университета в Регенсбург, започнах да обмислям идеята, че България може да бъде атрактивна опция за млад специалист с немски език. Започнах да се прибирам по-често, запознах се с нови хора, поднових стари приятелства и попаднах в чудесна среда. Отвориха се редица интересни възможности, обстоятелствата се наредиха благоприятно и просто останах. Имаше немалко предизвикателства, които някой ден съм решила да опиша – културен шок, розови очила и административно сафари. В момента работя в ИТ сектора – като ръководител проекти и консултант.
Доволна ли сте от решението си?
През първите години не съм имала и капка съмнение, че съм взела правилното решение. И до днес не съжалявам, но постепенно започнах да свалям розовите очила, тъй като все по-често се сблъсквам с реални проблеми – в здравеопазването, администрацията, отношението към хората, липсата на ред и яснота Това ме кара да се замислям. Въпреки всичко все още вярвам, че България е прекрасна страна с огромен потенциал и е време той да бъде реализиран!
Източник: Капитал
Бизнес
Защо днешните висшисти са прецакани

Социалните и политическите последици ще бъдат дълбоки. Тенденцията не се проявява само в Америка. В целия Европейски съюз равнището на безработица сред младите хора с висше образование се доближава до общото равнище за тази възрастова група. Великобритания, Канада, Япония – всички те, изглежда, вървят по същия път. Дори елитните младежи, като например завършилите MBA, страдат. През 2024 г. 80% от завършилите бизнес в „Станфорд“ са имали работа три месеца след напускането му, което е спад спрямо 91% през 2021 г. На пръв поглед студентите от „Станфорд“, които се хранят на открито в кафенето на училището, изглеждат щастливи. Погледнете отново и ще видите страха в очите им.
Доскоро „университетската премия при заплатите“, при която завършилите студенти печелят повече от останалите, нарастваше. Напоследък обаче тя се е свила, включително в Америка, Великобритания и Канада. Използвайки данни за младите американци от нюйоркския клон на Федералния резерв, изчисляваме, че през 2015 г. средният висшист е печелил с 69% повече от средния завършил средно образование. До миналата година тази премия е намаляла до 50%.
Работата също така е по-малко удовлетворяваща. Голямо проучване показва, че „разликата в удовлетвореността на завършилите“ в Америка – колко по-вероятно е завършилите да кажат, че са „много доволни“ от работата си, отколкото невисшистите – сега е около три процентни пункта, което е по-малко от дългосрочното предимство от седем.
Лошо ли е, че висшистите губят привилегиите си? От етична гледна точка не съвсем. Никоя група няма право да превъзхожда средното ниво. Но от практическа гледна точка може да е така. Историята показва, че когато умните хора – или хората, които си мислят, че са умни – се справят по-зле, отколкото смятат, че трябва, се случват лоши неща.
Източник: Капитал
Бизнес
Учени развенчават мита, че за добро здраве са необходими 10 хил. крачки на ден

Например, при 10 хил. крачки рискът от смъртност е с 48% по-ниска спрямо 2000 крачки – само с 1% по-добър резултат от този при 7000 крачки. При някои състояния обаче – като симптоми на депресия – все пак има осезаема допълнителна полза: 14% по-нисък риск при 10 хил. крачки спрямо 7000.
„Не препоръчвам на хората, които правят 10 000 крачки, да намаляват броя им,“ подчертава проф. Динг, преподавател по обществено здраве в Университета на Сидни. „Но след около 7000 крачки, всеки допълнителни хиляда носи по-малка възвръщаемост в здравословен план.“
Изследването получи висока оценка от други учени. „Това е важно допълнение към научната база, което помага да се развенчае мита, че точно 10 000 крачки са оптималната цел за здраве,“ коментира д-р Даниел Бейли от Университета Брунел в Лондон. Според него „цел между 5000 и 7000 крачки е по-реалистична за мнозина и също носи значителни ползи.“
Интересен детайл от проучването е, че дори при още по-висока физическа активност – например 12 хил. крачки дневно – води до 55% по-ниска смъртност в сравнение с 2000 крачки. Това потвърждава, че Yamasa вероятно интуитивно е уцелила правилната посока с мотото си за високи цели – макар и без твърда научна основа.
Източник: Капитал
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори