Правителството на Нова Зеландия днес представи нов законопроект, който предвижда да се забрани на хората да се регистрират да гласуват в изборния ден, както и да се отнеме правото на глас на затворниците, предаде Ройтерс. 

Според критиците е възможно този ход да доведе до намаляване на участието на гласоподавателите. Законопроектът, който бе приет на първото от три четения в парламента днес, предвижда да бъде позволено гласоподавателите да се регистрират за вота до 13 дни преди изборите. По настоящем те могат да се регистрират до края на изборния ден.

Законодателството също така предвижда да бъде отнето правото на глас на всички затворници и предварителното гласуване да започва 12 дни преди официалната дата на изборите.

„Този законопроект реформира редица остарели и неподходящи избирателни закони. Пакетът от поправки ще заздрави системата, ще помогне за навременното обявяване на изборните резултати, ще намали разходите, ще разясни правилата и ще предостави по-ефективни услуги на избирателите“, заяви министърът на правосъдието Пол Голдсмит, който е вносител на законопроекта.

В доклад на главния прокурор Джудит Колинс обаче се заключава, че законопроектът „изглежда несъвместим“ с Хартата на правата на страната, включително с правото на свобода на изразяване и правото на глас.

Записаните в законопроекта промени се дължат отчасти на случилото се на изборите през 2023 г., когато официалните резултати бяха публикувани след почти три седмици заради големия брой на специалните гласове.

Специалните гласове се подават от новозеландци, които живеят или пътуват в чужбина, гласуват в различен от своя избирателен район или гласуват за първи път.

В доклада на главния прокурор, който бе публикуван в петък, се посочва, че специалните гласове на последните избори са включвали гласовете на 97 000 души, които са се регистрирали за първи път и на почти 134 000 души, които са променили избирателния си район през изборния период.

„Това дава известна представа за броя на хората, които е възможно да бъдат засегнати“, казва Колинс, който е член на управляващата партия.

Дънкан Уеб, депутат от опозиционната Лейбъристка партия, която се противопоставя на закона, нарече приемането му на първо четене днес „мрачен ден за демокрацията“.

„Политиците трябва да правят така, че за хората да е по-лесно да гласуват, не по-трудно. Така можем да гарантираме, че гласът на всички ще бъде чут, че всеки има право на глас“, добави той.

Източник: БТА

Повишаване на нивото на организирана престъпност преобрази политиката в Чили преди президентските избори през ноември, давайки на крайната десница в страната най-добрата възможност от години насам да спечели властта, пише в. „Файненшъл таймс“.

Чили, която е една от най-безопасните и богати страни в Латинска Америка, през последните пет години е обхваната от вълна от престъпления тъй като престъпни банди от Венецуела и други страни разшириха дейностите си, свързани с трафик на наркотици и на хора, както и с изнудване, отбелязва изданието. Местните медии напоследък редовно съобщават за отвличания, разчленявания и жестоко насилие, а броят на убийствата в Чили се е удвоил от 2015 година. Чилийците отдавна поставят сигурността сред най-важните си приоритети, но социологическите проучвания напоследък показват, че този въпрос вече засенчва всички останали.

Това е от полза за Хосе Антонио Каст, политик, който за трети път се кандидатира за президент и е направил кариера, критикувайки начина, по който правителствата се справят с престъпността и имиграцията, коментира вестникът.

Артуро Скела, председател на партията „Републикано“ на Каст, заяви в интервю: „Чилийците ясно виждат, че другите конкурентни кандидати нямат решимостта да се справят с наркотрафикантите и с организираната престъпност. Те виждат тази решимост в Хосе Антонио Каст“. Каст обещава да почерпи вдъхновение от президента на Салвадор Наиб Букеле и да построи ограда по границата, за да не допуска нелегални мигранти.

Според проучване на социологическата агенция „Кадем“ от този месец Каст вероятно ще спечели 27% от гласовете, малко по-малко от кандидата на левицата Янет Хара с 29%. Няколко други десни политици обаче общо събират около 25% от гласовете и анализаторите смятат, че Каст по-лесно би успял да привлече тези гласове на втория тур през декември, което означава, че той има много добри шансове да спечели изборите, посочва „Файненшъл таймс“.

Каст и Хара обаче имат политически багаж, който може да отблъсне умерените избиратели, посочва изданието. Каст е син на германски имигранти и баща на девет деца и е защитник на чилийския диктатор от 20-ти век Аугусто Пиночет. Хара е член на комунистическата партия, която подкрепя авторитарните режими в Куба и Северна Корея.

„Пиночетист никога не е печелил избори в Чили, но нито пък и комунист“, казва Патрисио Навиа, професор в Нюйоркския университет.

Хара, която миналия месец спечели първичните избори за кандидат на управляващата коалиция „Единство за Чили“, заяви пред Ройтерс, че планира да спечели скептичните избиратели, като се похвали с постиженията си през мандата на президента Габриел Борич, като например прокарването на популярни закони за пенсиите и съкращаването на работната седмица. Въпреки това на Хара ѝ предстои трудна битка, заради ниската популярност на Борич.

„Мисля, че много от историите за (Комунистическата партия) произтичат от Студената война и не са представителни за настоящата ситуация“, заяви Хара в интервю. „В Чили имаме дълбока ангажираност към демокрацията и зачитането на институционалните норми“, добави тя.

Престъпността, кражбите и обирите са основните проблеми, които вълнуват чилийската общественост, според проучване на Центъра за публични изследвания (CEP), цитирано от агенция „Пренса Латина“. Другите спешни проблеми, които според анкетираните изискват незабавен отговор, са трафикът на наркотици и увеличаването на ниските пенсии.

Здравеопазването, образованието, корупцията, миграцията и бедността са други проблеми, споменати в проучването на CEP, докато инфлацията, правата на човека, околната среда и общественият транспорт са в края на списъка с теми, които вълнуват чилийската общественост.

В статия, публикувана в чилийския вестник „Либеро“, Хорхе Харакемада, изпълнителен директор на Фондация „Хайме Гусман“, предупреждава, че последното Национално проучване за гражданската сигурност в градовете показва увеличение на съпроводените от насилие престъпления и, преди всичко, качествена промяна в тяхната същност – убийствата вече не се дължат на изолирани свади или нападения, а на разчистване на сметки, покушения и сблъсъци между банди. „Организираната престъпност е престанала да действа по периферията и се е установила в сърцето на страната“, казва Харакемада.

В съзвучие с този анализ адвокатът и координатор на Обсерваторията за организирана престъпност и тероризъм Пабло Уркисар публикува статия във в. „Терсера“, в която казва, че нарастването на броя на свързаните с отвличания и изнудвания престъпления през последното десетилетие отразява тревожна промяна в обстановката в страната. „Тези типове престъпления имат особено тежко въздействие върху жертвите и формират все по-структурирана и транснационална престъпна екосистема“, посочва той.

Уркисар добавя, че „предвид реалността, която ни заобикаля, настоящите публични политики за борба с организираната престъпност и всичко, което това предполага, са недостатъчни. Това поражда у населението чувство на безпомощност, което парализира живота на чилийците и стотиците хиляди честни мигранти и работници“.

Правителството на Борич посвети първата половина от мандата си на неуспешни опити да разшири обхвата на социалната държава в Чили и да преобразува радикално конституцията, посочва „Файненшъл таймс“. То увеличи разходите за сигурност, прие закони срещу организираната престъпност и вкара в затвора стотици членове на банди, включително от венецуелската банда „Трен де Арагуа“. Това закъсняло пренасочване на вниманието към сигурността, която Борич сега нарича своя „основен приоритет“, обаче не беше достатъчно, за да убеди избирателите, и рейтингът му рядко се е покачвал над 30%.

Официални представители твърдят, че пристигането на стотици хиляди мигранти от Венецуела, в комбинация с оттеглянето на държавата от обществения живот по време на карантината, въведена за справяне с пандемията от коронавируса, е довело до разцвет на неформални градски райони със слабо полицейско присъствие и е създало група уязвими хора, които могат да бъдат експлоатирани от организираната престъпност, особено в северната част на Чили.

Каст казва, че правителството не е направило достатъчно. Той обещава да засили правната защита за полицейски служители, които са употребили сила, както и да улесни депортирането на незаконно влезли в страната мигранти. Хара от своя страна се ангажира да възстанови контролираните от банди квартали „чрез инвестиции в инфраструктура, култура и постоянна държавна присъствие“, както и да промени банковите закони, за да улесни проследяването на прането на пари.

Каст остава фаворит, но анализатори казват, че Хара, която е харизматична ораторка, израснала в работнически квартал, се е оказала неочаквано силен кандидат и може да фокусира кампанията си върху здравеопазването, което според проучванията е тема, която все повече тревожи хората.

„Тя има силно послание срещу елитите, което напоследък работи в много страни“, казва Роберт Функ, доцент по политически науки в Чилийския университет. „Всички десни кандидати изглеждат доста елитарни. Всички те имат немски фамилии“, посочва той.

Предстоящите президентски избори обаче ще бъдат първите в Чили, които ще се произведат след въвеждането на задължително гласуване, така че милионите потенциални нови избиратели означават, че е трудно да се правят точни прогнози кой в крайна сметка ще успее да спечели доверието на хората, заключава „Файненшъл таймс“.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вчера призна, че в Газа има „истински глад“, с което за първи път се размина с мнението на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който твърди обратното, пише в. „Вашингтон пост“.

Коментарите на Тръмп дойдоха, след като Нетаняху заяви, че в Газа „няма глад“ в момент, когато през уикенда Израел разреши на повече камиони с хранителни помощи да влязат в опустошената от войната ивица Газа след масиран международен натиск, посочва изданието.

Преди няколко месеца Израел премахна координираните от ООН системи за доставка на помощи и ги замени с Хуманитарната фондация за Газа (ХФГ), която обаче беше разкритикувана и дефинирана като начин за Израел да постигне военните си цели чрез неадекватно предоставяне на помощи и чрез принуждаване на хората в Газа да излагат живота си на опасност, коментира американският вестник.

Двадесет и един сенатори демократи неотдавна заявиха, че Доналд Тръмп незабавно трябва да спре финансирането на ХФГ, тъй като според тях тя е отговорна за убийствата на повече от 700 цивилни, и е нарушила хуманитарното право, пише в. „Гардиън“.

Писмото, дойде в момент, когато международните критики срещу дейността на подкрепяната от САЩ и Израел ХФГ се засилват, като се твърди, че нейният модел „нарушава утвърдените норми, които регулират разпределението на хуманитарна помощ от ратифицирането на Женевските конвенции през 1949 г.“ и размива границите между предоставянето на помощ и военните операции, посочва изданието.

За Тръмп, който се хвали с умелия си подход към сключването на сделки на световната сцена, гладът в Газа е тест дали външната му политика за „Америка на първо място“ може да се справи с една от най-големите хуманитарни катастрофи на 21-ви век, пише в. „Ню Йорк Таймс“.

Срещата му вчера в Шотландия с британския премиер Киър Стармър, който заяви, че изпитва „чувство на отвращение“ от страданията на населението на Газа, изглежда е повлияла на Тръмп, коментира вестникът. Стармър каза, че е обсъдил с американския президент „хуманитарната криза“ и му е показал снимки на гладуващи хора.

Това доведе до забележителен обрат в позицията на Тръмп по отношение на Газа, която през последните седмици до голяма степен беше съсредоточена върху изместването на фокуса към действията на „Хамас“, посочва „Ню Йорк таймс“.

Междувременно се очаква, че Стармър ще представи тази седмица плана си за официално признаване на държава Палестина, пише британският в. „Телеграф“.

Според вестника Стармър изчаква удобен момент, за да представи плана си пред британския народ, след като изглежда Тръмп му даде зелена светлина да промени позицията на Великобритания.

Все пак британското правителство внимателно ще следи реакцията на Вашингтон към всяка нова декларация, след като миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио обвини френският президент Еманюел Макрон, че обслужва „пропагандата на „Хамас“, след като той обяви, че Франция ще признае палестинската държава, отбелязва „Телеграф“.

Източник: БТА