Над 90 процента от гвинейците са гласували със „за“ на произведения в неделя референдум за конституционни промени, които биха дали възможност на лидера на военната хунта в страната да се кандидатира за президент, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на предварителни резултати. 

Гвинея е една от няколкото западноафрикански държави, наред с Мали, Нигер и Буркина Фасо, в които военните са завзеха властта. Референдумът, който е ключов за прехода на страната от военно към гражданско управление, бива следен отблизо, като критиците го осъждат като опит за завземане на властта, а двамата основни опозиционни лидери  – Селу Далейн Диало, и сваленият бивш президент Алфа Конде, призоваха за бойкотирането му. 

Някои смятат, че това е начин генерал Мамади Думбуя, който завзе властта със сила преди четири години, да се кандидатира за президент и да легитимира военното си управление. Думбуя не е обявил официално дали ще се кандидатира на предстоящите избори. 

Избирателната активност в над 80 процента от избирателните секции е била 91,4 процента, съобщи пред журналисти Дженабу Туре, директор на новосъздадената Главна избирателна дирекция. От тях 90,06 на сто са гласували с „да“, а 9,04 на сто с „не“. За да бъде приет, референдумът се нуждаеше от избирателна активност от поне 50 процента. 

Главната избирателна дирекция е новосъздаден орган, който контролира организацията и преброяването на гласовете, а двамата ѝ ръководители са избрани пряко от Думбуя. Изборите за президент на Гвинея се очаква да се произведат по-късно през тази година, но точна дата все още не е определена.  

През 2021 г. Думбуя свали от власт демократично избрания, но автократично управляващ президент Алфа Конде, като заяви, че е действал, за да предотврати страната да изпадне в хаос, и критикува предишното правителство за неспазени обещания. Въпреки многото природни ресурси над половината от 15-милионното население на Гвинея живее в „безпрецедентни нива на бедност и продоволствена несигурност“ според доклад на ООН. 

Първоначално Думбуя заяви, че няма да се кандидатира за президент. Гласуваните промени в Конституцията обаче позволяват на членовете на хунтата да се кандидатират за поста и удължават президентския мандат от 5 на 7 години, с възможност за две поредни преизбирания. Промените също така предвиждат създаването на Сенат (горна камара на парламента), като една трета от членовете ѝ ще бъдат пряко назначавани от президента. 

Източник: БТА

Японският премиер Шигеру Ишиба подчерта важното значение на солидарността и толерантността в речта си пред Общото събрание на ООН в момент, когато светът се опитва да се справи с войната на Русия в Украйна и продължаващата военна кампания на Израел в Газа, предаде агенция Киодо.

В първата и последна своя реч пред Общото събрание, тъй като неотдавна подаде оставка, Ишиба също така призова за реформа на Съвета за сигурност на ООН и заяви, че Русия, въпреки че носи специална отговорност като постоянен член, е нахлула в съседна Украйна и е разклатила основите на международния ред.

Ишиба също така призова за незабавно прекратяване на израелските военни операции, които са влошили вече тежката хуманитарна криза в Газа и предупреди, че всяко действие, което обрича на провал „двудържавното решение“ за израелския и палестинския народ, може да предизвика ответни мерки от страна на Япония.

„Свободният и открит международен ред, основан на върховенството на закона, за който се борим, е изправен пред безпрецедентни предизвикателства“, заяви японският премиер.

Само демокрация, която не оставя място за „дискриминация или изключване“, нито за „тоталитаризъм или безотговорен популизъм“, може да укрепи този ред и да допринесе значително за световния мир и сигурност, добави той.

Ишиба посочи усилията на Япония след Втората световна война за насърчаване на световния мир, които според него са били подкрепени от „духа на толерантност“ сред хората в другите части на Азия, които са страдали от японския колониализъм и милитаризъм в годините преди и по време на войната.

По думите на японския премиер при обмена на мнения с други азиатски лидери, включително от Китай, Южна Корея и страните от Югоизточна Азия той е осъзнал, че Япония трябва да продължи да развива ориентирани към бъдещето отношения с тези нации.

Ишиба, който стана премиер през октомври миналата година, подаде оставката си като лидер на Либерално-демократическата партия по-рано този месец, след като управляващата коалиция не успя да запази контрола над горната камара на парламента на изборите през юли. Партията ще избере нов лидер на 4 октомври.

Източник: БТА

„Днешното подписване е изключително важно за развитието не само на българската минна индустрия, но и за технологичния напредък на България и САЩ“. Това заяви вчера министър-председателят Росен Желязков, цитиран от пресслужбата на Министерския съвет, след подписването на Меморандума за разбирателство между Университета на Северна Дакота и Българския енергиен холдинг за проучване за редки метали.

Премиерът подчерта, че редките метали не само гарантират технологичното развитие, но и дават предимства в развитието на конкурентоспособността, на потенциала ни и на нашата сигурност. България и САЩ са не само партньори в стратегическия диалог, но и съюзници, които ценят ценностите и постиженията на нашия цивилизационен избор, отбеляза той.

Росен Желязков бе категоричен, че чрез развитието на научния потенциал на Университета на Северна Дакота можем да разгърнем възможностите, които имат недрата на българската земя. „Без научния потенциал и ноу-хау, което вие имате, е много трудно да постигнем това, което очакваме в Маришкия басейн и на други места, за благото и просперитета на нашите страни“, отбеляза министър-председателят.

Министърът на енергетиката Жечо Станков изтъкна, че днес България се включва стремително в пазара на редки земни елементи – пазар, който ще определя както технологичното, така и икономическото развитие не само на Европа, но и на света. Споразумението поставя началото на една инициатива, която събира на едно място ресурсите, технологията и науката, посочи той.

„Технология, която ще даде перспектива на десетки хиляди хора от Маришкия басейн да видят новите икономически възможности пред себе си“, заяви още министър Жечо Станков.

„Вярваме, че настоящото начинание ще даде съществен икономически тласък на България и ще се радваме да работим в тясно сътрудничество за в бъдеще“, заяви от своя страна Скот Снайдер, вицепрезидентът на Университета на Северна Дакота за научните изследвания и икономическото развитие.

За нас е огромна чест и огромно удоволствие да можем да представим реални решения на проблемите на хората, посочи Снайдер. Той изтъкна важното значение на възможностите, които предоставя земята, и на тяхното използване посредством добива на редки метали.

Източник: БТА