Напрежението в търговията и несигурността, която то създава, са сред основните рискове за икономическия растеж в Европа, тъй като биха могли да подтиснат износа и да намалят инвестициите и потреблението. Това заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на пресконференцията, последвала двудневното заседание за определяне на паричната политика на институцията. 

Централната банка на еврозоната реши днес да остави без промяна трите си референтни лихви в очакване на нови данни, докато инфлацията във валутния съюз остава на средносрочното целево ниво от 2 процента. 

С наближаването на крайния срок 1 август за влизане в сила на митата, обявени от президента на САЩ Доналд Тръмп все още остава неизвестно какви ще са ставките за европейските стоки въпреки продължаващите интензивни преговори, а Европейската комисия се готви да обяви свои ответни мерки. 

Колкото по-бързо бъде преодоляна неизвестността в търговията, с толкова по-малко фактори на несигурност ще трябва да се работи и това ще бъде приветствано от всички икономически актьори, подчерта Лагард. 

Решението на ЕЦБ да остави ставките си без промяна, взето единодушно от управителния съвет на институцията, може да се тълкува като позиция „на изчакване“ до получаване на конкретни данни, върху които да се основават следващите решения, отбеляза тя.

Голяма част от самата несигурност е причинена от търговията и митата, както и от немитническите ограничения, които също са важни и оказват влияние. Самата неизвестност относно изхода на търговските спорове също играе роля по отношение на нивото на наблюдавания риск, като провокира различно поведение от страна на потребители и инвеститори.  

ЕЦБ работи по различни сценарии за развитие на ситуацията, в които са заложени различни варианти за размера на митата и някои от тези сценарии включват и ответни мерки, които сами по себе си не са задължителни, отбеляза Лагард. Към настоящия момент обаче не може да се каже дали ще надделеят инфлационните или дефлационни сили и какъв ще бъде крайният резултат, подчерта тя. 

Силното евро и евентуални високи мита, които биха намалили търсенето, могат да имат дефлационен ефект, но същевременно, по думите й, анализът включва изключително сложен комплекс от фактори. Сред тях са секторните мита, например за автомобилостроенето и тези насочени към стоманата и алуминия, като голяма неизвестна са и ставките за фармацевтичната промишленост. Важно е и какви решения ще бъдат взети по отношение на други страни, както и възможната поява на „теснини“ в резултат от нарушаването на търговските потоци и промени във веригите за доставки. Възможно е да се наблюдава известно пренасочване на стоки, което само по себе си също ще окаже влияние върху икономиката, евентуално с инфлационен ефект. Съвкупността от тези и други фактори ще се отрази на цените и съответно – на посоката на инфлацията. Стои и въпросът дали това ще има дългосрочни последици и ще зададе нов модел, очерта президентът на ЕЦБ различните аспекти на несигурността. 

По думите на Лагард обаче европейската икономика в момента се намира в добра позиция, със средносрочна инфлация на целевото равнище и благоприятни тенденции, включително на трудовия пазар. Засега се запазват прогнозите, оповестени в началото на юни, и се работи на тяхна основа в очакване на нови данни. Институцията ще взема решенията си поотделно на всяко свое заседание, основавайки се на данните, без да се ангажира с предварително определен път на действие, подчерта тя. 

Следващото заседание за определяне на паричната политика на ЕЦБ ще се проведе на 10 и 11 септември, като на него ще бъдат оповестени и актуализирани прогнози за икономическия растеж и инфлацията. 

Източник: БТА