Април 2025 г. е вторият най-горещ в световната история, показват данните на европейската служба за климат „Коперник“. Средната температура на Земята е била 14,96 °C – с 0,60 °C над нормалната за последните десетилетия и само с малко по-ниска от рекорда, поставен през април 2024 г.

Това е поредният месец, в който се преминава прага от 1,5 °C над прединдустриалните нива – граница, определена като критична в борбата с климатичните промени.

В Европа средната температура през април беше с над 1 °C по-висока от обичайната. Най-големи отклонения имаше в Русия, Норвегия, Ирландия и Обединеното кралство.

България също усети последиците от промените в климата. След сравнително меко начало на месеца, в началото на април страната бе ударена от рязко застудяване и снеговалежи. Температурите паднаха до -10,5 °C в Родопите, а щетите за земеделието са огромни – загубени са почти всички кайсии, череши и сливи, както и над половината от ябълковата реколта. В края на месеца нови слани нанесоха допълнителни поражения.

Морската повърхност също остава необичайно топла. В някои райони, като Северния Атлантик и Западното Средиземноморие, температурите на водата са значително над нормата. Въпреки че явлението Ел Ниньо в Тихия океан отслабва, глобалното затопляне продължава да оказва сериозно влияние върху климата.

Множество региони по света отчетоха нови температурни рекорди и екстремни явления. В Обединените арабски емирства бе измерена температура от 46,6 °C – вторият най-висок априлски рекорд в историята на страната. В Индия, Пакистан и Бангладеш горещата вълна донесе над 46 °C, а учените потвърждават, че човешката дейност я е направила значително по-интензивна.

В САЩ проливни дъждове в долината на река Мисисипи доведоха до катастрофални наводнения с поне 24 жертви и щети до 90 милиарда долара. Според експертите, подобни валежи стават все по-чести заради затоплянето на атмосферата и океаните.

Експертите предупреждават, че екстремните колебания във времето, редуването на горещи вълни и студове, както и зачестилите природни бедствия ще стават все по-чести. Всичко това е част от глобалната климатична криза, която вече е видима в ежедневието ни – както в рекордните горещини, така и в загубите за икономиката и земеделието.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Ако решите да избегнете все по-честите задръстванията по магистрала „Тракия“ (пардон, магистралаТА) между София и Пловдив по празниците, може да ви хрумне да минете по алтернативния първокласен републикански път I-8. Казвам „може да ви хрумне“, защото едва ли ще ви хрумне втори път.

Пътят минава през Нови хан-Вакарел-Костенец и стига чак до „Капитан Андреево“.

58-километровата отсечка межди Костенец и Нови хан e лунен пейзаж от дупки, кратери, кръпки и неокастрена растителност, по който шофьорите пъплят на зигзаг и се надявате резервната гума да е достатъчна, защото може да потрябват и две.

Отсечката не е ремонтирана от 30 години, макар да се води „първокласен път“, за който АПИ очаква да купите винетка. 

Не че няма намерение да го ремонтира. Добри намерения има отдавна. Те бяха потвърдени точно преди година. Избран е проект за основен ремонт на път I-8 София–Пловдив (от 89-и км до 147-и км), включващ и участъка между Нови Хан и Костенец.

Решихме да проверим на какъв етап е проектът година по-късно. Оказва се, че АПИ все още разглежда документацията, след като техническият проект е бил актуализиран от изпълнителя. Процесът е на втори междинен етап от общо три. Срок за одобрението на проекта няма. След одобрението, той трябва да бъде изпълнен за 600 дни, посочва от АПИ в отговор до редакцията. 

Финансирането на проекта е от републиканския бюджет. Стойността му е близо 103 млн. лв. без ДДС.

Ремонтът ще включва цялостна рехабилитация на отсечката. Поръчката е спечелена от „Джи пи груп“ – компанията, която бе разследвана за мащабна корупция с европари, но делото бе прекратено. Неин бе и ноторният ремонт на ул. „Граф Игнатиев“ в София, който роди в народния фолклор изразите „ремонт на ремонта“ и „хубаво е, но не е готово“.

Попитахме АПИ редно ли е преди ремонта за път в това състояние да се изисква винетка. Отговорът е, че винетката е не за конкретния пътен участък, а за цялата републиканска пътна мрежа.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg