Номинационната комисия, която трябва да прегледа документите и да оцени кандидатите за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), допусна трима от четиримата от тях до изслушване. Четвъртият кандидат – адвокат Аделина Натина трябва да отстрани непълноти в документите си в срок от три дни.

Останалите трима кандидати са юристът Мария Даскалова, Петър Коев и Стоян Петков, които са служители в Комисията за противодействие на корупцията.

Днес на своето второ заседание номинационната комисия не се произнесе по допустимостта на кандидата Аделина Натина – Зиколова поради непълнота във внесените от нея документи, като ѝ даде тридневен срок за предоставянето им. Става въпрос за втора част от декларацията ѝ за имущество и интереси, както и декларация-съгласие за проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Следващото заседание на номинационната комисия ще бъде на 15 август, като тогава трябва да се разгледа отново допустимостта на кандидата Аделина Натина-Зиколова.

Членове на Номинационната комисия са Венера Милова (главен секретар на Министерството на правосъдието), адв. Нина Седефова (член на Висшия адвокатски съвет), Калин Калпакчиев (член на Върховния касационен съд), Айсун Акджиев (главен секретар на омбудсмана), Силвия Къдрева (заместник-председател на Сметната палата).

Първото си заседание Номинационната комисия проведе на 1 август. Председателят на комисията Силвия Къдрева  тогава заяви, че се надява до края на август процедурата по избор на членове и ръководство на Комисията за противодействие на корупцията да е приключила.

Виж още за:

Президентът Румен Радев наложи вето на приетите в последния работен ден на депутатите промени в Закона за държавната собственост, с които управляващите и „ДПС-Ново начало“ решиха да отпадне втората инстанция за екооценки, съобщиха от Дондуков 2. 

Радев връща текстовете за ново обсъждане в парламента. 

Държавният глава счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. промени, отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата. Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК). Отпада изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 (т.нар. забранителен списък) да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Във връзка с това в мотивите си президентът Радев посочва, че тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват.

По отношение на промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда, Румен Радев посочва, че принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост. С допълнението на определението за „обект със стратегическа важност“ в ЗООС, законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес на разработване и приемане на конкретните стратегии и постигането на законоустановените им цели. Подменя се самото предназначение на ускорените процедури за приоритетни проекти и така се създава възможност те да бъдат използвани отвъд легитимните им цели.

Синдикатите и бизнесът започват разискванията по предложението на правителството линията на бедност за страната да бъде 764 лева от 1-и януари вместо сегашните 638 лева. да бъде 764 лева, съобщава БНР.

Документът вече премина едномесечно обществено обсъждане и предстои тази седмица да бъде разгледан в Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Заседанието е насрочено за сряда. По последни данни под линията на бедност са един милион и четиристотин хиляди души или близо 22 процента от населението на страната.

Определянето на размера на линията на бедност за страната се извършва всяка година по специална методика. Съгласно нея предложената от правителството стойност от 764 лв. съответства на линията на бедност от изследването на Евростат „Статистика на доходите и условията на живот”.

Линията на бедност нараства с 19,7% или 126 лева спрямо размера ѝ от предходната година. По последни данни относителният дял на бедното население се увеличава със 75 400 души на годишна база и достига милион и четиристотин хиляди души.

В доклада на социалния министър Борислав Гуцанов към проекта на постановление за новия размер на линията на бедност за догодина се посочва, че с увеличаването ѝ ще нараснат и социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето, което ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-нискодоходните групи от населението.

Традиционно при обсъжданията от социалните партньори, синдикатите критикуват методиката за определянето на линията на бедност и настояват тя да се актуализира с инфлацията.

Виж още за: