Българският износ за Германия продължава да се свива сериозно през последните месеци, показват публикувани днес данни на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения.

През юни износът ни за Германия е намалял с 19,4 на сто на годишна база до 499 млн. евро (620 млн. евро година по-рано). Сред страните от Източна Европа България е с втори най-голям годишен спад на износа за Германия, като по-значително намаление е регистрирала единствено Беларус, чийто износ се е понижил с над 72 процента. След България се нарежда Русия с понижение на износа за Германия от 17,3 на сто.

Вносът от Германия към България за юни се е увеличил с 6,9 на сто до 525 млн. евро (491 млн. евро година по-рано). Общият стокооборот между двете страни през месеца възлиза на 1,024 млрд. евро, което е спад от 7,8 на сто спрямо юни 2024 г. (1,111 млрд. евро).

За първото полугодие износът ни за Германия е намалял с 10,5 процента на годишна база до 3,012 млрд. евро (3,366 млрд. евро година по-рано). В същия период германският износ за България се е увеличил с 2,3 на сто до 3,035 млрд. евро (2,967 млрд. евро преди година). Общият двустранен стокооборот за шестмесечието е спаднал с 4,5 на сто до 6,048 млрд. евро (6,332 млрд. евро година по-рано), сочат данните на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения.

Въпреки понижението в някои държави германската експортна индустрия отчита голям потенциал в търговията с Източна и Югоизточна Европа. Според комитета бизнесът с Полша се развива особено добре – през първата половина на годината двустранният търговски обмен се е увеличил с 4,6 млрд. евро до рекордните над 90 млрд. евро (+5,4 на сто). Германският износ за Полша е нараснал с над 2,6 млрд. евро (+5,7 на сто), а вносът – с 2 млрд. евро (+5,2 на сто). Полша е пети по важност търговски партньор на Германия, непосредствено след Франция.

САЩ остават водещ търговски партньор на Германия през първото полугодие на 2025 г., изпреварвайки Китай и Нидерландия. Германският износ за Полша (49,4 млрд. евро) вече надвишава този за Китай (41,4 млрд. евро).

По данни на Федералната статистическа служба временният контрол на германско-полската граница няма да окаже незабавно отрицателно въздействие върху търговския баланс. Логистичното сдружение BGL обаче настоява за специални правила за обработка на камионите, за да се гарантира снабдяването на населението и икономиката. През 2024 г. над 9,7 млн. камиона, подлежащи на пътни такси, са преминали през германско-полските гранични пунктове.

„След разширяването на ЕС през 2004 г. Германия и Полша написаха една успешна история“, коментира Катрина Клаас-Мюлхаузер, председател на Комитета за източноевропейски икономически отношения, цитирана в прессъобщението. „Урокът е, че трябва да продължим да решаваме двустранните проблеми спокойно и да развиваме ЕС в тясно сътрудничество“, допълни тя.

Германският износ за Украйна се е увеличил с 30 на сто до 4,6 млрд. евро през първото полугодие. „Подкрепата и възстановяването на Украйна остават ключови задачи за европейската политика и бизнес“, каза Клаас-Мюлхаузер, като предупреди, че евентуално отслабване на борбата с корупцията може да възпрепятства инвестициите.

Търговията с Чехия също отбелязва ръст – с 3,4 на сто до 57,8 млрд. евро за полугодието. Германският износ е нараснал с 1,6 на сто до 26,6 млрд. евро, а вносът от Чехия – с 5 на сто до 31,2 млрд. евро. Според комитета търговският баланс със Словакия остава стабилен, докато обменът с Унгария е намалял с 3,7 на сто до 33,4 млрд. евро заради икономическата политика на правителството в Будапеща.

Последиците от войната в Украйна продължават да влияят негативно върху търговията с Русия, която през първата половина на 2025 г. е намаляла с почти 13 на сто. Русия е 12-а сред 29-те източноевропейски търговски държави на Германия, изпреварена от Сърбия, Хърватия и Литва.

Германският износ като цяло за първото полугодие е спаднал с 0,1 на сто до 786 млрд. евро. Износът за 29-те държави от Централна и Източна Европа и Централна Азия, с които работи Комитетът за източноевропейски икономически отношения, е нараснал с 2,2 на сто до 144 млрд. евро.

Комитетът е създаден през 1952 г. и представлява интересите на германски фирми в 21 страни от Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. Организацията провежда над 100 инициативи годишно, включително бизнес делегации, тематични конференции и двустранни съвети, като партнира на федералното правителство и правителствата в региона при насърчаването на икономическото сътрудничество. Тя се подкрепя от пет основни бизнес организации и обединява над 200 компании.  

Източник: БТА

„Тесла“ (Tesla), компанията на Илон Мъск за електрически превозни средства, се готви да доставя електроенергия на британските домакинства и компании, информира Си Ен Би Си.

Базираната в щата Тексас компания официално е подала заявлението си за лиценз за доставка на електроенергия до британския енергиен регулатор „Офджем“ (Ofgem) в края на миналия месец, според съобщение на уебсайта на регулатора.

Ако получи лиценза, „Тесла“ ще може да се конкурира с големите фирми, които господстват на енергийния пазар във Великобритания още от идната година.

Заявлението, за което първо съобщи „Съндей телеграф“, е подадено от „Тесла енерджи венчърс“ (Tesla Energy Ventures), дъщерно дружество на „Тесла“, и е подписано от Андрю Пейн, ръководещ европейските енергийни операции на фирмата.

„Тесла“, която е известна като един от водещите световни производители на електрически превозни средства, разработва също и фотоволтайчни системи и технологии за съхранение на енергия чрез батерии.

Компанията на Мъск вече има доставчик на електроенергия в щата Тексас – „Тесла електрик“ (Tesla Electric). Услугата, която стартира през 2022 г., позволява на клиентите да оптимизират потреблението на енергия, като им се заплаща генерираната енергия, която са генерирали към мрежата.

Заявлението на „Тесла“ за получаване на лиценз за доставка на електроенергия за британските домакинства идва в момент, когато компанията е изправена пред спад на продажбите на електромобили в Европа.

Данни, публикувани миналата седмица от Общността на производителите и търговците на автомобили (SMMT) във Великобритания, показват, че продажбите на нови автомобили „Тесла“ са намалели с близо 60 на сто до 987 бройки миналия месец в сравнение с 2462 преди година.

Междувременно в Германия продажбите на автомобили „Тесла“ са се понижили до 1110 бройки през юли, което е с 55,1 на сто по-малко, отколкото през същия месец на 2024 г.

Източник: БТА

Местни бизнес ръководители и поддръжници на премиера Нарендра Моди настояват все по-силно за бойкот на компании от САЩ – от „Макдоналдс“ (McDonald’s) и „Кока-Кола“ (Coca-Cola) до „Амазон“ (Amazon) и „Епъл“ (Apple) – в знак на протест срещу 50-процентните мита, които президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи върху вноса от Индия миналата седмица, предаде Ройтерс. 

Тръмп подписа указ за въвеждане на допълнителни 25 на сто мита за стоките от Индия в САЩ, с което общото облагане на индийския износ към американския пазар достига 50 на сто. Новата тарифа трябва да влезе в сила към края на август.

Индия, най-населената страна в света, е ключов пазар за американски компании, които разширяват присъствието си, за да привлекат нарастващата средна класа. За много индийски потребители международните марки се възприемат като символ на социален престиж, посочва Ройтерс.

В страната, например, живее най-голям дял от потребителите на приложението за съобщение „УотсАп“ (WhatsApp) на „Мета“ (Meta), а веригата  „Доминос“ (Domino’s) има повече ресторанти от всяка друга марка в страната. Напитки като „Пепси“ (Pepsi) и „Кока-Кола“ често доминират на рафтовете в магазините, а хората все още се редят на опашка, когато се отвори нов магазин на „Епъл“ (Apple) или кафене на „Старбъкс“ (Starbucks).

Въпреки че нямаше непосредствени индикации за спад на продажбите, нарастват призивите да се купуват местни продукти, а не американски.

Маниш Чоудхари, съосновател на индийската компания „Уоу скин сайънс“ (Wow Skin Science), призовава в социалните мрежи за подкрепа на местните фермери и стартиращи компании, за да превърнат „Произведено в Индия“ в „глобална мания“ и да се поучат от Южна Корея, чиито хранителни и козметични продукти са известни по целия свят.

Рам Шастри, главен изпълнителен директор на индийската компания „ДрайвЮ“ –(DriveU), която предоставя услуга за шофьор на повикване, заяви: „Индия трябва да има свой собствени местни „Туитър“, „Гугъл“, „Ютюб“, както такива има в Китай“.

Индийските компании за търговия на дребно създават сериозна конкуренция на вътрешния пазар на чуждестранни марки като „Старбъкс“, но излизането им на международния пазар е предизвикателство.

Индийските фирми за ИТ услуги обаче са дълбоко вкоренени в глобалната икономика, като компании като Ти Си Ес (TCS) и „Инфосис“ (Infosys) предоставят софтуерни решения на клиенти по целия свят.

Индийският премиер Нарендра Моди вчера отправи „специален апел“ за самостоятелност, заявявайки на събитие в Бенгалуру, че индийските технологични компании произвеждат продукти за целия свят, но „сега е моментът да дадем по-голям приоритет на нуждите на Индия“.

Въпреки призивите за бойкот на американски марки компанията за електромобили „Тесла“ (Tesla) отвори втория си шоурум в Индия в Делхи, като на откриването в понеделник присъстваха служители на индийското Министерство на търговията и служители на американското посолство.

Групата „Платформа за пробуждане на Свадеши“ (Swadeshi Jagran Manch), която е свързана с партията на Моди „Бхаратия Джаната“ (Индийската народна партия), организира малки публични митинги в цяла Индия в неделя, призовавайки хората да бойкотират американските марки.

„Хората сега се интересуват от индийски продукти. Ще отнеме известно време, за да узреят плодовете от това“, каза пред Ройтерс Ашвани Махаджан, съорганизатор на групата. „Това е призив за национализъм, патриотизъм“, добави той.

Източник: БТА