Вицепрезидентът Илияна Йотова настоя за възстановяване на доверието и авторитета на учителската професия, като изтъкна, че това не е просто професия, а мисия. Йотова участва в отбелязването на 105-ата годишнина от основаването на Природо-математическа гимназия (ПМГ) „Яне Сандански“ в Гоце Делчев. 

„Учители и родители не могат да бъдат воюващи страни. Те трябва да бъдат съюзници, защото и двете групи работят в името на децата“, каза Йотова. Тя изрази тревога от съвременни обществени явления, при които, при възникване на конфликти в училище, вместо диалог се наблюдава противопоставяне. 

Вицепрезидентът припомни тежките исторически обстоятелства, при които през 1920 година е създадено училището в Гоце Делчев – само няколко години след освобождението на този край от османско владичество, в период на разруха и предстояща икономическа депресия. „Прозорливи хора са строили училище, защото са вярвали, че образованието е бъдещето на народа“, заяви тя.

В речта си Йотова изтъкна, че през изминалите 105 години ПМГ „Яне Сандански“ е подготвила редица бележити лекари, инженери, учени и специалисти. Днес гимназията се гордее с успехите на своите възпитаници на национални и международни олимпиади, особено в областта на математиката, добави тя. 

Особено внимание Илияна Йотова отдели на учителите, които, по нейните думи, не спират да се развиват и да се обучават, за да са достойни водачи на децата в ерата на технологиите и информационния поток. „Вашата роля днес е незавидна, но вие устоявате, защото знаете – учителството е отдаденост за цял живот“, заяви още тя.

В речта си вицепрезидентът изрази благодарност и към кмета на общината Владимир Москов за усилията в изграждането на модерна образователна среда. Тя подчерта, че едни от най-хубавите сгради в Гоце Делчев са училищата и детските градини – „само един просветител-кмет може да направи това“, коментира вицепрезидентът.

Към учениците Илияна Йотова отправи послание за уважение към знанието и корените: „Никога не забравяйте откъде сте тръгнали. Тук са ви дали първите уроци, първите букви и най-важното – вярата, че можете“, каза тя.

Източник: БТА

Във времена, в които държавата не разполага със средства за големи инфраструктурни проекти, трябва да потърсим алтернативни начини за финансиране, по които да се изградят мечтаните за България проекти. Това написа вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов във Фейсбук.

Има много, много обекти, които са се превърнали или в национална или регионална мечта, вече химера, т.е. едни хора десетилетия наред чакат язовири срещу безводието, други – магистрали, трети – железницата. Ако продължаваме да чакаме, ще минат поколения преди някой да види резултата, допълва Караджов.

По думите му в такива моменти хората се обръщат към публично-частното партньорство (ПЧП), което е уредено в Закона за концесиите. Той изрично подчертава, че това няма общо с концесиите на минералните води, за полезни изкопаеми, за плажовете и т.н., защото всички подобрения остават за държавата и за българските граждани. При процедурите, които са „изключително прозрачни“, особено за големи проекти, ще са нужни икономически, правен, социален и екологичен анализи. Консултанти са Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – те ще участват и ще подпомагат процеса на избор на концесионер, пише още вицепремиерът.

Автомагистрала „Черно море” вече две десетилетия чака, защото няма пари за нея. Така е и с магистралата от границата със Северна Македония през Дупница (връзка с магистрала „Струма”), Самоков и оттам към магистрала „Тракия”. Нямаме тунели в района на централен Балкан, нито на запад в района на София, посочва той. 

Идеята за тунела под Петрохан е от 1974 г. и 50 години не се намират пари да го направим. А има частни средства, частни фондове, които не се интересуват само от голяма и бърза печалба. Напротив, една част от техните пари винаги се заделят за основа, търсят се точно такива инфраструктурни проекти, където печалбата е ниска, но има 100% сигурност. Сигурността идва от факта, че винаги ще има потоци от хора и от товари, т.е. винаги ще има плащане около тази инфраструктура, казва Караджов и изразява убеденост, че този подход с публично-частното партньорство ще запали икономическия двигател на България. 

Печалбата на концесионера зависи от това колко добре оперира и стопанисва държавното имущество. Той ще изпълни целите на държавата със свои сили и средства. Вече няма да има бордове от чиновници, които искат непрекъснато увеличение на капиталовите разходи, които прахосват, пише още министърът на транспорта.

Като добри примери за концесии, Гроздан Караджов дава летищата София, Варна и Бургас, пристанище Бургас, няколко от пристанищата по Дунав. Те не струват нищо на държавата, но всяка година получава приходи от концесионни възнаграждения. Обновява се и българска публична инфраструктура, която още от момента на изграждането си става собственост на държавата, допълва Караджов.

Източник: БТА

Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ означава много за мен. Захарий Зограф е първият светски художник в България след възрожденската епоха, който внася светски елементи. Той е един изключителен майстор и ако беше учил, щеше да бъде един от големите европейски художници, макар че отново е. Това каза за БТА проф. Ивайло Мирчев, който получи наградата на официална церемония в Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков. 

Мирчев посочи, че се радва да бъде част от художниците, които са носители на наградата и определи това като изключителна отговорност. По думите му зад отличието стоят 43 години труд и постоянство, който труд е оценен. Той добави, че се притеснява да се нареди до предходните носители на наградата като Светлин Русев и Дечко Узунов. 

По време на церемонията художникът каза, че иска да дари част от творбите си на фонда на галерията. Става дума за цикъла „Кремиковци“. Той е направил тези творби в началото на своята кариера. Проф. Мирчев отбеляза, че единственото му условие е, когато картините се показват, да бъдат подредени по начина, по който са сега. 

Проф. Ивайло Мирчев получи статуетка с образа на Захарий Зограф – изваяна от скулптура Георги Чапкънов, парична премия в размер на 4000 лева и грамота. Наградата му бе връчена от кмета на община Самоков Ангел Джоргов. Кметът посочи в словото си, че наградата е отличие с особена важност за българската култура и духовност. „Това не е просто награда, а израз на признание към онези творци, които с таланта и духа си издигат българското изкуство до висини“, каза кметът. Той припомни за делото на Самоковската художествена школа. 

Слово изнесе и председателят на журито проф. Аксиния Джурова. Тя каза, че проф. Мирчев се присъединява към големите имена на българските художници. Той е ученик на своя баща Никола Мирчев – един от председателите на Съюза на българските художници, и до края на живота си е свързан със социалния живопис. Другият учител на проф. Ивайло Мирчев е художникът Светлин Русев. Проф. Джурова добави, че самите картини говорят за него. Част от тях са подредени в самоковската галерия. 

Последва слово и от председателя на Съюза на българските художници Любен Генов. Той поздрави проф. Мирчев и Община Самоков. Генев припомни историята за връчването на националната награда. По думите му това е една от трите големи национални награди в България. 

Награда бе присъдена посмъртно на самоковския художник Наум Хаджимладенов. Тя бе връчена на уредника от Исторически музей – Самоков Любомир Николов, който изследва неговото дело. Наградата, която отново е статуетка на Захарий Зограф, ще бъде предадена на внука на художника Евгени Слуцки. Николов посочи, че Наум Хаджимладенов е един от великите художници на България. Културният деятел припомни, че миналата година са били отбелязани 130 години от неговото рождение. Проф. Аксиния Джурова допълни, че Хаджимладенов не е обичал наградите и е отказвал няколко пъти на Община Самоков да бъде награждаван, защото е бил много скромен човек.

Бяха връчени и награди на деца, които участваха в детски конкурс за рисунка. Преди години Община Самоков прие статут, с който журито на наградата да отличава и детски творби. Те са подредени във фоайето на галерията. На миналата сесия Общинският съвет в града реши победителите в Националния конкурс за детска рисунка към Националната награда „Захарий Зограф” да получат по 2000 лева, а не по 1000 лева. Наградите на децата връчи доц. Борис Данаилов от екипа на Национален дарителски фонд „13 века България“ и проф. Аксиния Джурова. Наградите са осигурени от дарителския фонд. 

Първо място в категория 4-6 години получи Алексия Горгорова от Самоков, последвана от Борис Атанасов и Дария Съева. Във възрастова група 7-10 години първо и второ място отидоха при Пресиана Андреева и Славина Разпопова отново от Самоков, а третото при Тодор Бужев от град Попово. В категорията от 11 до 15-годишна възраст първото място е за Лора Христова, последвана от Михаела Атанасова, а призовото място получи Лия Бонева от Самоков. 

Носител на специалната награда на Община Самоков получи Натали Георгиева от Самоков. В детския конкурс бе връчена още една награда от Съюза на българските художници. Тя отиде при Юлияна Юлианова от град Попово. Награда бе присъдена и от самоковската Ретро Арт Галерия на шестгодишния Георги Георгиев. 

След официалната церемония бяха поднесени цветя пред паметника на Захарий Зограф. 

Официални гости на събитието бяха областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска, народни представители и културни дейци, сред които и миналогодишни носители. Поздравителен адрес е получен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина Райна Манджукова. 

В галерията могат да се разгледат творби на проф. Ивайло Мирчев и на Наум Хаджимладенов. Във фоайето на културната институция са подредени и рисунките от детския конкурс. За БТА директорът на Исторически музей – Самоков д-р Веселин Хаджиангелов каза, че е голяма стойността за града националната награда да бъде връчена в Самоков. 

Ивайло Мирчев подрежда изложби в България и чужбина. От 1983 до 2007 г. участва и в колективни изложби както в България, така и в чужбина – Италия, Германия, Русия, Нидерландия, Швеция, Полша, Австрия, Египет, Китай, Турция, Чехия, Словакия и други. Негови платна са притежание на Националната художествена галерия, галерии в Аахен, Франкфурт, Дюселдорф, Виена, Милано, Токио и други. 

Проф. Ивайло Мирчев е носител на български и международни награди. През 1985 година е удостоен с наградата „Южна пролет“ за пластични изкуства. През 1986 година печели наградата на Националната младежка изложба. На 1 февруари 2015 г. в Художествената галерия в Кюстендил получава Националната награда „Владимир Димитров – Майстора“.

Наум Стоянов Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков. На 20-годишна възраст постъпва в Художествената академия в София, където учи при именития преподавател Иван Мърквичка. Завършва през 1921 и същата година организира първата си самостоятелна изложба в Самоков. През периода 1930-1948 участва в редица общи художествени изложби, като тези години са едни от най-ярките в творческия му път, по това време прави и илюстрации за вестниците „Мисъл“ и „Щит“, сътрудничейки с личности като Александър Жендов и Илия Бешков. През 1937 г. Сирак Скитник прави селекцията от произведения, които да представят България на Световното изложение в Париж. Една от избраните картини е „Пазар в Самоков” от Наум Хаджимладенов. Картината се връща от Франция със златен медал, а година по-късно на художника бива присъден и орден „Свети Александър” след изложба на българското изкуство в Атина, припомня БТА. 

Националната награда за живопис се присъжда на художници с особени постижения в областта на българското изобразително изкуство. Благодарение на статута на наградата днес фондът на Община Самоков разполага с творбите на най-утвърдените през времето български художници. До 1987 година включително отличието се присъжда всяка година. След 15-годишно прекъсване, по инициатива и с решение на Общинския съвет в Самоков, наградата бе възстановена. 

Източник: БТА